Баба Елена Фотева никога не била лежала в болница. По думите й политиците били виновни да има разединение между различните етноси в България
Столетница от Свиленград захвана 101-та си годишнина на 27 ноември. За достолепната си възраст баба Елена Фотева изглежда превъзходно – в очите й все още има живец, а лицето й е червендалесто. За празника близките й са подготвили тържество, което ще е на 1 декември в тукашен ресторант. Ще се съберат роднини – дъщеря й и зет й Ана и Ангел Кузманови, трите й внучки и шестте й правнуци.
Елена Фотева е родена на 27 ноември 1918 г. в гръцкото село Юруш (б. ред.: дн. Дилофос). Не била от заможен род. Семейството й се занимавало със земеделие. Когато била едва 6-месечно бебе, родителите й решили да се установят в България. Стигайки до стария мост на р. Марица край Свиленград, попаднали под бомбардировки. Тогава дядо й решил, че ще преминат реката с воловете и каруцата. Със себе си не носели много багаж, а за ядене в талигата имало само един чувал с брашно. Толкова бедни сме били по онова време, споделя баба Елена спомените, разказани от родителите й. 
Заживели в хасковското село Големанци, където изкарали доста години. „Само 10 български къщи имаше тогава в селото. Основното население беше турско. Въпреки това се разбирахме много. Като дете всеки ме викаше да помагам и на никого не съм отказала. Много ме обичаха хората. Тогава научих и турски език, който все още говоря добре. Според мен не хората, а политиците ни са виновни, че в България има разединение и непоносимост между различните етноси“, разказва столетницата.
По думите й, когато родителите й решили да се преместят да живеят в свиленградското село Капитан Андреево, всички в Големанци били натъжени. Най-много съжаляваше учителката ми, която сподели пред мен, че губи най-добрата си ученичка, подчерта Елена Фотева.
„Много обичах да ходя на училище. Съжалявам, че в Капитан Андреево школото бе едва до шести клас. Още от малка, преди да си легна казвах молитва. Молих се за здравето на семейството си, а като завърших шести клас – за това да се съберат достатъчно ученици, за да сформират паралелка седмокласници. Уви, това така и не се случи. Родителите ми пък нямаха пари, за да ме изпратят да уча в града“, спомня си рожденичката. Тя разказва, че била най-добрата ученичка и често при нея идвали да търсят помощ изоставащи в учението деца. От школото пък я викали да замества даскалите, които отсъствали. Когато децата й станали ученици, обичала да чете учебниците й. „Нарочно се правех, че не знам дали някоя дума се пише с „а“ или „ъ“. Питах майка си, която нито веднъж не сгреши с правописа“, споделя дъщерята на рожденичката.
Жаждата за знания и приключения на Елена Фотева била толкова голяма, че когато още като мома заможни хора от елита я повикали да помага в отглеждането на децата им, веднага се съгласила. Първо била детегледачка на отрочетата на митничарски надзирател в Свиленград, който бил от Пловдив. Като си заминали работодателите й, тя се върнала на село. Не след дълго при нея дошло друго семейство – на командирован тук военен, което също я наело за домашна помошница. Когато си тръгвали от Свиленград, я поканили с тях в София да продължи да се грижи за сина им. В Столицата Елена Фотева научила и малко испански, благодарение на детето, за което полагала грижи.
През 1937 г. се върнала в Капитан Андреево. Пет години след това се омъжила за Фоти Керезов. Съпругът й бил коларо-железар и често ходел до селото й, където се запознават. Мести се да живее в Свиленград и започва работа във фабрика „Коприна“. След като децата й поотрасват пък се хваща като продавач на закуски в магазинче на РПК. „Нито за миг не съжалих, че се омъжих точно за този човек. Най-хубавите години от живота си прекарах с него. Грижеше се за мен, като за принцеса. С много труд и лишения успяхме да построим къщата си. За мен да имаш покрив над главата си е едно от най-важните неща“, споделя Елена Фотева. От любовта им се раждат три деца. Първото обаче починало, когато било на годинка. Столетницата и до ден-днешен обвинява себе си за смъртта му. „Синът ми се разболя и го заведох на лекар. Изписаха му някакви прахчета. Дотогава винаги опитвах преди да му дам нещо, но този път не го направих. Още щом пийна от лекарството и започна да се гърчи. Умря в ръцете ми“, със сълзи на очи разказва баба Елена. След това се раждат дъщеря й Ана и синът й Васко. Трагедията на семейството обаче не свършва дотук. На 23-годишна възраст Васко катастрофира с мотора си и умира.
Въпреки тежките моменти, които е имала баба Елена през 100-годишния си живот, хората около нея я определят като оптимистично настроен човек, който никога за нищо няма да седне да се оплаква. Обичала да се шегува със себе си и с останалите.
Столетницата се радва на цветущо здраве. През живота си не е боледувала и никога не е лежала в болница. Единствено като малка се разболяла от малария, но баба й я излекувала. Не пие никакви хапчета, дори и за главоболие. В момента, както и през целия си живот, не вземам никакви илачи, споделя баба Елена. Преди време получила кръвоизлив и ослепяла с едното око. Въпреки това чете вестници и гледа телевизия без очила, но бързо се уморявала.
Сърцето ми е здраво, единственият ми кусур е, че вече не дочувам, подчерта възрастната жена. Не може да каже каква е тайната на дълголетието, тъй като не спазвала никакви диети. Не се лишавала от нищо и си хапвала „каквото душа поиска“. Не обичала месо, а ядяла само постни манджи. Но и генът й бил от дълголетници. Баща й починал на 98-годишна възраст, а майка й – на 85. Едната й сестра напуснала този свят на 92 г., а другата е жива и е на 97 г. Имало нещо обаче, което според баба Елена я е съхранило досега – никога не била изпитвала злоба към някого, никога не била обидила човек. „С всички съм била в добри отношения. Винаги съм съветвала децата, внуците и правнуците си да не се ядосват, да не се карат помежду си, защото кавгата носи болести“, споделя баба Елена. 
Старицата се обслужва сама, въпреки че за нея отлично се грижат дъщеря й и зет й. До миналото лято излизала в градината да копае тревата, но вече се уморявала. Все още е с акъла си. Дори наскоро получила грамота от националния конкурс „Съхранена памет“. Разказала на една от правнучките си, която в момента е в 8 клас, спомени от едно време, а момичето написало историята и я изпратило за конкурса.
Баба Елена пожела на екипа на „Старият мост“, както и на всички наши читатели, да надхвърлят годините й и винаги да са весели. „Трябва да не обръщате внимание на хората, които ви нагрубяват. Ако някой ви обиди, подминете го, тогава ще доживеете до 100 години“, подчерта юбилярката.
На снимките: Баба Еелена с дъщеря си Ана и зет си Ангел
Баба Елена на младини
Диляна ЦВЕТКОВА
