25
Нед, Окт
17 Нови статии

Общество
Инструменти
Шрифт

Васил Николов е родом от Любимец. Той е фотограф, но заради извънредното положение и обявените рестриктивни мерки в момента му се налага да стои повече у дома. За да запълва свободното си време и да се чувства полезен на обществото, започва да ремонтира стари компютри и таблети. Когато техниката е поправена, я изпраща на семейства, чиито деца нямат нужните устройства, за да учат дистанционно. Ето какво каза Васко в интервю за читателите на „Старият мост“

: - Васко, ще те помоля първо да се представиш на нашите читатели...

- Казвам се Васил Николов. На 36 години съм, от Любимец. Женен съм от почти 5 години. По образование съм икономист, по призвание фотограф. Занимавам се с фотография повече от 13 години. Снимам главно портретна и сватбена фотография. Лично аз смятам, че когато човек намери работа, която да върши с удоволствие, то той никога няма да работи.

- Подел си една страхотна благотворителна инициатива – събираш стари компютри, поправяш ги и ги даряваш на нуждаещи се. Откога започна с това дело и кое те подтикна към него?

- Когато България се оказа в извънредно положение и нашата дъщеря Мая трябваше да започне онлайн обучение, се наложи да ѝ купим компютър. Взехме ѝ един лаптоп втора употреба. Като фотограф сега нямам никаква работа и по цял ден стоене вкъщи не ми се отразяваше много добре. Реших да се занимавам с нещо, което ще доставя удоволствие на мен и радост на нуждаещи се ученици. Досетих се, че много семейства няма да имат възможност да купят какъвто и да е било компютър и реших да питам мои приятели и познати дали случайно нямат вкъщи излишен лаптоп или таблет. Отзоваха се много хора, събрах немалко количество устройства, заех се да ги почистя, да им добавя малко оперативна памет, по-голям хардиск и ги пратя на нуждаещи се деца.

- В България със сигурност има доста нуждаещи се. Как избираш хората, на които да подариш поправените компютри? Колко души си зарадвал досега?

- Това е едно от най-трудните неща. Пишат ми приятели на нуждаещи се, аз се свързвам с роднини на децата и ги изпращам по куриер. Засега почти всички, които са ми писали, са получили лаптоп или таблет. За моя радост се отзоваха много хора и вече сме ощастливили около 15 деца. Надявам се още много нуждаещи се да получат устройства.

- Вярвам, че личният пример е най-доброто нещо, а ако всеки ден даваш най-доброто от себе си, можеш да промениш света наоколо. В този ред на мисли с какви думи би мотивирал хората да продължат твоята добра постъпка?

- Призовавам всички, които имат възможност да дарят, да го направят. Аз лично се чувствам много удовлетворен и щастлив, че мога да помогна на някого. Нека всеки се огледа и ще намери на кого и с какво да помогне.

- Кога и защо замина от Любимец? Какво те свързва с родния град, връщаш ли се често тук?

- Заминах през септември 2003 г., за да уча икономика. Оттогава живея в София. Любимец за мен е нещо много скъпо. Връщам се сравнително рядко, но винаги го правя с огромно желание и само работата ми пречи да го правя по-често. Любимец е нещото, което ме зарежда и ми дава сили да продължа напред. Винаги ще остане с мен и моите мисли.

Интервюто взе: Диляна ЦВЕТКОВА