В 50-те години на миналия век те са записани от Петър Маринов
Близо 700 прякора е документирал преди 60 и повече години свиленградчанинът Петър Маринов. Заедно с тях той е записвал и диалектни думи, характерни за района, а също думи от детския говор.
Възрастни свиленградчани помнят П.Маринов като секретар на тогавашния околийски народен съвет. Активен общественик, той е награждаван и за читалищната си дейност. Човек с разностранни културни интереси, Маринов е притежавал една от най- богатите домашни библиотеки в Свиленград по онова време.
Учените казват, че прякорите отразяват отношенията на хората и народната философия. Те възникват спонтанно и обикновено се създават от очевидци, възприемат се и се предават бързо. Колкото повече хора участват в случката, толкова по-широко е разпространението на дадения прякор. Прякорът белязва всичко отличително, което засяга човека, неговите качества и поведение, начин на живот, начина, по който се труди, говори. Даден анонимно или от компанията, той притежава странна смесица от ирония и приятелска прямота. А писателят Тодор Коруев казва: Прякорът, всеки знае, се лепва за човека като гербова марка и няма отлепване цял живот
Свиленградските прякори са акуратно записани на ръка, подредени по азбучен ред. Несъмненно П. Маринов е знаел и любопитните истории на тяхното възникване, но подробности не са отбелязани. Едно е ясно: по стечение на обстоятелствата хората понякога са били по-известни със своите прякори, отколкото с кръщелните си имена.
Интересни са прякорите, възникнали от имена на животни. Такива са Зайчето Керез, Жабата Стефан, Козата Цандьо, Магарето Петър, Маймунката Георги. Списъкът продължава с Гущера, Пчелата, Мишката. В общуването са вкарани и имена на пернати: Чучулигата Тачо, Бюлбюла, Гаргата, Гарагашката, Гургата, Патката, Птичката, Петелчето...
Трапезата също е повлияла за появата на някои прякори като Траханата, Катмата, Джопана, Лахната, Шербетя, Качамака , Маслинката, Дундурмата / от тур.-сладолед/ и, разбира се, Молебето.
Ласкателно звучат прякорите Царя, Княза, Папата, Милионера, допълнени от Мусолини, Синьор Марко, Парекселанса, Майчичката, Бубето, Тангото. Дали са се чувствали „ позлатени“ Алтън Ташо и Алтън Дишлията? На другия емоционален полюс са прякори като Въшката, Бунака, Гевезето, Голтака, Ревльо, Рошавото, Вариклечката, Вързан Гого, Бабичката Георги, Дядо Сръдльо, Чурука, Скандала, Саморасляка. Кой знае откъде са дошли и прякорите Бинокъла Бончо, Китая Милю, Аман Борис, Даула, Картунката, Джиджан Петко./ За тези, които не познават местния диалект, нека поясним, че джиджан означава хубав, наконтен, изпипан, спретнат./
Най-голям е броят на прякори, произтичащи от фамилни имена: Бекяра, Бутрака, Бошнака, Айваза, Армутлийката, Вапцара, Джелепа, Гюрджума, Гюдженя, Камбура, Кандуза, Мараша и т.н . Те обичайно се предават от поколение на поколение. От професии и занаяти идват прозвищата Бакала, Бербера, Въгларя, Кюмюрджията, Дограмата, Комисаря, Търговчето.
Трудни за „превод“ днес са прякори като Делиджата, Джокала, Дилингера, Дзингата, Гъгата, Джигана, Зизу, Занзъна, Зорзопа, Кърцата, Калерото, Мънмъна, Чичирина. Каква ли е историята на наистина необичайния прякор 38-ми паралел? Може би човекът е бил спец по темата за Корея, разделена на Северна и Южна точно по 38-мия паралел? Едва ли ще узнаем...
Според езиковеди, етнографи и фолклористи с прякори са белязвали предимно мъже, което се обяснява с патриархалните традиции в миналото. Така е и в списъка на П. Маринов, където женските прякори са единици: Джангазото Сия, Тулума Злата, Чикото, която е била психично болна.
Във втория свитък на П. Маринов с характерни за Свиленград диалектни думи, естествено преобладават турцизми, които трайно и необратимо присъстват в българския език. Има обаче и такива, с които и всезнаещият Гугъл днес не може да се справи: алантуфан, бишик, бобочасвам, джиздан, джурджуна, замбак, дьофкам, зиде, засрук, керкел, купаден, мръцкул, мунасип, мереметя...
Диалектните фрази и прякорите са едно безспорно богатство на езика ни и му придават ярък колорит. В това е бил убеден Петър Маринов, когато се е вслушвал в речта на своите съграждани и старателно е водил своите записки - своеобразен принос в местната история. Свитъците са съхранени до наши дни от децата му - арх. Елка Кутянова и доц. д-р Васил Маринов , които не забравят родния Свиленград.
Златка Михайлова
