19
Вт, Мар
8 Нови статии

Общество
Инструменти
Шрифт

Не използвам уменията си на улицата, не е геройство да набиеш неподготвен човек

Димитър Петров е ученик в ПГССИ „Христо Ботев“ в Свиленград. Роден е на 15 септември 2001 г. С кикбокс се занимава от 7-годишен. През досегашната си състезателна кариера Митко е многократен републикански шампион в различните стилове. Завоювал е световна купа в стил лоукик, двукратен Балкански шампион е. През 2017 г. се завърна със сребърен медал от Европейското първенство. По време на XXIV Световно първенство, провело се през септември т. г. в италианския град Лидо де Йезоло, стана световен шампион за кадети старша възраст, кат. до 75 кг в стил лоукик.

- Митко, тази година бе най-добрата в спортната ти кариера. Спечели Световното за кадети в един един от най-тежките и травматични стилове, какъвто е лоу кик. Доволен ли си, или имаше още какво да постигнеш?

- Да, 2018 г. се явява най-успешната за момента в моята спортна кариера. Успях да стана за пореден път републикански шампион в стил лоукик в пролетния и есенния дял, завоювах титлата Балкански шампион в стил лоукик, взех Световната купа през май в Будапеща в стил К-1. През септември пък станах световен шампион за кадети старша възраст, като само ден не ми достигна да играя във възрастова група юноши младша възраст и се наложи да премеря сили с по-големи от мен състезатели.

- Кои двубои са били най-важни и запомнящи се за теб?

- Кикбоксът е индивидуален спорт и за мен всички срещи са важни. Няма такава, която да не ми е важна. Всяка изиграна среща е опит и рутина. Освен това, ако състезател допусне загуба на държавно първенство, отпада от националния отбор и съответно от участие в международния спортен календар. Като най-запомнящи се досега срещи са трите ми мача на Световното първенство в Италия през тази година.

- С какво те привлече този спорт?

- Кикбоксът ме привлече с това, че, за да си успешен състезател, трябва да притежаваш комплекс от качества - физически и волеви, за да успееш да печелиш титли и медали. За разлика от колективните спортове, в нашия зависиш единствено и само от това как си подготвен, колко си тренирал, имаш ли желание да победиш.

- Ти израсна като добър състезател в свиленградската школа. Мислиш ли да продължиш спортната си кариера в друг отбор?

- Аз съм продукт на свиленградската школа и нямам намерение да търся развитие в друг клуб поради простата причина, че не смятам, че в България някой може да ме развие по-добре като състезател и човек. Нашият клуб е един от водещите в България. От създаването на кикбокса в Свиленград сме сред водещите в страната. Винаги имаме представители в Националния отбор. Що се касае до тренировки в чужбина - бих се готвил в някой от водещите клубове в Холандия, където професионалният кикбокс е най-силно развит, представлява цяла индустрия с постоянни професионални гала вечери, които са доста интересни и атрактивни както за състезателите, така и за треньорите им и зрителите в залата и пред малкия екран.

- Какви цели поставяш пред себе си от тук нататък?

- Основни цели са ми да запазя досега завоюваните спортни успехи. През 2019 г. да стана европейски шампион. Отскоро кикбоксът е приет като олимпийски спорт в голямото семейство на МОК и мечтая да завоювам олимпийското злато.

- Явно доста време отделяш за подготовката си като кикбоксьор. Това не пречи ли на ученето ти и на други занимания? Имаш ли си приятелка?

- Да, основно времето ми е заето с подготовка и участия в състезания, но полагам грижи и за образованието си, старая се да не изоставам в уроците. Към момента нямам приятелка, всичко с времето си.

- Какво обичаш да правиш, когато не си в залата?

- В малкото свободно време, което ми остава, обичам да ходя за риба, да играя тенис на маса и да се виждам с приятелите си.

- Миналата седмица ти бе награден като един от най-изявилите се спортисти на Свиленград. Какво за теб е това отличие?

- Да, благодаря от сърце за признанието, което за пореден път ми е оказано. Моите спортни успехи прославят родния ми град, с което много се гордея. В нашия клуб е традиция на всяко международно състезание да носим със себе си знамето на Свиленград и да го развеем в спортните зали.

- Какво според теб трябва да се направи, за да се популяризира този спорт?

- За да се популяризира кикбоксът като спорт, трябва да има подкрепата на държавата, подкрепата на местно ниво, както е в Свиленград, организирани събития от различен характер, масовост предвид все по-голямата обществена роля на бойните спортове, които се борят с агресията сред подрастващите, както и с други вредни явления в съвременното общество.

- Би ли използвал бойните си умения извън ринга и по какви причини?

- Не ми се е налагало, не смятам, че спортист трябва да използва уменията си на улицата, освен при самозащита. Но който иска да се пробва в силовите спортове - има зали, рингове, състезания. Не е геройство да биеш неподготвени хора.

- На кого искаш да благодариш за своите успехи?

- Искам да благодаря на личния си треньор Димитър Димитров, на целия му екип - Продан Йовчев и Валери Чакъров, на моите съотборници с които се подготвям - Христо Калайджиев и Никола Папазов, които също завоюваха огромни спортни успехи, на своите родители за подкрепата към мен, на моите учители и на класната ми ръководителка Любка Дичева, на кмета на Свиленград инж. Георги Манолов и ОбА-Свиленград за огромната подкрепа към мен и развитието на кикбокса в Свиленград, на общинските съветници в Свиленград, на почетния ни председател д-р Димитър Ермов, на „Прогресив билдинг 2016“ ЕООД, месокомбинат „Бурденис“, на председателя на ГЕРБ-Свиленград д-р Марян Кръстев, както и на всички други спомоществуватели на клуба ни, които помагат през цялото време да завоюваме спортни успехи у нас и в чужбина. В заключение искам да поздравя всички наши съграждани, вашите читатели и всички приятели с настъпващите коледни и новогодишни празници. Пожелавам на всички здраве, късмет, благоденствие, благополучие. Бъдете по-добри един към друг, спортувайте и ще се радвам, когато в Свиленград има повече хора, които ни подкрепят, така, както е в Шумен, Дупница и други градове на България.

Интервюто взе: Диляна ЦВЕТКОВА