Цеца Владимирова ще учи медицина в Бургас, а Тодор Митев – социални дейности в Пловдив Двама абитуриенти от ромската махала в Свиленград ще продължат образованието си в университет наесен. Цеца Владимирова ще учи медицина в „Проф. д-р Асен Златаров“ в Бургас, а Тодор Митев – социални дейности в ПУ „Паисий Хилендарски“. Двамата бяха приети още на първо класиране в специалностите, които искаха. За успехите им в училище „Старият мост“ писа подробно преди време.
Тази година Цеца завърши СУ „Д-р Петър Берон“ с отличен. Пълни шестици има по биология и химия. В 8-и клас бе единствената ни ученичка без нито едно отсъствие, независимо дали извинено, или неизвинено, сподели директорът на школото Мариан Боянов. 
Красивата ромка от малка мечтае да учи медицина. Дете е на разведени родители и за възпитанието й се грижи най-вече баба й, при която момичето живее. Кандидатства в няколко университета. В Стара Загора на второ класиране влезе в специалностите „Медицински лаборант“ и „Медицинска рехабилитация и ерготерапия“. В Бургас я приемат още от първия път, след като по биология изкара 4,46, а по химия – 5. Дадох всичко от себе си, тъй като приемът в тази специалност е изключително труден, сподели Цеца. „И тъкмо, когато бях на път да се отчая, че няма да се случат нещата, научих, че една моя мечта се е сбъднала. Аз бях една от малкото приети да учат „Медицина“ на първо класиране в „Проф. д-р Асен Златаров“- Бургас. Тази моя мечта се сбъдна благодарение на няколко души, които наистина повярваха в мен, когато даже и аз самата не си вярвах много... Първият човек, който ме поощри да сбъдна тази моя мечта, беше Зина Тенекеджиева, която тогава беше регионален координатор на младежка фондация „Арете“. Със Зина се запознахме, когато бях 8 или 9 клас. Бях едно плахо и затворено в себе си момиче, което си мислеше, че мечтите са просто мечти и не се знае дали някога ще се осъществят. Тя винаги ме е подкрепяла и ми е помагала. Поощрявала ме е да бъда по-самоуверена, когато изобщо не съм била уверена в себе си. Тя ме научи, че когато човек иска нещо достатъчно силно, полага усилия и вярва, че ще стане... то наистина става. Освен Зина, моите учители по биология и химия в училище - Севдалина Пейкова и Златка Станкова, също много ми вдъхваха кураж, че ще успея. Следващият човек, на когото съм много благодарна, е проф. Търнев. С него се запознахме миналата година на подготвителните курсове, които посещавах цяла година. Той е един от хората, без които мисля, че нямаше да успея да бъда студентка по медицина. Моята баба и останалите от семейството също са много щастливи и ме подкрепят в това“, каза Цеци.
Тя не крие, че много хора останали учудени, когато разбрали, че е приета в университет. „Мнозина смятат, че ромите едва ли не за нищо не стават и ги свързват само с кражби, убийства и ровене по кофите за боклук. Искам да докажа на тях, а и на хората от моя етнос, че с воля и желание за успех нещата могат да се развият в правилната посока“, подчерта бъдещата студентка, която на 16 септември за пръв път ще прекрачи прага на университета. „Искам да продължа образованието си не само заради себе си, а за да бъда и пример на останалите от нашето малцинство, които само си търсят причини за несгодите си в живота. Не трябва да седнеш и да оплакваш съдбата си, а да се бориш за едно по-добро бъдеще. Когато видиш, че друг ром е успял, ще набереш смелост и стимул и ти да се пробваш да постигнеш нещо в живота“, споделя момичето. С това си изказване Цеци показва, че не остава пасивна спрямо съдбата на хората от нейния етнос.
В разговора ни на няколко пъти тя даде идеи за по-успешното интегриране на ромската общност. На въпроса ми: „Как ще стане това?“, без да се замисли, отговори, че образованието е съществена част и предпоставка към добрата интеграция. „Може би мисленето трябва да се промени на самите роми и това мислене да се хване още в началните етапи на образованието на децата. Ако децата израснат в една среда, в която са заобиколени от мотивирани други такива, ще имат един по-друг мироглед за света около себе си“, разсъждава отличничката. „Не се чувствам различна. Хората ме възприемат такава, каквато съм. Не ме възприемат по това как съм облечена, как говоря, как изглеждам. Възприемат ме заради личностните ми качества. Вчера една жена от български произход ме видя и ме прегърна и ми каза: „Браво, момиче! Много се радвам за теб! Ти наистина доказа, че няма значение какъв е етносът на човек! Ако човек има мечти и полага усилия, за да ги сбъдне... то наистина става“. Зарадвах се и си помислих, че ако всички хора започнат да мислят, че етносът не е от значение, може би наистина ще има бъдеще за нас в България“, не спира с ентусиазма си бъдещата лекарка.
Доказателство за това, че когато искаш да успееш, нещата се случват независимо от произхода ти, е и Тодор Митев. Тази година той завърши паралелка със засилено изучаване на биология и химия в СУ „Д-р Петър Берон“ с успех „много добър“. Приет е да следва „Социални дейности“ в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Не мога да опиша колко съм щастлив, защото ще уча това, което най-много исках, сподели Тодор пред „Старият мост“. Според него образованието е съществена част и предпоставката към добрата интеграция. Хората в махалата имат нужда и трябва да виждат, че образованието е важно, подчерта бъдещият студент. „От нас зависи да променим нещата, които не ни харесват, и мисля, че ще бъда полезен точно в социалната сфера. Искам да продължа образованието си не само заради себе си, а за да бъда и пример на останалите от нашето малцинство, които само си търсят причини за несгодите в живота си“, каза още той.
Младият мъж не крие, че в началото някои от съучениците му са го пренебрегвали за това, че е ром. „И сега малко или много не се чувствам в свои води. В махалата ме мислят за странен и дори задръстен, тъй като на 19 години искам да продължа образованието си, а не да създам семейство. А някои от българите ме игнорират, слагайки ме под общ знаменател с останалите от етноса ми. Разделение винаги ще има, но това трябва да ни прави по-силни и по-стремителни, за да се докажем, че и ние можем, че по-тъмният цвят на кожата ни не ни прави по-малко хора. Искам да се откроя като личност и да докажа, че всеки един човек е важен и има право да се учи, да се изявява. Много от ромите се примиряват да вършат черната работа, да живеят бедно, да се задомяват по-рано и да не правят нищо да се развият. Искам да покажа, че, когато полагаш усилия, имаш реален шанс да сбъднеш мечтите си, дори и да си ром“, споделя Тодор.
Независимо от това, че ромите често са пренебрегвани в България Тодор и Цеца искат да се развиват именно тук, независимо че родителите им от години живеят в чужбина. Искат да останат в родината си, защото са българи.
Двамата не са първите свиленградчани от ромски произход, които избират да продължат образованието си в университет. Донка Кьосева в момента учи актьорско майсторство в ПУ „Паисий Хилендарски“. Валентин Велев пък завърши „Политология“, а съпругата му Яна - „Начална училищна педагогика с английски език“.
Диляна ЦВЕТКОВА
