18 жертви на домашно насилие

Повечето пъти става дума за жени – 16. Увеличава се обаче и броят на случаите на насилие над мъже, като от началото на година досега двама са потърсили помощ в офиса на фондацията в Свиленград заради това, че са били тормозени от собствените си деца. Силният пол по-трудно говори за проблема с домашното насилие, поради съществуващите стереотипи.

През 2019 г. пък в Районен съд – Свиленград има образувани 19 дела за домашно насилие. Издадени са 8 заповеди за защита и са образувани 6 досъдебни производства за нарушаване на заповед за защита. Случаите са най-различни, като сред тях има и такъв, в който мъж се жалва от жена си, че го е била. При други пък възрастни хора са се оплакали в съда, че са малтретирани от вече порасналите си деца. Преобладават обаче жалбите от жени, насилвани от партньора си. Насилниците предимно са образовани хора със среден социален статус.

Това са данните само за оповестените случаи на агресия - статистиката мълчи за проявите на насилие, които остават „заключени“ зад вратата на дома.

Има много примери за домашно насилие, но най-силно докосват сърцето ми случаите, в които има замесени и деца, сподели пред „Старият мост“ управителят на фондация „Български център за джендър изследвания“ Петя Петкова. „Тежко е да чуеш от майката, че бащата запушва устата на детето с възглавница, за да не плаче, защото вдига шум и му пречи. Още по-трудно е да повярваш, че някой може да пребие до смърт партньорката си, да ѝ счупи няколко ребра, след това да ѝ прибере телефона и да я заключи в жилището за дни, оставяйки я на границата между живота и смъртта, без да може да потърси помощ“, допълни още Петя, като подчерта, че начините да се помогне на жертвите на домашно насилие са много. По думите ѝ много по-лошо било жертвата да остане и да търпи насилието, отколкото да потърси помощ. „Пътят на осъзнаване не е лесен, но при всички случаи е по-добре да бъде прекратен този цикъл на насилие, колкото е възможно по-скоро. Няколко са причините, според мен, които карат жертвите да стоят в ситуация на насилие. На първо място, е страхът от неизвестното - какво ще се случи, ако се разделят, как ще продължат живота си. На второ място, това е срамът, унижението от случващото се. На трето място, в повечето случаи на семейни двойки или съжителстващи такива след извършени актове на насилие отношенията се променят за определен период. Насилникът излиза от тази си роля и се превръща в любящ, загрижен и всеотдаен партньор. Обикновено следва определен цикъл, като след всеки акт на насилие следва акт на сдобряване, т. нар. „меден месец“ и това много обърква жертвата и ѝ пречи да взема адекватни решения. При всички случаи обаче насилието не трябва да се премълчава и да се търпи. За него трябва да се говори открито, като за това в голяма степен помагат както различни кампании, така и медиите, които поставят темата. Трябва да се търси квалифицирана помощ, което е и първата крачка към овластяването на жертвата, а от там и към прекратяване на насилието“, заяви Петкова.

По думите й Законът за защита от домашно насилие бил доста добър и работещ, като се прилагал и на практика. С него се давало право да се получи много бърза защита в рамките на 24 часа и да бъде издадена заповед за защита в рамките на един месец.

Петя Петкова не пропусна да сподели, че сътрудничеството между отделните институции в Свиленград по този така деликатен проблем било много добро. „Преди да открием офиса си в Свиленград преди три години направихме среща с институциите тук, които много добре приеха идеята за създаване на консултативен център в региона. За момента си сътрудничим отлично с Община, Полиция, Съд и Социални служби“, каза Петкова.

Стряскаща е статистиката в страната, която изнесоха и от МВР по повод Световния ден против насилие над жените. Повече от 30 000 са сигналите за домашно насилие, подадени на спешния телефон 112 през 2019 г. Това означава, че средно на ден операторите на горещата линия са получавали по над 90 обаждания, което прави по близо 4 за час или по един сигнал за домашно насилие на всеки 15 минути. За периода са издадени повече от 2000 ограничителни заповеди. Фрапиращите данни обаче не спират дотук – според международни организации всяка четвърта и дори всяка трета жена в България е жертва на домашно насилие - това прави 1 милион българки, които страдат от „жестоката любов“ на някой от своите близки. До края на септември 2019 г. в България средно по две жени на месец са загубили живота си в резултат на насилие. По данни на правосъдното министерство всяко трето убийство на жена е извършено от партньора ѝ. От общо 182 случая на нанасяне на средни телесни повреди над 100 са били срещу жени. 26 от общо 35 случая на следене касаят представителки на нежния пол.

На снимката: Петя Петкова, управител на фондация "Български център за джендър изследвания", Архив

Диляна ЦВЕТКОВА