Нели Щерева е психолог, завършила ВТУ ,, Св.Св. Кирил и Методий” с образователно –квалификационна степен магистър със специалност психология. Тя е педагогически съветник от 10 години в ПГССИ,, Христо Ботев”. В края на миналата година Нели Щерева получи национална награда „Константин Величков” от МОН за работата си. Стана победител в категорията „Постижения в работата с деца и ученици за преодоляване на проблемно поведение“. Има кабинет и страница в интернет за психологическо консултиране. Коментираме с нея ситуацията с коронавирус и безпрецедентната изолация
. - Г-жо Щерева, как се отразява на психиката ни пандемията от Ковид 19? Темата не е за подценяване, защото ситуацията е безпрецедентна.
- Самата ситуация е нова за всички, за целия свят. Няма начин тя да не се отрази на нашата психика и психическо здраве. Но това е строго индивидуално - много зависи от характеровите особености на човек. Психологията разделя хората на интроверти и екстроверти. Интровертите са хора, съсредоточени главно върху вътрешния си свят. Те са тихи, сдържани и сравнително слабо ангажирани в социални връзки. При тях тази изолация не се отразява толкова силно. Но при екстровертите, хора, насочени навън, с висока комуникативност, стремеж към поддържане на много и интензивни социални контакти, предпочитащи шумни компании, свикнали с непрестанната динамика на света около себе си, ситуацията се отразява съществено на психиката им. Голяма част от хората се оплакват от постоянна тревожност, безсъние, страх и симптоми на депресия. Освен социалната изолация, много от хората останаха без работа. Това е допълнителна несигурност. Обикновено в такива тежки моменти човек се стяга, за да премине през трудностите, но неминуемо икономическата несигурност ще има своите последствия върху психическото здраве на човека.
- Най-вероятно има различни човешки реакции – през страх, тревога, неглижиране или дори бунт срещу мерките… Имате ли наблюдения върху тях?
- Има различни групи хора и при тях тази ситуация се отразява различно. Моите наблюдения са, че през първите две до три седмици, хората се изплашиха сериозно. При някои, психически по-лабилни, се отключиха панически атаки, при други - сериозно нараснаха притеснението и страхът от болестта, стигащо до постоянна тревожност, соматичните симтоми бяха повишено кръвното налягане и сърцебиене. След това обаче постепенно в една част от тях страхът премина в гняв, а при други дори в бунт, както казвате вие, срещу мерките, предприети от правителството. Моите наблюдения са, че по-голяма част от населението спазва предприетите мерки и се надява, че това положение скоро ще отмине. Мисля, че това е най- правилният начин на мислене. В момента трябва да бъдем отговорни, да приемем ситуацията и да преминем през нея още по-силни.
- Какви подходи могат да се използват, за да съхраним своето психично здраве, докато се налага да стоим у дома?
- Добре е да се поддържа рутината в ежедневието. Да не се стои по пижама, а човек да се придържа към нормалния си ритъм за хранене и почивка. Планирането на деня пък създава усещане за контрол върху ситуацията. Не трябва да се прекалява с четенето или гледането на новини, а източниците на информация да бъдат надеждни, за да не се създава излишна паника. Сега е време, в което може да се направи нещо градивно и да се отдадете на нещо, което сте отлагали – онлайн курс, рисуване, чужди езици. Вече има и видеоклиповете в интернет с различни тренировъчни програми. Интернет дава възможност за комуникация, така че сега имате възможност за едно виртуално кафе с приятелка от Австралия например. Позитивни мисли! Хубаво е да мечтаете и да си представяте времето след карантината, лятото…
- Вие сте училищен психолог. Правите ли онлайн консултации с учениците?
- Като педагогически съветник аз съм отговорна и за психическото здраве на учениците в нашето училище. По време на пандемия нашата роля е още по-важна, защото учениците се нуждаят от психологическа подкрепа в среда на изолация. Още в самото начало на дистанционното обучение, на Фейсбук страницата на училището беше обявен моят телефон за психологически консултации за ученици, родители и колеги. Всеки, който желае, може да се свърже и онлайн с мен. Всеки ден провеждам разговори с ученици. Поводите да се свързват с мен са различни - за съвет, за подкрепа, а понякога просто, за да бъдат изслушани.
- Как се отразява на тийнейджърите всичко това? Има ли повишена тревога при тях?
- Тийнейджърската възраст е прекрасна, но не случайно я свързват с една от възрастовите кризи при човека. Младежите търсят своята идентичност, искат самостоятелност, започват да се подчиняват на други авторитети, а не на родителите си. В този период се сформират приятелствата, които остават за цял живот. Тази възраст се откроява с активност, социални контакти, компании и безстрашие. Естествено е тази ситуация да им се отрази. Повишена тревога у тях не намирам, но повишен гняв към цялата ситуация има. Той е породен от това, че им се налагат ограничения, а те не са съгласни с тях. На тази възраст никой не обича да бъде ограничаван. Точно поради това зачестиха конфликтите между родители и тийнейджъри. Моят съвет към родителите е да подхождат спокойно и с разбиране към негодуванието на децата си, а не с агресивни и гневни думи, защото това води до точно обратния ефект. С младежите трябва да се говори като с равни и когато се изисква нещо от тях да се дават точни факти и причини за това. На тази възраст те вече са получили основно възпитание и ако има уважение от двете страни, ще се избегне един евентуален конфликт.
- Дистанционното обучение на децата дали е допълнителен стрес за тях и за родителите? Оказа ли се успешен експеримент?
- Лично аз смятам, че тази форма на обучение поне засега е успешна. Тук трябва да благодарим на колегите учители, които много бързо се справиха в тази извънредна ситуация и въведоха дистанционната форма на обучение. В началото на въвеждането й имаше стрес от всички: учители, родители, деца, тъй като всеки бе изваден от зоната си на комфорт. Моите наблюдения са, че първоначално учениците бяха много активни, любопитни и любознателни, докато сега този интерес плавно намаля, което е очаквано, предвид факта, че онлайн обучението не може да бъде алтернатива на непосредствения контакт учител-ученик. Колегите бяха изненадани от ученици, които по начало са пасивни, а сега показват значителна активност, което отдавам на различния тип нервна система и характерови особености. Предполагам, че за работещите родителите с малки ученици вкъщи е по-трудно, тъй като тази форма на обучение, според мен, не е подходяща за ученици от І- ІVклас. При тези деца е необходима сериозна помощ от страна на родителите.
- Във вашето училище има няколко инициативи, които предприеха учителите, за да ангажират децата с нещо различно от глобалната тема. Онлайн спортни събития, конкурси, творчество, готвене… В други училища също правят подобни. Това ли е подходът?
- Подходът ни е да запазим нормалността в така създалата се ситуация. Колегите всячески се стремят учениците ни да поддържат ритъма, с който са свикнали по отношение участието им в извънкласни и извънучилищни дейности. Тъй като това е познато, учениците са свикнали с този ритъм и се предполага, че им носи спокойствие. Различните инициативи са свързани с интересите на учениците и техните специалности. Целта ни е те да бъдат ангажирани с дейности, които са приятни и водят до положителни емоции и чувства.
- А как да обясним на най-малките, на децата извън училищна възраст, какво се случва?
- Децата са тревожни, когато са държани на тъмно, относно информацията. Нека родителите да говорят за коронавируса по начин подходящ за развитието на детето. Повечето деца вече са чували за вируса или са виждали хора, носещи предпазни маски за лице, така че родителите не трябва да избягват да говорят за него. В действителност децата се притесняват повече, ако не говорим за нещо. Важно е да се отговаря на въпросите, които детето задава. Родителите да направят всичко възможно да отговарят ясно и честно. Също така - придържайте се към рутината. Това е ключово при затварянето на училището или детската градина. Грижите е важно да се структурират по познат начин - с редовно хранене и лягане. Сега в интернет има много анимационни видеа, които обясняват по достъпен начин на най-малките какво е коронавируса и как да се предпазят от него. Важно е при тях всичко да минава през играта. Нека линията на комуникацията да бъде отворена. Децата са много наблюдателни, те виждат как възрастните реагират на стресовите събития. Ако родителите изглеждат прекалено притеснени, тревожността на децата може да се повиши.
- До 13 май е извънредното положение, засега. Възможно ли е хората да останат толкова дълго време по домовете си? Българинът не е много дисциплиниран, като че ли. Свиленградчани как се вписват в общата картина?
- Смятам, че самите мерки не са толкова строги, за да не можем да ги спазваме. Мисля, че ще се справим и ще издържим на това извънредно положение. Свиленградчанинът е отговорен и дисциплиниран човек, не може да няма изключения, но аз говоря за по- голямата част от нашите съграждани. Искрено се надявам на 13 май да бъде отменена карантината и да си върнем към нормалния си начин на живот.
- Как ще ни се отрази тази изолация? Ще излезем ли от нея различни?
- Много се надявам тя да ни се отрази положително. Хората да се научат да се радват на малките неща в живота. Да оценят свободата си! Да оценят семейството си! Да разберат, че най- важното в този живот е да бъдем добри, да помагаме на нуждаещите се, да пазим планетата, на която живеем. Да, би трябвало да сме различни!
Интервюто взе: Катя Иванова
