Въпреки молбата ми от 13 март 2019 г. и въпреки предписанието на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) от 4 юни 2019 г. от Общинската администрация в Свиленград ми отказват кофа за смет, като се изтъкват причини, които нямат нищо общо с моя случай.
Молбата ми до МОСВ бе във връзка с отказа на еколожката на Общината Гергана Тонева да ми предостави кофа за смет, като според нея съм с психично заболяване. Отговорът на МОСВ, който прикрепям към писмото си, е предписание към ОбА-Свиленград да ми бъде предоставена кофа, но това така и все още не е станало. От секретарката на кмета разбрах, че се давало по един кош на адрес, независимо от това колко домакинства живеят на този адрес. Не можах да намеря в Интернет такъв закон. В повечето случаи на адрес живее по едно домакинство с право на 1 кош за смет. На ул. „Арда“ №1 живеем 4 домакинства, но имаме право на един кош – абсолютно недостатъчен, което е дискриминация спрямо нас. Блоковете се водят на един адрес, но им се дават достатъчно контейнери за всички домакинства, което е дискриминация спрямо многобройните домакинства, живеещи на един адрес.
Като редовен данъкоплатец и тежко болна (инвалид с ТЕЛК) нямам ли право на кофа за смет до вратата на дома си? След като законът гласи, че се дава по един кош на адрес, а не на домакинства, защо не бях уведомена писмено за този закон, а трябваше да бъда описана пред следователя като проблемна личност, жалвала се до различни инстанции? Гл. II, чл. 45 от Конституцията гласи, че гражданите имат право на жалби, предложения и петиции до държавни органи.
Недялка НИКОЛОВА
