11
Сря, Дек
16 Нови статии

Общество
Инструменти
Шрифт

Анастасия Димитрова: Не е лесно, но когато правиш нещо с любов, винаги се получава

Бижута и мартенички с български шевици изработва от няколко месеца насам свиленградчанката Анастасия Димитрова. Жената е от кв. Гарата и е секретар на тамошното читалище. Върху пръстени, обеци и колиета тя бродира шевиците, които после поставя върху метална основа и подлепва. Направата ѝ отнема един или два дни.

Анастасия се занимава с бродиране от няколко години, като никой не я е учил на това. Първоначално стартирала с изработката на различни гоблени. Разказва, че ѝ носи спокойствие, затова ѝ харесва. За популярните напоследък бижута с шевици разбира от Интернет, оттам набира идеи и материали за творенията си. Използва и списания. Харесва й, защото от малка е закърмена с любов към българското народни изкуство.

„Дълго време не се решавах да започна да се занимавам с правенето на бродирани бижута. Изработката отнема време и трябва да се усъвършенстваш. Самоука съм, което представляваше още по-голяма трудност за мен. Не е лесно, но когато правиш нещо с любов, винаги се получава“, споделя свиленградчанката. Преди шест месеца решила да изработи такова бижу като подарък за дъщаря си. Толкова се увлякла, че неусетно изработката на бродирани накити станала нейно хоби. В украшенията – гривни, пръстени, колиета, брошки, мартенички и др., влага не само шевици, а и други мотиви, като цветя например. Всичко обичам да бродирам, но шевиците ми са любими, защото винаги носят със себе си символика, разказва Анастасия. Тя подчерта, че интересът от страна на хората към бижутата, които изработва, е голям. В момента я търсят доста и за изработката на мартенички.

В нейните творения има елементи и символи на шевици от различни краища на България. Анастасия разказва, че някои от тези символи датират от хилядолетия и са разпространени по цял свят. „Основните цветове са предимно червеното, зеленото и черното. В самите шевици са вмъкнати символи, които датират от неолита още и са запазени непроменени до наши дни. Един такъв символ е канатицата – първата находка на нейно изображение върху глинен съд е в турската могила Хаджилар и се смята, че е на възраст около 8000 години. Канатицата също така е свещен символ в българската везмена традиция и килимарство, тя се нарича на семейството и представлява композиция от триъгълници. Ако два триъгълника се гледат с върховете си един към друг, това е годеж. Когато те се сливат, това е сватба, а когато се разширяват с още триъгълници, това е семейството“, обяснява Анастасия.

Диляна ЦВЕТКОВА