17
Пон, Дек
14 Нови статии

Общество
Инструменти
Шрифт

 Намираме се в зона на повишена епизоотична готовност. Забранява се движението на животни

Чумата по дребните преживни животни предизвика небивал скандал в страната. Най-вече заради масовата евтаназия на добитъка. Част от огнищата на заразата не са далеч от нас – в съседната Ямболска област. За опасностите, които ни грозят, и за предприетите мерки потърсихме за интервю д-р Мариян Кръстев – ръководител на Общинската ветеринарна лечебница в Свиленград.

 - Д-р Кръстев, чумата по дребните преживни животни върлува недалеч от нас. Има ли опасност болестта на нахлуе и в нашите общини?

- Има опасност. За разлика от предните болести – нодуларен дерматит и син език, които се пренасят от комари и други насекоми и не може да се предвиди кое животно ще бъде ухапано, чумата е контактна инфекция, която може да дойде само и по вина на стопанина. При нея болестта влиза в кошарата, а това става чрез покупко-продажба или заменка на добитък по нерегламентиран начин, без необходимата документация. Когато токова животно идва от огнището, се заразява и другото стадото, тъй като болестта се пренася по контактен път. Ето това трябва да разберат стопаните. Както и тези, които идват отдругаде да подкрепят протестиращите животновъди. Защото връщайки се по родните си места, могат да станат приносители на заразата.

- Трябва ли да се избиват животните в заразените райони?

- Да. Тези мерки обаче не срещат разбиране от обществеността. По-добре е да се избият няколкостотин животни, но да се спасят хиляди други. - Да, но в Странджа унищожават и здрави животни...

- Да, защото са контактни и трябва да се намали рискът.

- Колко са овцете и козите в Свиленградската и Любимецката общини?

- В Свиленград има около 11 000 овце и 3 500 кози, а в Любимец – около 2 1500 овце и 1 500 кози.

- Каква е тенденцията – да намаляват или да се увеличават?

- През последните години при овцете бройката се запазва. Има лек спад при козите, което се дължи на това, че тук няма големи стада с кози, както е при овцете. Едно стадо овце при един собственик наброява около 200 – 250 животни. Имаме по-дребни собственици с по 50 овце. Обикновено козите са в къща по 2 – 3, като единичните бройки намаляват, а не се окрупняват в голямо стадо.

- Още една чума ни заплашва - африканската по дивите свине. Миналата седмица дори бяха приети поправки в Закона за лова и опазване на дивеча  поради тази причина. Каква е опасността от тази зараза в нашите мерии?

- Болестта е достигнала Румъния. Миналата седмица в Свиленград проведохме събрание и обучение с ловци, горски служители и др. С разрешаването на груповия лов целта не е просто да се избиват дивите свине, а да се изпълнят специални мерки, за да не проникне болестта в България. Един от лекторите се изрази така: за ловците дотук беше лова, сега е време за работа. Въпросът не е само да се отстреля дивата свиня, а да се предприемат конкретни мерки след отстрела къде ще се обработи болното животно, къде ще се заровят вътрешности, кожи, копита, да се дезинфекцира тупа, да се съхрани в хладилно съоръжение, да се донесат проби в лечебницата, да излезе резултатът от пробите, ако е отрицателен чак тогава да се вземе наново месото и да се реализира. Ако пробите са положителни, следват съвсем други мерки пак по унищожаване. Колите трябва да се дезинфекцират. В някои държави например се ползва имат само една кола, която не излиза от ловното поле с цел да не се пренасят зарази. Въпросът е, че ако това прасе, което го обработват, е болно, и разнесат болестта по ножовете си и по дрехите или обувките си, всички тези мерки стават безсмислени. Много от ловците имат животни у дома, които могат да се заразят.

- Някои са на мнение, обаче, че груповият лов в този сезон е опасен....

- Проблемът е, че даже индивидуалният и нощният лов е разрешен, но не мога да говоря по темата, тъй като не е в компетенцията ми. По мое лично мнение едно прасе, ако го гръмнем аз и ти, не можем да го извлечем, да го обработим и зарием. Затова трябва да има повече хора. Освен това ловът няма да е безразборен, а контролиран.

- В края на юни бе свикана епизоотичната общинска комисия заради огнището на нодуларен дерматит. Какви мерки се предприемат тук за предпазване на добитъка от обграждащите ни вече няколко зарази?

- Първоначално мерките бяха насочени към всяка болест конкретно, а сега болестите идват една след друга – нодуларният дерматит, синият език, сега чумата. В лечебницата имаме план за извършване на клинични прегледи. Всеки петък до 16 часа се подава доклад колко животни са прегледани, къде. Има специална таблица на риска спрямо броя на животните и колко стопани да бъдат проверени. Абсолютно на всеки сигнал се реагира. При евентуално съмнение за някоя болест се изпращат проби и до пристигането на пробата си има временни мерки, като изолиране на стадото, недопускане до паша, забрана за контакт с други животни. Смисълът на епизоотичната комисия е да се съберат всички органи – полиция, община, ветеринари, ловно и горско и всеки в свята област да действа. Кметовете, например, са ангажирани да направят списък и да знаят ресурса в селото. Полицията да следи стадата, да проверява животните, които се превозват, дали имат издадено свидетелство. Ако има конкретен сигнал, се предприемат по-сериозни мерки.

- В момента какви са рестрикциите?

- В момента могат да се придвижват животни, но само при определени условия. Например, ако имаш животно и искаш да го закараш до Ивайловград, се проверява ваксинирано ли е, здраво ли е, след което се иска разрешение от Ивайловград. Говедата се превозват в пломбирани камиони. По пътя не трябва да се товари друго животно. Когато всички условия по издаване на този пътен лист са адекватни, чак тогава може да има движение на животните.

- Други забрани има ли?

- Движението на животни е най-голямата опасност за разпространение на болестта. Иначе, има забрани и за пазари, регулация на пасищата. В огнищата се създава 3 и 10-километрова зона. 3-километровата зона е тази на огнището, а 10-километровата – наблюдателната зона, където мерките са по-активни. Ние сме в следващата зона – в повишена епизоотична готовност.

- Специално за чумата по дребните преживни животни ваксинация ще се прави ли?

- По принцип за всяка болест има изготвен план и мерки, които трябва да се спазват. При определени условия може да се стигне до ваксинация, която обаче води до други последици – не може да се изнася месото и да се продава млякото. След това тези животни трябва да се проследят къде са. Може би, ако станат повече огнищата, решението за ваксинация да дойде в последствие.

- Един въпрос извън темата: Преди близо три месеца бяхте избран за председател на ГЕРБ в Свиленград. Прави впечатление, че първите ви стъпки са свързани с активна дарителска дейност. Какви други приоритети стоят пред местната партийна организация?

- Идеята е да се случват по-добри неща и повече неща на местно ниво. Отворихме офис, приемаме сигнали от граждани, опитваме се да съдействаме, да помагаме. Там, където можем, реагираме веднага, като чешмата в гробищния парк и други. Усилията ни са насочени точно към това – реално на местно ниво да се случват повече по-добри неща.

- Какви инициативи предвиждате в близко бъдеще?

- Мисля, че ще са свързани с училищата и детските градини.

Интервюто взе: Николай КОЛЕВ