Георги Шишков
Първото масово излизане на хората с желание да се променят нещата, с викове: Демокрация! – това беше 3 ноември 1989г. Хиляди софиянци, преборвайки страха, излязоха и казаха: „Ние искаме демокрация”. Така че, 10 ноември е една дата, на която някои хора от тогавашната власт решиха да опитат да се приспособят, да се направят, че правят промени.
Тази дата сложи край на една епоха и постави началото на друга. На самия десети беше извършен преврат от партийната върхушка. Тези събития пораждат различни мисли, зависи всеки в каква ситуация е бил по това време. Фалиралата комунистическа партия си смени вожда, надявайки се, че нещо ще промени, но това не стана, а започна един преходен период. Демокрация може да има само тогава, когато има масово участие на гражданите. Тя е като свободата – отвоюва се, не се подарява.
Тогава промяната взе да се чувства и в Свиленград, така наречените неформали правеха опити за организиране на опозиция, правеха се и първите митинги. В периода, за който говоря, бях на 24 години, току-що завършил висше образование и започнал работа, участвах във възстановяването на БЗНС „Никола Петков“. Нямаше мобилни телефони, нямаше Интернет - това го казвам за сегашните младежи, които седят пред мобилните си устройства и недоволстват чрез постове в мрежата и не осъзнават каква сила са, ако имат идеал. Ние имахме идеали, имахме вяра за промяна, въпреки съпротивата и насаждания страх. Вярно е, че сме били наивни, и то безумно. Вярно е, че сме били идеалисти, в което няма нищо лошо, защото и сега България има нужда най-много от такива хора.
След това нещата отидоха в другата крайност- на материята- прекалено материалистичен свят, прекалено много битовизми... Тъгата и болката ми, като отдал толкова години за промяна, са, че голяма част от младите хора сега нямат мечти или бягат, за да ги осъществяват другаде, или се снишават, вместо да се борят, като техният свят е окован в една цитадела на профанизацията, материализацията, на ерзаца, на меласа, без достойнство… Сякаш с това изтъня и стойността на свободата, на словото, на духа! И ако нещо липсва в днешния ден, то това за мен категорично е духовното начало, липсата на вяра. Изгубим ли духа, губим всичко! Ние почваме сякаш с главата надолу- първо да хванем материята и след това да се разположим и да докажем колко много сме духовни, което е изключително плачевно, трагично и непоправимо. Просто трябва да има баланс. А не, примерно, вземаме на прицел чалгата и почваме да бием по нея. Извинявам се, ама той целият ни живот е чалга, не само политическа - във всички сфери! Във всички сфери сме ГМО: дрехите ни, храната, обноските и правилника за движение по пътищата, правенето на избори и всичко…
Боли ме от това, че няма гражданско общество. Казваме си „а, бе, няма да се оправят нещата“, сякаш те не зависят от нас. А тук е заровено кучето, както се казва, защото единствено и само от нас зависят. Голямото и голо его води до задънена улица. Едно общество се изгражда от личности, личностите се изграждат от ценности, тези ценности първо се възпитават и след това се реализират в обществото. А не да казваме: няма да се оправи. Оправянето е когато на пирамидата се обърне връхчето, т.е. управляващите се страхуват от народа, основата – народът, контролира управляващите. Силата е в борбата на гражданите за участие в обществения живот, да отстояваш идеите си, без да се продаваш - свободата се отвоюва, не се подарява.
