17
Нед, Фев
12 Нови статии

Общество
Инструменти
Шрифт

Китайците не знаят къде е страната ни, но са чували за българската роза. Интервю с Диана Кирилова, наша студентка в азиатската страна

Около шест месеца свиленградчанката Диана Кирилова живее и учи в Китай. Момичето е втори курс във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, като учи „Приложна лингвистика – английски и китайски език“. През 2018 г. спечели стипендия за едногодишна специализация по китайски език в тамошно висше училище. Подава документи в университета „Тиендзин“ и получава положителен отговор, с което одобряват кандидатурата й за прием за учебната 2018/ 2019 г. Университетът „Тиендзин“ е първият университет, открит в Китай, и до днес завършилите успешно студенти надхвърлят 200 000. Той попада в класацията на топ 10 университети в Китай за обучаването на китайски език на чуждестранни студенти. Към момента Диана притежава ниво на владение на китайски език HSK 3 (Hanyu Shuiping Kaoshi/ Изпит за степен на владеене на китайски език) от общо 6, а след като проведе необходимото обучение в Тиендзин ще придобие ниво HSK 5:

- Диана, вече около половин година учиш в Китай. Какви са впечатленията ти от тази страна?

- Китай е един много различен свят. Няма никаква прилика нито с България, нито с която и да е страна в Европа, в която съм била. Аз живея в град Тиендзин и това със сигурност не означава, че мога да сложа всички места под общ знаменател и да твърдя, че във всяка провинция в Китай се държат по определен начин. Още първия ден, когато пристигнахме, си спомням как се изкачихме по стълбите на метростанцията и усетихме мириса на така нареченото „臭豆腐“ или на български „смърдящо тофу“. За всеки чужденец тази миризма се усеща от 500 метра разстояние и е меко казано „смърдяща“. Въздухът е коренно различен, изключително замърсен. Почти всеки човек по улицата носи маска на лицето, дори и ние започнахме да носим през зимата, когато почти всеки ден беше с висок процент на замърсяване.

- Българите зад граница много често сравняват тук и там...

- Животът тук е много забързан. Китайците нямат време за почивка. Единственото свободно време е сега по времето на китайската нова година, която настъпи на 5 февруари. Почти всичко е затворено, само малките семейни ресторанти работят и денонощните магазини. Всички са се прибрали по домовете със своите близки. През останалото време всеки ден работят. В събота и неделя водят децата си на частни уроци, чакат ги отвън, докато свърши урокът и потеглят за следващия. За тях е много важно децата им да могат да говорят чужди езици или да свирят на инструмент. Спомням си как една от моите учителки тук ми беше споделила, че именно защото населението им е толкова много е изключително важно децата им да знаят чужди езици или да свирят на инструменти, за да могат да се отличават от останалите. В началото, когато пресичахме по пешеходните пътеки, дори когато си на зелена светлина, се притеснявахме, защото тук, не съм сигурна дали е вписано в правилника им за движение, но пешеходците правят път на колите. Много рядко ще срещнеш и ще видиш водач на МПС да прави път на пешеходец. Бих казала почти никога. За тях е много важно да не се спира движението поради натовареността на трафика, какво остава заради пешеходец. Със сигурност преди да пресичате улиците тук трябва не три, а пет пъти да се огледате, особено когато сте на зелена светлина. Голямо впечатление ми направи това, че за много проблеми са намерили адекватно решение. Например, ако трябва да се пребоядисат пътните ленти, се работи през нощта, когато движението не е натоварено. Също така по това време събират и битовите отпадъци, мият централните улици и ако е необходимо извършват подмяна или ремонт на улиците. За да намалят ПТП, причинени от шофьори карали в нетрезво състояние, са изработили приложение, с което можеш да си наемеш човек, който играе ролята на такси, но кара твоята кола. Шофьорът идва със своя мини мотор, прибира го в багажника на колата ти и те кара от точка А до точка Б. Друго интересно нещо за мен бе, че много рядко използват плащане в кеш. Всичко се плаща чрез сканиране на баркод, всяка една стока, всеки билет за градския транспорт, дори кафето от вендинг машините, всичко се плаща чрез сканиране на баркод. Системата е такава, че, когато изтеглиш приложение, което се използва тук, свързваш телефона с банковата си карта и моментално мобилното ти устройство се превръща в портмоне с индивидуален баркод. Този баркод може да се сканира от други телефони или устройства, когато някой иска да ти направи паричен превод, но предимството е, че няма такса за паричния превод. Може би се чудите ако изведнъж ти падне батерията какво ще правите? Точно заради това навсякъде има поставени устройства за преносими батерии, които можете да използвате отново чрез сканиране на баркод. Заплаща се определен депозит и след като върнете батерията обратно, депозитът се възвръща. Друго интересно нещо, което съм забелязала тук, е работата по строителните обекти. Работи се всеки ден денонощно докато не се завърши напълно даден обект.

- А какво бихме могли да научим от китайците?

- Много важно нещо за китайците е здравето. За тях топлата вода е лекарство за всяка болест. Всеки човек пие топла вода или носи със себе си в термос. Дори в ресторантите в повечето случаи ти носят чаша с топла вода и лимон още преди да са ви дали менюто. Когато някой се разболее, заедно с „Бързо оздравяване“ го съветват също да пие и топла вода. Освен топлата вода спортът е неизменна част от живота им. Всеки ден рано сутрин в местните паркове се организират групи от предимно възрастни хора, които практикуват кунг-фу, танцуват по двойки, бягат или дори правят упражнения за раздвижване на тялото. Това се случва и късно вечер. Тук има огромно разнообразие от дейности стига да имате желанието и времето да ги осъществите. Всичко е направено с цел задоволяване нуждите на всеки един човек и разбира се печалба. Най-фрапиращите неща, с които все още не мога да свикна, са няколко. На първо място ще отбележа, че китайците нямат добри обноски по време на хранене (имам предвид един обикновен китаец) - обичат да сърбат и мляскат. Като се има предвид, че се хранят предимно с нудълси, а дори в някои провинции храната е изключително люта, това обяснява всичко. Другото нещо, за което доста китайци са ми обяснявали, че е вследствие и на храната и на замърсения въздух, е постоянното храчене по улиците. Не на последно място смятам, че това е народът обсебен от мобилните устройства. Ако се спънеш на улицата или стане катастрофа, първото нещо, което ще направят е да извадят телефоните си и да снимат. По улиците говорят по телефона, в градският транспорт четат или играят на телефона, дори докато се хранят не комуникират помежду си, а правят снимки, както вече и повечето от нас. Като изключим тези три неща, със сигурност ние имаме много какво да научим от тях. Най-важното, което смятам, че българинът може да научи от Китай, е строгото почитане на семейно-родовите ценности, респект и уважение към по-възрастните и силната привързаност към семейството и рода.

- Какво е отношението към теб като чужденец?

- Китайците се отнасят много добре с чужденците. Когато посещавахме Великата китайска стена, се чувствахме като известни личности. Всеки ни спираше и искаше да се снима с нас, поздравяваха ни на английски език, а когато им отвръщахме на китайски оставаха изумени. Често, когато поздравиш някой местен със „Здравей“ на китайски, ще те похвали, че нивото ти на китайски език е много високо. Разбира се, я има и другата крайност, когато се опитваш да се сприятелиш с тях, но те просто се отдръпват и ти оставаш разочарован от себе си, че може би не говориш правилно или си казал нещо грешно, което е възможно да се случи. Смея да твърдя, че повечето от тях остават с добро впечатление, когато чуят чужденец да говори на китайски език. Дори понякога се опитват да говорят на английски език, а ние на китайски, за да можем взаимно да се упражняваме. Разбира се, когато чуят, че сме от България, не знаят къде точно се намира страната ни, но знаят за прочутата не само в Китай, българска роза.

- Къде се чувстваш по-добре – в Китай или България?

- Домът е там, където е семейството ти. Единственият минус е, че роднините ми не са с мен тук в Китай. Може би това ми липсва най-много, нищо друго. От друга страна Китай предлага възможности за реализиране в бъдещ план за всеки, който има ясна и точна цел в живота и се стреми към развитие и усъвършенстване. Въпросът е дали си готов да се пуснеш в приключението, наречено „Китай“. За изминалата почти половин година свикнах малко или много с живота тук, мисленето им, начина на живот и съм убедена, че след като се върна в България ще ми е доста различно в началото.

- Китайският език е доста сложен. Защо избра именно него?

- Избрах да уча китайски език именно, защото е сложен. Нямах допир до него преди да започна обучението си във Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“. В началото ми беше изключително трудно, имах моменти, в които бях на ръба да се откажа, но може би самата аз не си позволих да се предам. Обичам предизвикателствата, боря се и стремя до върха. С течение на времето колкото повече учиш и колкото повече се интересуваш от дадено нещо започваш да добиваш ясна представа и да разбираш как се свързват дадени йероглифи със значенията и произнасянето на думите. А и в даден момент започва да ти доставя удоволствие. Може би това, което най-много харесвам в този език, е, че дори, когато смяташ, че знаеш нещо се оказва, че абсолютно нищо не знаеш. Винаги можеш да откриеш и да научиш нещо ново. От дума до израз, от словосъчетание до някоя нова конструкция. Бих го сравнила като един пъзел, който никога не можеш да подредиш и всяка част можеш да използваш на няколко места. Странно, нали? Точно затова го обичам!

- Разкажи повече за образователната система там. Каква е разликата между двете държави?

- Образователната система в Китай започва от детската градина, където децата могат да прекарат от 1 до 3 години. Когато станат на 6 години започват начално училище, което трае 6 години и е целодневно. Основно се изучават китайски език и математика. Също така музика, рисуване, етика, човек и природа. След като завършат начално училище, на възраст между 12 - 17 години посещават средно училище. То също трае 6 години, като първата степен от него (първите три години) е задължителна, а втората не е, т.е. задължителното образование е с продължителност 9 години. Втората степен на средното образование (10-12 клас), която повечето деца завършват, има две направления. Едното направление включва професионално-техническите училища, които подготвят технически специалисти за производствената сфера и селското стопанство. Другата насока на втората степен на средното образование – т. нар. академично направление, подготвя учениците за постъпване във Висше учебно заведение. Образованието е изключително напрегнато и изискванията от учениците са доста високи. Има постоянно съпоставяне и конкуренция между учениците, защото само най-добрите постъпват в университет. За да постъпят във ВУЗ се явяват на изпит. Този деветчасов изпит е много труден и само 40 % от учениците преминават. Изпитът тества уменията и знанията на студентите по китайски език, математика, чужд език и няколко други избираеми дисциплини. Според резултатите те ще бъдат допуснати до най-добрите висши училища, нормални университети или институции, които работят на провинциално ниво.

- Какви са бъдещите ти планове, за какво мечтаеш и към какво се стремиш?

- Мечтая си на първо място да завърша успешно висшето си образование и след това да продължа обучението си в Китай. Искам да опозная китайската култура, да посетя колкото се може повече места, да се потопя в местния живот и да опозная в детайли традициите им. Стремя се към усъвършенстване както на китайския, така и на английския език, осъществяване на все повече контакти и безброй пътувания.

Интервюто взе: Диляна ЦВЕТКОВА