Голямата награда на Националния поетичен конкурс „Жената – любима и майка“, организиран от Община Свиленград, Съюза на българските писатели и НЧ „Просвета 1870“, бе присъдена на Светлана Ангелова от Харманли. Тя е отличена за триптиха си „Дъга“. Втора награда получи Ваня Статева от с. Порой, община Поморие, за стихотворението „Майчинство“. Третото място е за Христина Главанова от Севлиево за стихотворението „До капка“.
Четири поощрителни награди определи журито - на Невена Георгиева от Свиленград за стихотворението „Искам да знаеш“, на Варта Гарабедян от Варна за стихотворението „Майчино сърце“, на Дарина Цветкова от село Зверино за цикъл стихотворения и на Кристияна Димитрова от Свиленград за цикъл стихотворения.
В групата на участниците до 18 години – първа награда получи 16-годишната Александра Веселинова от Свиленград за цикъл стихотворения. Втората награда е за 15-годишния Кирил Димов от Казанлък за стихотворението „Мамо“, а третата награда замина за Шумен при Синем Исмаил, който е на 14 години, за цикъл стихотворения. В тази група има една поощрителна награда – на 16-годишния Георги Костадинов от Свиленград за „Светлината в две души“.
Традиционната церемония по награждаването на XV-то издание на Националния поетичен конкурс „Жената – любима и майка“ бе отменена заради мерките против епидемията от коронавирус. Тази година в конкурса участваха 100 автори с 202 творби. Свои стихове изпратиха поети любители от София, Стара Загора, Плевен, Русе, Каварна, Перник, Горна Оряховица, Разград, Хасково, Асеновград, Шумен, Елхово, Пловдив, Чипровци, Троян, Варна, Севлиево, Свиленград, Любимец, Търговище, Ямбол, Гоце Делчев, Шабла, Велико Търново, Стара Загора, Каблешково, Берковица, Карнобат, Харманли и Сопот. Те бяха оценени от жури в състав: Боян Ангелов – председател, и членове: Боряна Станева и Атанас Звездинов.
ДЪГА
В прегръдка се побираше гърбицата на баба,
като дъга на живота извита пред печката,
като знак за въпрос, с който питаше колко остава.
А аз вярвах, че крия ключа й към вечното.
Беше бяла гърбица, по мярка на всякакви длани.
Сбра ни моята пролет и нейната майчинска есен,
когато странно усмихнат, в старата къща поканен,
животът нея на мен и мен на нея донесе.
Беше топъл и ярък живот… И на пътя в средата
когато снегът спря и откри пъртина към вечното
тя се усмихна, изправи се и ми пусна ръката…
Днес съм дъга на живота, извита пред печката.
Светлана Ангелова
