07
Пет, Фев
25 Нови статии

Общество
Инструменти
Шрифт

Виждам как ежедневно самолетите са препълнени с българи, напускащи родината

Иван Иванов е на 27 години. Роден е в Симеоновград. Средното си образование завършва в Хасково, след което идва да живее в Свиленград. Преди 8 месеца си купува къща тук, близо до градския парк. Има идея след време да отвори собствен ресторант в Свиленград, подобен на този, в който в момента работи в Англия като главен готвач:

- Иване, ти си главен готвач в Англия. Защо и кога замина за Острова и през какви перипетии премина?

- Докато живеех в България моите цели, приоритети и мечти нямаше как да ги осъществя, затова реших да замина за чужбина, за да рестартирам целия си живот. Пристигнах в Бристол (Англия) на 15 август 2016 г. Не очаквах да ми постелят „червен килим“. Преминах през много перипетии, неприятности, трудности. Принципно всяко едно начало е трудно. През цялото време обаче вярвах в себе си, в собствените си амбиции и не се отказах да бъда себе си. В нито един момент не се отчаях, давах си сам кураж, че ще успея. В началото не знаех английски, нямах ясна представа какво ще работя, къде ще спя и какво ще ям. Случайно попаднах на семейство българи, които ме приютиха да вечерям и спя в дома им срещу заплащане, разбира се. В началото никъде не можех да си намеря работа понеже английският ми беше много зле. Случайно във Фейсбук ми изскочи обява, писана от българин, че търси мияч на чинии. Обадих се и отидох за първи работен ден. Работих около английско говорящи колеги. Отне ми доста време, докато започна да ги разбирам. Постепенно с времето бях забелязан от моя шеф и главен готвач, че съм старателен и мога да готвя. Той ми даде шанс да опитам и ме научи на всичко това, което знам и мога в момента. Изключително съм му благодарен! Вече година съм главен готвач във въпросния ресторант и съм адски щастлив, че съм успял да се издигна до тази позиция.

- Какво представлява ресторантът, в който работиш?

- Луксозен тапас ресторант, средно голям с капацитет около 50 – 60 места. Клиентите ни са предимно изискани, интелигентни и професионално развити заможни хора и бизнесмени. Всеки месец изготвяме богато меню от различни национални кухни. От края на октомври до сега предлагахме ястия от българската кухня, а в края на ноември сменяме на филипинска.

- Спомена, че през изтичащия вече месец в ресторанта се е готвила традиционна българска кухня. Имаше ли интерес и какво предложихте на посетителите?

- Определено имаше интерес към българската кухня. Случвало ми се е да поръчат повторно някое ястие. Заложихме на шопска салата, манастирска кавърма, пилешко вретено и др. Предлагахме и българско кисело мляко.

- В края на ноември в ресторанта пък стартира месец на филипинската кухня. Кое е традиционното филипинско ястие и как се приготвя?

- Не зная кое е традиционното филипинско ястие, но едно от нещата в менюто ни ще бъде „Пансит бихон“. Казано по-просто, панситът е оризови спагети, пържени с парчета месо, моркови, лук, зеле, грах и всичко, което изплува във въображението ти. Вместо с оризови спагети може да се направи с яйчени (получавате китайски пансит), което също е вкусно. Сваряват се тънки оризови спагети, след което се изплакват с вода. Докато спагетите врат, се запържват настъргани моркови, лук, зеле, шушулки от зелен грах, добавя се пържено пиле. По принцип филипинците казват, че постоянната съставка при пансит са оризовите спагети, а останалото са всички продукти, които имате в хладилника. Така че, може да се добави свинско, скариди, гъби и т.н. Когато всичко това се запържи, слагаме спагетите в тигана при останалите продукти. Подправяме със соев сос (може и със сос терияки), разбъркваме, запържваме за още 5 минути и това е. Идеален бърз обяд.

- А коя е любимата ти рецепта?

- Нямам любима рецепта. Обичам си работата и правя всичко с много любов и старание. Ако читателите искат да изненадат гостите си, може да го направят с пилешко вретено, което е ефектно, но не е трудно за приготвяне. Пилешко бяло филе се начуква с чук, за да се разтегли. Намазва се с предварително пасиран магданоз, масло, сол, чесън и горчица. Добавят се кашкавал, кисели краставички и шунка. Завива се като руло веднъж в целофаново фолио и втори път в алуминиево. Вари се в предварително вряла вода за около 30 минути. След като се извади от горещата вода се поставя в студена и след като е напълно изстинало, отвива се от фолиото и се запържва в зехтин до получаване на златиста коричка от всички страни. Сервира се с картофено пюре и гъбен сос.

- Какво най-много ти липсва от България? Често ли се връщаш тук?

- Липсват ми природата, семейството и приятелите. Мъчно ми е за родината и Свиленград, но за съжаление не мога да се прибирам в годината повече от два пъти.

- Гледа ли се с „лошо око“ на мигрантите от Източна Европа в Англия?

- Дори и да гледат с лошо око на нас, англичаните не го показват и няма как да разберем дали е така. В Англия има закон, който забранява какъвто и да е вид расизъм, има служби специално за следене на това, има специален телефонен номер, на който можеш да се обадиш, ако усетиш, че си отхвърлен от някой работодател или институция поради расистки подбуди. Като цяло повечето хора в Англия са мили, любезни и общителни.

- Какво ти даде новата държава и какво ти отне, променил ли си се и в какъв смисъл?

- Англия ми предостави много нови възможности за развитие, за които в България не съм си и мечтал. Отне ми възможността да се виждам често със семейството и приятелите си. Най-важното, на което Англия ме научи, е, че няма невъзможни неща. Не съм се променил коренно. Аз винаги съм бил позитивно настроен и съм вярвал в успеха на всяко едно мое начинание. Татуирал съм си: „Никога няма да спра да следвам мечтите си, докато не опитам всички възможни начини“, за да не забравям, че няма начин да няма начин, когато искаш да успееш.

- Срещаш ли се с българи в Англия? Има ли някаква българска общност в града, в който живееш?

- Да, разбира се, че се срещам и с други българи в Англия. Обсъждаме идеи и разнообразяваме ежедневието си все повече. В Лондон има много голяма българска общност, но тук в Бристол нашата общност е по-малка.

- Кои от мечтите си успя да сбъднеш в чуждата държава?

- В Англия успях да събера пари и да си купя собствена къща в Свиленград. Събрах около 65 % от стойността на жилището, а останалите средства набавих чрез кредит. Това от години беше една от най-големите ми мечти – да имам собствен дом. Ако бях останал в България, не мисля, че щях да мога да си позволя този разход.

- Следиш ли какво се случва в България? Има ли неща, които те възмущават и такива, които те обнадеждават?

- Да, разбира се, че следя новините в Свиленград и искрено се надявам градът да продължи да се развива в положителна посока, и да прогресира. Следя постоянно какво се случва в България. Виждам как ежедневно самолетите са препълнени с българи, напускащи родината си, за да търсят по-добро бъдеще в чужбина. В Бристол имам приятели българи, които нямат никакво намерение да се връщат в страната ни. Дори са с намерение да си купят жилище в Англия. Едва ли някой ще избере да напусне страната си, близките си, приятелите си, ако живее добре в родината си.

- Какви са очакванията ти след Брекзит? За теб, за българите там? Какво се коментира в Англия?

- Всеки един сънародник със статут на уседналост, документи, трудов договор или с британски паспорт ще продължи живота си във Великобритания, както до момента. Лично мен Брекзит не ме притеснява и няма да ме засегне, защото имам всичко необходимо, което съм посочил по – горе, за да остана и да продължа живота си в Англия.

- Какви са бъдещите ти планове?

- За сега съм доволен от живота си в Англия. През януари ще се върна в България за 2 седмици. През това време ще подготвя документи, защото мисля през май 2020 да направя последен опит да създам собствен бизнес в Свиленград. Ако не се получат нещата, се връщам в Англия и зачерквам родината си с черен маркер от картата.

Интервюто взе: Диляна ЦВЕТКОВА