07
Вт, Юли
17 Нови статии

Общество
Инструменти
Шрифт

На 1 март отбелязваме Деня на самодееца и любителското художествено творчество. На този ден празнуват хората, които отдават време и сили и упорито работят за запазване на българските традиции, култура и дух. Затова, когато човек види отстрани как се отнасят един към друг самобитните таланти и когато не са на сцената, колко са задружни и как се веселят, с колко усилия и всеотдайност пазят своя „храм“ и люлка на традициите - читалището, му се приисква да си открадне малко от тази непринуденост и чистота, да я затвори в душата си. По повод празника потърсихме за интервю председателят на НЧ „Изгрев-1921“ в с. Мезек Веселина Теохарова:

- Г-жо Теохарова, Вие сте дългогодишен председател на читалището в Мезек. Защо решихте да се захванете с тази работа?

- Предложението дойде от група жители на село Мезек, които се мотивираха с това, че ме познават като принципен служител в общинска администрация, деен човек и не на последно място изключителен организатор. След всички изтъкнати аргументи от тяхна страна се почувствах изключително поласкана и нямаше как да не се съглася. От март 2013 година съм председател на НЧ „Изгрев-1921“ в село Мезек. Работата като председател не ми бе непозната, защото вече 11 години съм старши експерт в дирекция „Хуманитарни дейности“ към ОбА-Свиленград, към която попадат и читалищата.

- Какво променихте с идването си и какви са бъдещите Ви планове?

- Първото нещо, което промених, е това да се увеличи членската маса на читалището. От 30 успях още първата година да ги направя около 70 члена. В читалището функционираше женска певческа група, която участваше само в общински инициативи. Единственото им излизане извън общината е било по телевизия „Скат“ преди много години. След като се убедих в таланта и всеотдайността им, към фолклора се създаде Мъжка певческа група „Мезек“ с ръководител Георги Илиев и започна участие в множество фолклорни фестивали. Изключително съм щастлива, че с участието на МПГ „Мезек“ и ЖПГ „Детелина“ се прослави името на селото и на читалището ни в цяла България, дори и в чужбина. Другата промяна бе това, че ежемесечно се организират мероприятия в центъра на селото, на които присъстват не само жителите, но и много гости. Бъдещи планове нямам. Искам всички да сме живи и здрави и да надграждаме вече постигнатото през годините.

- Читалищата са създадени през Възраждането като първите граждански центрове, които стимулират развитието на социалните взаимоотношения. Как се адаптират днес тези институции към новите условия и бързо изменящите се ценности и потребности?

- През своята над 150-годишна история българското читалище има своята позиция за работа в подкрепа на общността и през годините е спечелило доверието на хората. Неговият потенциал да насърчава социалната промяна и да укрепва гражданското общество е неминуемо. Затова за адаптация не може да става дума, а за традиции, които се предават чрез предизвикателствата на днешния живот. Освен че съхранява и запазва традицията, читалището в Мезек работи по нови и модерни форми, извикани от потребностите на днешния ден.

- Кое според вас може да събере хората отново заедно, така че да се почувстват истинска общност, както е било в миналото?

- Коренът и традициите на българската общност са в основата на здравата връзка между поколенията. Основната задача на читалищната самодейност е да поддържа огъня на всичко предадено от годините от човек на човек и от уста на уста. Всички празници как са се празнували, всички песни-фолклора ни, та ако ще и шевиците по носиите. Всичко това носи един голям заряд, който запалва сърцата и душите и сплотява малко и голямо.

- Как успявате да привлечете младите хора в читалището?

- От отговора на предния въпрос е ясно как, но от първия ми мандат като председател през лятото се организираше всяка събота дискотека за младежите. С решение на читалищното настоятелство кандидатстваме по всички проекти и програми, които се отпускат по линия на читалищата и там винаги разписваме дейност, свързана с участието на млади хора. Бях много притеснена как ще накарам младежите да участват в дейностите, разписани в проектите. Притесненията ми са били напразни, защото още на първата среща с тях разбрах, че тези деца имат изключително голямо желание да се покажат на сцена и да участват в различни музикални прояви. По проект им се закупиха нови фолклорни носии: ризи и пафти за момичетата и ямурлуци, геги и калпаци за момчетата. Първото им представяне бе по проект „Фолклорна треска“ и се справиха блестящо в пресъздаването на обичая „Огюздюване на Канишка“ заедно с възрастните самодейци. Най-голям фурор предизвика участието на младежите самодейци към читалището ни през юни 2018 г. в с. Смилян, общ. Смолян, където пресъздадоха обичая „Еньовден“. Всички бяха изключително доволни от представянето си там. Представиха се като истински артисти и получиха много аплодисменти.

- Мислите ли, че е време младите да осъзнаят, че могат да променят действителността – могат да продължат това, което са ни завещали предците ни и да дават живот в тези места?

- Не само, че го мисля, убедена съм и можем да постигнем всичко това. В България се раждат прекрасни деца, способни да наследят и най-важното и те да предадат всичко завещано от предците си. Като пример мога да дам самодейците към читалището ни Вяра Илиева, Божидар и Веселина Дачеви, които са родени и отрасли с народните песни и обичаи. Малкият Богдан Живков, който само на 1 годинка бе най-малкият кукер. Прекрасните тинейджърки Златомира Сашева, Добромира Венелинова, Деница Еленкова, Даниела Парушева и Росица Георгиева и най-малката лазарка Цветелина Кавалска. Коледарската група: Атанас Парушев, Бойчо Янков, Антон Благоев, Манол Янчев, Георги Сашев, Христо Росенов. Всички тези деца са вече закърмени с българските традиции, подготвени и с удоволствие участват във фолклорните инициативи. Те са трето поколение самодейци. Тук е мястото да поздравя всички малки и големи самодейци към НЧ „Изгрев-1921“ в село Мезек с празника на самодееца – 1 март. Благодаря им за неуморния труд, за всеотдайността, която полагат, за това, че поддържат огъня на българския фолклор и традиции. Искам да благодаря и на всички, които подкрепят моите идеи и ми дават такива, за да се случват всичките тези добри неща - Общинска администрация в лицето на инж. Георги Манолов, който подкрепя всяка една добра инициатива, жителите на с. Мезек, Димитър Петков - кмет на с. Мезек, и най-вече на моето семейство за търпението и подкрепата.

- От къде идва финансирането на едно читалище, как се справяте с това?

- Работите ли по привличане на средства по европейски проекти? Основното ни финансиране идва от разпределение на субсидията на читалищата в община Свиленград, членски внос. Всяко читалище с решение на читалищното настоятелство си набира и разпределя допълнително средства за дейностите си. Редовно следя за проектни предложения и покани за участие в проекти и винаги кандидастваме и печелим. По повод достигнала до мен информация, че самодейци към читалището събират пари от различни фирми за дейността ни, искам да подчертая, че, ако трябва да се събират средства, аз и само аз върша тази дейност.

Интервюто взе: Диляна ЦВЕТКОВА