Честита Нова година! Нека е мирна и щастлива 2020! И още не бяха отзвучали гърмежите от празничните фойерверки, когато „щастието“ дойде при мен. Защо в кавички ли?
На 3 януари т. г. дойдох в Свиленград, в града, дето съм учил и работил преди време, дето песни съм пял и стихове писал. Град, който е горд и с моето родно село Мезек. Дойдох да видя старата си болна сестра и съпруга ѝ, а и да помогна при домашни ремонтни дейности, както сторих. Всичко беше нормално, докато реших да отпътувам за Хасково с личното си превозно средство, паркирано в обозначената клетка на пътя, току до къщата на моите близки. Ужас! Страничното стъкло на колата беше отворено с взлом и задигната кожената ми чантичка с всичките ми лични документи и какво ли още не. Там бяха и няколко стотици лева, предназначени за ремонт на вехтото ми возило, за технически преглед, застраховка и винетна такса. Виновен съм, че забравих да взема чантичката със себе си. А оня мой ограбвач навярно се е почувствал длъжен да извърши пъкленото си дело.
Следва „ало 112“ и бърза реакция на служителите на районното полицейско управление, за което благодаря. Разпити, оглед на колата, снемане на отпечатъци, обявяване невалидност на документите и т. н.
Човеко, ако мога да те нарека така, ти разбираш ли какво стори?! Е, с откраднатите пари удари добър джакпот. Ще ти свършат някаква работа, но дано не са за пиячка и цигари. Но там са и ред друго неща. Наред с документите, в чантичката са учителските ми бележници на учениците от Маджарово и Силен, където съм учител по музика. Там са имената на децата, които на имения ми Стефановден пяха на сцената на хасковския военен клуб и се радваха, заедно с препълнената зала.
„Тиха нощ, свята нощ“. Но... хич не са тихи и святи последните ми нощи. Чувал съм, че при подобни случаи ненужните вещи се подхвърлят на подходящо място, за да бъдат намерени от добър човек и предадени в полицията. И ти можеш да сториш това, като прибавиш и износения ми бележник с десетки, десетки телефонни номера на близки и приятели, защото на теб не са ти нужни. И слънчевите очила недей да използваш, че те са предписани само за моите очи след последната операция. Даже, ако все пак това писмо стигне до теб, можеш да подхвърлиш вехтата ми чантичка в дворчето срещу мястото, където беше спряна колата. А това място е близо до дома, където живее големия поет и приятел Ивайло Балабанов. ( Дано Ивайло не прочете това писание, че знам, ще му бъде мъчно за мен.)
Накрая, ограбвачо мой, и аз, подобно на теб, ще „открадна“ още малко от трудния си сън, за да ти посветя едно четиристишие. Едва ли досега си получавал такъв подарък. Ето:
Крадецо от града ни тих и южен,
дано поне това да си разбрал,
че даже на крадеца му е нужен,
наред със хляба, мъничко морал.
Стефан МИЛЕВ
Хасково, 5.01.2020 г.
