12
Сря, Дек
12 Нови статии

Общество
Инструменти
Шрифт

Над 250 души от България и Македония заедно отбелязаха 100-годишнината от смъртта на родения в Свиленград митрополит Герасим Струмишки. Съвместното честване, което бе в катедралния храм „Св. св. Кирил и Методий“ в Струмица, се проведе по инициатива и с финансовата подкрепа на председателя на фондация „Българска памет“ д-р Милен Врабевски и със съдействието на Български културен клуб в Скопие.

Церемонията бе водена от Негово високопреосвещенство струмишкия митрополит Наум. След заупокойната литургия в памет на Герасим Струмишки проф. Лизбет Любенова от Института за исторически изследвания при БАН представи интересни факти около неговия живот и дело.

Герасим Струмишки е роден през 1860 година в тракийския град Мустафа паша (днес Свиленград) със светското име Георги Байрамов. Първоначалното си образование получава в родния си град, където през 1874 г. завършва местното класно училище. За да изхранва семейството си, се захваща със занаятчийска дейност. По-късно завършва българското духовно училище в Одрин и приема монашество. Продължава образованието си в Киевската духовна семинария, която завършва през 1889 г. До 1891 г. е законоучител при Солунската мъжка гимназия и дякон. Същата година става йеромонах и е изпратен от Българската екзархия за председател на българската община в град Струмица. На 20 юли 1894 г. е възведен в сан архимандрит. През 1897 г. за кратко е назначен за председател на българската община в Битоля.

Заради неуморната си дейност в условията на силен натиск от страна на гръцката пропаганда и способността си да привърже към себе си паството, той сам си спечелва архиерейската мантия. На 22 декември 1897 г. Герасим Струмишки е ръкоположен за каноничен струмишки митрополит. Общителен и надарен с голямо красноречие, той работи неуморно за утвърждаване на екзархийското дело в Струмишка епархия.

Герасим Струмишки е трън в очите на местните османски власти и водачите на гръцката партия в града. Струмишкият каймакамин го подозира в революционна дейност, а Високата порта настоява за отзоваването му. На 16 март 1904 г. гъркоманинът Васил Христоманов, оръдие на местния гръцки владика и човек на турската тайна полиция, извършва в Струмица неуспешен опит за покушение срещу митрополита.

Герасим Струмишки е сред основателите на революционен комитет на ВМОРО в Струмица на 25 юли 1895 г. Конспиративното събрание се провежда в приемната му стая, където той дава клетва пред д-р Христо Татарчев. Още с въздигането си в архиерейски сан той влиза в остър конфликт с ръководството на Струмишки революционен окръг на ВМОРО и по-късно с неговия ръководител - войводата Христо Чернопеев. Конфликтът се изостря особено през 1905 г., след осъждането му условно на смърт от Струмишкия районен конгрес. В думите, казани от владиката по повод отправения му упрек от местния каймакамин, се съдържа цялата безизходнст на положението му: „ Властта ме гони и иска да ме махне от Струмица, защото съм бил с комитета, а комитетът иска от мене пари и ме преследва, защото не съм с него“. Давайки си сметка за последиците за българската национална кауза, ръководителите на Струмишкия революционен окръг не изпълняват присъдата.

Митрополитът е автор и на някои научни трудове с историко-географска и църковна тематика.

Герасим Струмишки умира на 1 декември 1918 година в София. Погребан е в криптата на катедралната църква „Св. Св. Кирил и Методий“ в Струмица, чийто строеж той инициира.

Името „Митрополит Герасим“ носи улица в центъра на Петрич. В Свиленград, където е роден, обаче няма кръстена на него улица. За празника на града през октомври в алеята на славата в Историческия музей бе открито ново пано, посветено на личността и делото му. Паното откриха директорът на музея Елена Митева и правнука на Герасим Струмишки – световноизвестният мим Герасим Дишлиев – Геро.

Снимка: Архив, svilengrad.bg

СМ