Прокуратурата ни е изградена по сталински модел
Преюдициално запитване на свиленградския адвокат Иван Иванов до Съда на Европейския съюз /СЕС/ в Люксембург ще предизвика редица промени в българското законодателство, за което “Старият мост” писа. Това е втори запитване, поставено от Иванов пред висшата съдебна институция на ЕС. Преди време по негово искане Районният съд – Свиленград, отправи питане, касаещо отнемането в полза на държавата на недекларираната при преминаването на границата валута, наред с налагане на отделно наказание на нарушителя. Решението на СЕС по това питане доведе до отмяната на конфискационната разпоредба от Наказателния кодекс, както и до намаляване размера на наказанията. Публикацията в интернет страницата на “Старият мост” на статията за поредния успех на нашия юрист намери широк отзвук в България. Над 500 души са харесалит така изнесения факт, коментарите са до един положителни, а адв. Иванов е получил стотици покани за приятелство.
- Адв. Иванов, Европейската комисия излезе със становище относно Ваше преюдициално запитване до Европейския съд в Люксембург. Какъв беше казусът, по който сезирахте висшата съдебна институция?
- Става въпрос за това, че на 12. 06. 2018 г. на ГКПП „Капитан Андреево” е задържан на влизане в България турският гражданин Мехмет Тетик, шофьор на товарен автомобил „Мерцедес” и прикачено ремарке „Тирсан”. При проверка в кабината на влекача са открити 2 940 бронзови монети на античния град Амисос от периода II-I век пр. н. е. Според назначената експертиза монетите са изключително ценна за историческата наука находка. Те са оценени на 73 500 лева, а влекачът - на 81 529 лева. На 22. 03. 2019 г. шофьорът е осъден задочно от Хасковския окръжен съд на 3 години лишаване от свобода – условно, и 20 000 лева глоба. Съдът освобождава ремаркето, но на основание чл. 242, ал. 8 от НК отнема в полза на държавата влекача, в който са били поставени монетите и който е собственост на турска фирма, работодател на шофьора. В този смисъл Хасковският окръжен съд правилно е приложил българския закон, съгласно който МПС, послужило за извършване на контрабандата, се отнема в полза на държавата, независимо чия собственост е, освен ако стойността му явно не съответства на тежестта на престъплението. Въпреки ясната разпоредба на чл. 242, ал. 8 от НК, моята позиция по делото бе, че същата противоречи на Правото на Европейския съюз, в това число на чл.17, §1 и чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС, а така също и на Европейската конвенция за защита правата на човека /ЕКПЧ/ и основните свободи и практиката на Съда в Страсбург по прилагането ѝ. Ето защо в жалбата си против присъдата посочих противоречието с Правото на Европейския съюз и с ЕКПЧ, като цитирах конкретни европейски разпоредби, в това число и тези от Хартата, и поисках от Пловдивския апелативен съд да я измени в частта относно отнемането на влекача в полза на държавата, като върне същия на собственика му. Алтернативно поисках да бъде отправено преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз в Люксембург как следва да бъдат тълкувани посочените от мен норми от правото на ЕС. Бе поставен въпросът дали по конкретно посочените европейски правни норми МПС трябва да се отнема, когато е собственост на трето добросъвестно лице, за което няма данни да е участвало в извършване на престъплението и, освен това, собственикът на автомобила няма ефективни правни средства за защита по българското наказателно право, като дори няма възможност да изложи пред разследващите и съдебни органи своята гледна точка. Пловдивският апелативен съд уважи искането ми за отправяне на преюдициално запитване до СЕС по поставените въпроси.
- Очаквахте ли Европейската комисия да вземе отношение по Вашия въпрос?
- Съдът на ЕС изпраща преюдициалното искане до правителствата на всички държави-членки, до Европейската комисия, до Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз, ЕЦБ, ЕАСТ, както и до заинтересованите прокуратури в България – ОП-Хасково и АП-Пловдив, които в 3-месечен срок имат право да дадат становище. До изтичането на срока такова са дали Европейската комисия и правителството на Република Гърция, както и българските прокурори. В този смисъл не бе неочаквано, че ЕК излезе със становище по казуса. За сравнение, при предишното ми преюдициално запитване никой от правоимащите не бе изказал становище, но искането бе уважено от СЕС. Тогава позиция в подкрепа на моята и тази на Свиленградския районен съд теза изрази Генералният адвокат. Естествено, отново очаквам СЕС да се произнесе положително и съм убеден в това.
- Какъв е точно отговорът, който получихте от Европейския съд, и до какво ще доведе той?
- От СЕС няма отговор по същество, а единствено ми изпратиха становищата на Европейската комисия, на Правителството на Гърция, както и на българските прокурори. В заключението си Комисията предлага на Съда да отговори на искането за даване на преюдициално заключение по следния начин: „Член 4 от Рамково решение 2005/212, във връзка с член 17 (1) от Хартата следва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която налага конфискацията на превозно средство, използвано за извършване на престъплението в настоящия случай, когато третото лице, което притежава конфискуваното превозно средство, няма възможност да оспори ефективно конфискацията на собствеността си.” Заключението на Република Гърция е, че „…всяка национална правна уредба, която предвижда отнемане на превозно средство, принадлежащо на трето добросъвестно лице…противоречи на член 17, пар.1, във връзка с член 47 от Хартата.” Съвсем очаквано становищата на АП - Пловдив и на ОП -Хасково са, че отнемането на МПС е оправдано, тъй като е законно по нашия НК и са предвидени ефективни средства за защита на правата на засегнатите трети лица – собственици на вещта /последното просто не е вярно - бел.моя/. От СЕС ме информират, че Съдът може да реши да не провежда съдебно заседание, ако при прочита на представените изявления и становища счете, че разполага с достатъчно данни, за да се произнесе. В този смисъл очаквам в близките месеци Съдът да излезе с решение, в което да обяви, че правото на ЕС не допуска национална уредба, предвиждаща отнемането на МПС на трети лица по начина, както е уредено в българския закон. В зависимост от обема на произнасянето на СЕС ще се наложи на първо време съдилищата да не прилагат нормата на чл. 242, ал. 8 НК и да връщат задържаните МПС на добросъвестните собственици, а впоследствие да бъдат изменени както НК, така и Законът за митниците, който също предвижда аналогично отнемане. От кодекса и от закона трябва да отпаднат изреченията, че МПС се отнема в полза на държавата и когато не е собственост на дееца, или пък ако законодателят твърде държи да ги отнема, ще трябва да бъдат тотално ремонтирани или пък пренаписани и НПК, и ЗМ, за да могат собствениците реално да участват в процеса и да разполагат с ефективни правни средства за защита на правата си – последното ако СЕС все пак допусне някаква възможност за отнемане на МПС от трето лице.
- Впрочем, Вашето запитване е второто по рода си, отправено към Европейския съд. Тогава след решение на европейските магистрати бе променен цял закон в българския наказателен кодекс, за което „Старият мост“ писа. Припомнете накратко случая и очаквате ли и сега това да се случи?
- Предишното преюдициално запитване, което впрочем бе въобще първото в областта на наказателното право, изходящо от България, бе отправено от РС - Свиленград по мое искане и се отнасяше до несъвместимостта на чл. 251, ал. 2 от НК с Регламент (ЕО) 1889/2005. Ставаше въпрос за отнемането в полза на държавата на недекларираната при преминаването на границата валута, наред с налагане на отделно наказание на нарушителя. След решението на СЕС, който каза, че отнемането на валутата, наред с наказването на дееца е непропорционална санкция и Регламентът не допуска такава национална уредба, съдилищата започнаха да не прилагат българската норма и да връщат валутата, което логично доведе до отмяната на конфискационната разпоредба на чл.251,ал.2 НК, както и до намаляване размера на наказанията. Сега се очаква публикуване и на приетите от НС на второ четене изменения във Валутния закон, в същата насока.
- Известният български правист проф. д-р Атанас Семов се обърна към Вас с думите : Ти, приятелю, пишеш история в българското наказателно право!“ Как възприемате тези думи на мастития наш юрист?
-Това беше в лична кореспонденция между нас, която обаче бе видяна от друго лице и е станала достояние на вестника. Разбира се, приемам тези думи като похвала и признание за свършената работа. Приятно е.
- На сериозна критика е подложена българската съдебна система. Какво според Вас трябва да се промени?
- Този дебат се води от началото на т. нар. преход, който в другите източноевропейски държави приключи за 3 години, а ние вече 30 години все сме в преход и не му се вижда краят. Това по същество е вече изграден наш си обществено-политически строй. По въпроса за реформите в съдебната система ежедневно се изказват най-различни капацитети – юристи, икономисти, социолози, политолози, политици, бизнесмени и обикновени хора. Разбира се, имам собствено мнение, но проблемите са толкова много, че не биха могли да се разискват в това интервю. Според мен е най-добре съдебната система, както и държавата, изцяло да се закрият и да се открият отново, с нови закони и с реподбор на кадрите. А най добре е да поканим германците да поемат управлението на държавата и на съдебната система.
- Трябва ли, например, прокуратурата да бъде извадена от съдебната система?
- По този въпрос не мога да бъда категоричен. Ако трябва прокуратурата да остане независима, то мястото ѝ е в съдебната власт. Ако премине към изпълнителната власт, тогава за независимост не можем да говорим, но може да се засили състезателното начало в процеса, като бъдат дадени повече права на адвокатите. А би могъл да се постави и въпросът – какво е прокуратурата и има ли място при нас? При действието на настоящата Конституция възможното, което според мен непременно трябва да се направи колкото може по-бързо, е децентрализацията на прокуратурата. В момента тя продължава да е изградена по сталинския съветски модел и всеки по-долустоящ прокурор трепери дали няма да бъде наказан от по-висшестоящите, ако си позволи да реши някое по-значимо дело по вътрешно убеждение, което не съвпада с наложената концепция за непременното осъждане, независимо от събраните доказателства и тяхното качество. Същото се отнася и до съдиите – всеки си мисли, че ако оправдае интересен подсъдим, ще го обвинят в корупция. Най-добре е, според мен, да се свика Велико народно събрание, което да промени Конституцията в частта за съдебната власт, както и да изтрие от нея съществуването на Велико народно събрание, т. е. на самото себе си, след което да се саморазпусне и никога повече никой да не се оправдава с невъзможността обикновено Народно събрание да изменя основния закон. При сегашното състояние на политическата система в България това, обаче е абсолютно невъзможно да се случи. Никоя политическа сила от парламентарно представените не иска промяна на статуквото.
- Защо няма осъдени хора от високите етажи на властта?
- Липсва воля и желание за това. Както в МВР и службите, така и в прокуратурата. В България, за жалост, има недосегаеми хора, независимо, че постоянно ни убеждават в обратното. Но ако трябва да се позова на закона на Мърфи: „Това, което се отнася за боговете, не се отнася за говедата.”
- В Свиленград има над 30 адвокатски кантори. Как се оцелява при такава конкуренция?
- Проблемът не е в многото кантори, а в обедняването на народа. А и в манталитета на масовия свиленградчанин, който не обича да плаща, освен в краен случай, и то винаги като социално слаб, независимо от дохода си. Но дори и комшиите от турското и гръцкото направление, които посещават свиленградските адвокати, придобиха същия манталитет, след като и тях ги удари кризата.
- Миналата седмица получихте специална покана от посланика на Иран в България по случай националния празник на близкоизточната страна. За какви заслуги бяхте поканен?
- Имам няколко клиенти, които защитавам - ирански шофьори, пътуващи от Иран за Европа, като в превозвания от тях товар е открит наркотик, който така е замаскиран, че изключва необходимостта шофьорът да е информиран и да знае какво превозва. Първият от тях бе оправдан от Хасковския окръжен съд. Съдът прие, че няма доказателства шофьорът да е знаел, че в част от превозваните от него консерви – фабрично произведени и запечатани тенекиени кутии с подправка за пилешко месо, се съдържа наркотично вещество. Подсъдимият бе освободен след 2 години, прекарани в ареста и в момента е в Иран, като бе много доволен от начина, по който водих защитата му. Същият стана причина от посолството на Иран да ме препоръчват като адвокат на техните граждани. Впоследствие тази присъда бе отменена от АС-Пловдив и той бе признат за виновен, като председателят на състава подписа присъдата с особено мнение. В момента съм обжалвал присъдата на АС пред ВКС. Другите дела още са на производство, но явно подзащитните ми са доволни от мен до момента. По тази причина и от посолството на Иран ме уважиха и ме поканиха на парти по случай националния им празник, и естествено бе и аз да ги уважа, като присъствам.
Интервюто взе: Николай КОЛЕВ
