01
Чет, Окт
16 Нови статии

Общество
Инструменти
Шрифт

Погребение в Свиленград и Любимец възлиза средно около 700 лева. Забранено е ползването на ритуалната зала заради извънредното положение с коронавируса

- Г-н Карчев, какви рестриктивни мерки сте въвели при провеждането на тъжните ритуали във връзка с коронавируса?

- Забранено е ползването на ритуалната зала. Поклонението се прави в рамките на 15-ина минути отвън на гроба, докато трае опелото на свещеника. Спазва се необходимата дистанция между хората. Ограничение на броя на присъстващите не сме въвели, но в извънредната ситуация не идват много души, а само най-близките на мъртвеца. На 22 март имаше погребение, на което присъстваха четирима души. Персоналът на гробищата бяхме повече от опечалените. Освен това в момента не печатаме и некролози, защото некрологът е съобщение за събиране на много души на едно място. Автобус за извозване на хората също в момента не ползваме. Ако човекът почине у дома си, се взема оттам и се затваря в хладилна камера, докато мине законоустановеният срок от 24 часа, за да може да бъде погребан. Поклонение у дома не се прави, защото пак е един вид събиране на хора. Дори само съседите да минат да си вземат последно сбогом, ще се струпат повече души в една стая, което е забранено.

- Как реагират хората на ограниченията при погребенията на своите близки?

- Видимо са недоволни, но няма как да се избегне законът. Не са съгласни, че ритуалът ще се извърши само на гробищата в тесен кръг, а и че трупът ще се съхранява в хладилна камера. В Любимец няма хладилна камера, нито ритуална зала, поради което там от дома трупът се кара направо на гробищата. Не се спазва 24-часовият срок, но няма друг начин. Ако човек почине вечерта, на обед вече се погребва. За няколко часа се съмнявам, че ще научат много хора, за да се струпат.

- Ако някои не се съобразяват с новите правила, как процедирате?

- Нямали сме такива случаи. Щом роми в Любимец направиха поклонението на гробището, а не вкъщи... Имам предвид, че щом те влизат в положение, значи няма проблем. Все пак, ако се стигне до ексцесии, имаме право да търсим съдействие от полицията, но засега не се е налагало. Като цяло хората се съобразяват с новите правила.

- Какви затруднения срещате, ако се наложи да транспортирате мъртвец от чужбина?

- Съгласявам се да извърша тази услуга, само ако става въпрос за Турция. Там използвам съдействие на турски приятели. Ако е от друга държава, не бих се ангажирал. В Гърция например документацията е много тежка. Онзи ден карах онкоболен с линейката си, като го взех от границата с Турция и го превозих до дома му в Опака. Изпратих турска линейка да го вземе от болницата в Истанбул и да го транспортира до границата, откъдето го поех аз. Прехвърлянето стана в неутралната зона. Турският шофьор на линейката го е страх да влезе в България, защото на връщане ще му наложат 14-дневна карантина. На мен не ми се влиза в Турция, макар че съм с линейка и ще ме пуснат, но после може и мен да ме поставят две седмици под карантина. Затова решихме да прехвърлим пациента от едната в другата линейка на неутрална територия. И починал да има, пак ще действаме така. За жители на Турция осигуряват безплатна катафалка от границата до която и да е точка на Турция. Ако е с двойно гражданство и желанието на близките е човекът да бъде погребан в Кърджали, например, а не в Турция, пак ще е безплатен транспортът до границата.

- Продължава ли проблемът с недостига на места в свиленградския гробищен парк?

- Намерихме малък терен, който ще стигне за тази година. Средно на година правим около 150 погребения.

- Откакто преди две години поехте на концесия гробищния парк, направихте доста подобрения. Какво още предстои?

- Предстои изграждането на стена за урни. Ако не беше обявено извънредното положение, строителството ѝ дори щеше да е започнало. Когато обстановката се нормализира, стартираме с изграждането на стената, което ще отнеме около два месеца. Предполагам, че до юли – август ще сме приключили с това. В стената ще има около 40 урнови ниши. Кремацията ще се прави в София и тук ще се доставя само прахът. Стената ще се намира на входа на гробищния парк. Също така премахнахме химическата тоалетна и изградихме нова. По изискване на РЗИ трябва да има топла течаща вода на входно-изходната точка и в момента работим върху това. Ще бъде благоустроена една от чешмите с дарение на жител на Свиленград. Общо 9 са чешмите в парка, като всички работят. Смятам по-нататък да поставя и камбана на гробищата. Бие камбаната, всички наоколо преустановяват дейност и отдават почит. Не струва кой знае колко поставянето на камбана. Хубаво е да има църква в гробищния парк, но няма как да стане, защото поддръжката струва много. С погребението на 150 души на година няма как да се издържа храм. Макар че през последните 2 години се наблюдава тенденция на погребения със свещеник, отколкото с граждански ритуал. Или станахме вярващи, или избираме опелото, защото така е модерно...

- А какви подобрения бяха направени през тези две години?

- Траурната зала е напълно реконструирана, като смея да твърдя, че такава в Хасковска област няма. С парно отопление е, а за лятото – с охладителна система. Ако навън е 37 градуса, само за два часа успяваме да смъкнем температурата вътре до 17 градуса. Има и климатик, но рядко го използваме в жегите. Охладителната система е направена така, че като пусна водата да полея облагородения район около гробищата, залата се охлажда до 17 градуса. Монтирах слънчев колектор. Нямаме един бойлер, вързан на ток – или от парното се затопля водата, или от слънчевия колектор. Стремим се максимално към енергийна ефективност.

- От скоро започнаха да се правят поклоненията в залата. Възприеха ли я тази практика хората?

- Да, приеха я много добре. За една година има само два случая, при които поклонението да бъде в дома на покойника. Преди това в рамките на 14 години имахме само 6 случая на поклонение в залата. Подобрените условия в залата промениха нещата. Освен това е и по-улеснено - при новото строителство е трудно да премине носилка на Бърза помощ, а да не говорим за ковчег, избягва се и стресът. Поклоненията и на дядо ми, и на леля ми бяха в залата. Не мисля, че е редно да се правят некролози и на погребението да идват хора, с които едва ли не не се поздравяваме на улицата като се видим, но за отбиване на номера идват на погребението. На Запад некролог се лепи само на входната врата на дома на покойника. Нали гледате и по филмите, че на погребението присъстват само най-близките.

- Свиленградчани недоволстват от липсата на информация за починал техен близък или познат. Навремето това ставаше по местната радиоточка. Имате ли идея как тъжните съобщения да достигнат до повече хора?

- Аз лично не бих съобщил за смъртта на мой близък по радиоточката. Казал съм, че когато аз почина, искам да бъда кремиран. Не искам много хора, не искам поклонение. Нагледал съм се на какви ли не неща в практиката си. Има хора, които са оставили на семействата си много. При подготовката за погребението предлагам на близките да изберат ковчег и да уточним нещата около тъжния ритуала, дори не можете да си представите с какво пренебрежение се отнасят към това. Ромите, може да са всякакви, но се отнасят с голямо уважение към покойника. Един циганин няма да видиш, погребан със стари дрехи. А съм обличал заможни покойници, чиито близки ме карат да търся дрехи из чувалите с думите: „Намери там нещо и сложи“.

- Скъпо ли излиза едно погребение?

- Въпрос на гледна точка. Спрямо заплатите, които основната част от населението ни получава, се вижда скъпо. Но на нас – обслужващия персонал, ни се струва евтино. В сравнение с чужбина е евтино, в сравнение със София пак е евтино. Средно едно погребение в Свиленград и Любимец илиза около 700 – 800 лева. Но като прибавиш и парите за опело, за раздавките и други странични неща, сумата скача на около 1 500 лева.

Интервюто взе: Николай КОЛЕВ