Няма да допуснем драстично увеличение на такса „Смет“
Силвия Георгиева е родена в Свиленград. Завършила е Софийския университет „Св. Климент Охридски“ със специалности „Политически науки“ и „Европейска публична администрация“ с профил „Местна власт и управление“. Има следдипломна квалификация „Лидерство и местна демокрация“ от Централноевропейския университет в Будапеща. Специализирала е управление на проекти с европейско финансиране в България, Белгия и Гърция. Опитът й в местното самоуправление е повече от 15-годишен. В него се включват работата й като общински съветник в част от мандата 2003 – 2007 г. и длъжността управител на „НСОРБ – Актив“ ЕООД, което е консултантската фирма на НСОРБ. Там опитът й е от създаването на дружеството през 2006 г. до 1 януари 2018 г., когато пое ръководството на Националното сдружение на общините в България. Години наред е и ръководител на Фондацията "Свиленград 2000". На 43 години е, омъжена, с едно дете.
- От два месеца оглавявате НСОРБ.Какво ново предвиждате да внедрите в дейността на организацията?
- Сдружението е доказало авторитета си през времето на своето съществуване. Повече от 20 години ние сме в конструктивен диалог с централната власт. Установили сме работещи механизми, които рано или по-късно носят своите резултати за държавата и общините. Подходът ни винаги е бил умерен и с търсене на взаимната полза за всички страни. Смятам, че този подход ще работи и за напред, тъй като е доказал своята ефективност. Заставам като изпълнителен директор на Сдружението с много амбиция и желание за работа. Експертността, която съм придобила за годините на своята работа и квалификациите, които имам, вярвам, че ще ми помогнат да внеса своя почерк в ръководството. Очаквам да има още повече динамика, а аз да мога да приложа работещи и модерни управленски решения. Не на последно място стремежът ми е да бъдем още по-отворени и по-достъпни за медиите, да дадем повече гласност чрез всички канали на модерната комуникация на разнообразната работа, която вършим и на проблемите и предизвикателствата, с които се борят ежедневно общините.
- От 2020 г. такса смет ще се изчислява по нова формула. Какво показват данните на НСОРБ – с колко ще се повиши таксата при трите варианта?
- По закон общините управляват и финансират изцяло процеса по управление на отпадъците. Организираме сметосъбирането и транспортирането на генерираните от домакинствата и бизнеса отпадъци, третирането им в съоръжения и инсталации и поддържането на чистотата в обществените територии. Всичко това се финансира чрез приходите от „такса битови отпадъци“. Досега таксата се изчисляваше според данъчната оценка на имотите. От 1 януари 2020 г. общините са задължени да я изчисляват само на база количество произведен отпадък – т.е. да се въведе напълно принципа „замърсителят плаща“. За гражданите това означава, че вече няма да плащат таксата на база данъчната оценка на имотите си, а въз основа на количеството отпадък, което генерира тяхното домакинство. Естествено, възниква въпросът как ще бъде измерено количеството. Законът е определил, че това може да става по 3 начина - чрез торби с определена товароносимост (купувате си ги от общината и цената им е вашата такса битови отпадъци), според количество отпадъци за имота (общината трябва да намери начин да „претегля“ вашия отпадък и вие заплащате точно толкова, колкото сте изхвърлили) или на база брой ползватели на имота (общината определя средна цена на човек и я начислява на домакинството според броя живеещи в него). Всяка община, чрез своя общински съвет, ще избере на кой от трите варианта ще се спре. Решението зависи от стопанските, демографските и географските особености на територията; зависи дали ще има една основа или няколко, например основата може да е една за Свиленград и друга за селата. И при трите варианта общините ще трябва да направят пълна реорганизация на системите по управление на отпадъците, да предоговорят условията с операторите и да въведат по-широко разделното събиране. Много е важно гражданите да знаят - колкото повече събират разделно, толкова по-малко ще бъде количеството отпадък, което общината трябва да събира от отделното домакинство, да извозва и обезврежда. А колкото по-малко е количеството, толкова по-малко ще плаща това домакинство за такса битови отпадъци. В този смисъл – няма как да ви кажа дали и с колко ще се повиши таксата при всеки от вариантите – това е много индивидуално за всяка община и изчисленията тепърва ще се правят. Сдружението ще подпомогне общините, като разработим примерни методики, които ще проиграем в пилотни общини с реални цифри. Няма обаче да допуснем драстично повишение, което би направило таксата несъбираема.
- Свиленград е една от общините със силно замърсен въздух. Как Сдружението на общините може да помогне?
- Проблемът с мръсния въздух стои на дневен ред пред всички общини, не само пред Свиленград. В големите градове основният замърсител са старите автомобили, докато в по-малките градове – отоплението с твърдо битово гориво. Решението е сложно и трябва да се търси на три нива. Първото е личният или семейният избор - каква кола караме, с какво се отопляваме, тоест това ниво е пряко свързано с възможностите на гражданите и тук ние, общините, не бихме могли много да влияем. Второто ниво е общинското. Общината отговаря за градския транспорт – чрез подмяната на автопарка например се намаляват вредните емисии. Отговаряме и за отоплението на обществените сгради – училища, детски градини, административни сгради – чрез преминаването към екологично отопление също се намалява замърсяването на въздуха. В Свиленград има добри примери за това - отдавна е въведена газификация в обществените сгради и общинските образователни институции. Интересно „зелено“ решение е и скорошния ремонт на сградата на общинската администрация тук – целият покрив беше направен със соларни панели и така на практика сградата освен че става енергийно независима, отоплението й не замърсява въздуха по никакъв начин. Общината обаче не може да влезе в частните имоти и да инвестира в смяната на отоплението на домакинствата – а това е най- големият замърсител на въздуха не само в Свиленград, но и във всички населени места, където преобладават еднофамилните жилища. И третото ниво, където се вземат най-сериозните решения, е националното – тук се определя качеството на горивата, режим на вноса на автомобили, какви данъци ще плащат по-старите коли. Например, сега колкото е по – стара една кола, толкова по-малък данък МПС плаща, защото размерът му се определя основно от стойността на колата. Ако пирамидата се обърне и най-големите замърсители започнат да плащат по-високи данъци, това ще бъде сериозна политика в подкрепа на по-чистия въздух. Друг пример – ако бъде спряно производството на най-нискокачествените твърди горива за отоплението на домакинствата, по естествен път ще отпадне най-големия замърсител на въздуха в малките градове. Сдружението работи активно с държавата по внедряването на всички мерки на национално ниво. В добра комуникация сме с Министерство на финансите и през 2018 г. ще работим за сериозни промени в Закона за местните данъци и такси, които да въведат по-справедливо данъчно облагане, както на имотите, така и на превозните средства.
- Възможна ли е финансова децентрализация на местните власти? Как може да се постигне това?
- Всъщност, зад сложната дума „децентрализация“ стои много проста истина - общините докосват живота на всеки човек, всеки ден и ако имат достатъчно властови ресурс, ще решават проблемите най-бързо, лесно и там, където те възникват. Забележете, не казваме повече пари, говорим за едни и същи пари, събрани от гражданите, които обаче да се управляват максимално близо до тях. Децентрализацията не е еднократен акт, не може да бъде въведена със закон, от утре например. Това е процес, в който постепенно, с различни законодателни актове, на по-ниското ниво на управление се прехвърлят отговорности, обезпечени със съответните ресурси. Нека да ви дам пример. Вие като данъкоплатец работите и живеете в Свиленград. Децата ви могат да учат в общинско училище или детска градина; отивайки на работа, карате колата си по общинските улици или пътища между населените места; ползвате уличното осветление, което се поддържа от общината; ако ви потрябва удостоверение за наследници или разрешение за строеж – издава ви го общината чрез своите служители. За всичко това общината трябва да се грижи със своите собствени приходи, които събира от вас като данъкоплатец – а именно от данъка за вашия имот и данъка за вашата кола. Разбира се, общината получава и целеви средства от централния бюджет, които обаче могат да се харчат само за това, за което са предназначени – например за образование. В същото време, данъкът върху вашата заплата, която вие получавате, работейки на територията на общината и ползвайки нейната инфраструктура, отива изцяло в централния бюджет. Решението, което Сдружението от години предлага, не е нищо по-различно от европейския модел на финансиране на местното самоуправление – част от подоходните данъци на гражданите да постъпват в общините. Разбира се, подобна промяна трябва да бъде съчетана с изработването и приемането на справедлив изравнителен механизъм, който да подкрепя икономически по-слабите общини, където има ниска заетост и съответно – ниски приходи от подоходния данък.
- Какви законопроекти подготвяте?
- Сдружението не може да бъде вносител на законопроекти – такива правомощия според Конституцията имат само Министерски съвет и народните представители. Ние можем да подготвяме собствени експертни разработки, които да предлагаме на партньорите от централната власт и да търсим възможности за тяхното приемане. От началото на тази година работим по две теми. Първата е за осигуряване на повече правомощия и ресурси за общините при осигуряването на обществения ред и сигурност и контрола върху неправилно шофиране в населените места. Работим по законопроект, който ще разшири правомощията на кметовете в сферата на обществения ред – да имаме наша, общинска полиция, подчинена на кмета, с повече права по налагане на санкции. Втората тема е свързана с ангажиментите на общините по поддържането на язовирите. След една промяна в Закона за водите през 2015 г. общините се оказахме собственици на около 4 500 язовира, от които 2 000 са малки, повечето дори са празни. Подготвили сме предложение за изменение в Закона за водите, с което да се въведе класификация на язовирите – на малки, средни и големи, и съответно да се прецизират изискванията за поддържането им. Активно участваме и в подготовката на два ключови нови закона, които в момента са анонсирани от централната власт: проект на Закон за ВиК услугите и Закон за социалните услуги. Нашият интерес е да идентифицираме, обобщим и облечем в законови текстове общинските интереси.
- Може ли малките градове като Свиленград да се конкурират с големи градове като София, Пловдив, Варна в привличането на нови бизнеси? Какви са наблюденията Ви, Вие бяхте управител на търговското дружество „Актив“ на Сдружението на общините до 1 януари т. г.?
- Не конкуренцията, а партньорството между общините ги превръща в атрактивни инвестиционни дестинации. Успешните икономически ареали в момента се простират на територията на няколко общини, при това не задължително големи. Наскоро Институтът за пазарна икономика представи своето изследване „Икономическите центрове в България“. Според техните данни в момента в страната има обособени около 20 икономически центъра – групи от общини, обособен център и широка периферия които заемат едва 1/3 от територията, но в тях се произвежда 86 % от продукцията и привличат 81 % от преките чуждестранни инвестиции. В този смисъл – малките общините трудно могат да конкурират сами вече обособените големи икономически центрове. И основната причина не е липсата на добра инфраструктура или качествено административно обслужване, а липсата на квалифицирана работна ръка, която да задоволи търсенето на индустриалните производства. Т.е. малките общини могат да бъдат атрактивни, ако се сдружават, за да станат забележими за големите инвеститори и да покрият изискванията им за персонал. Формулата на успеха е комплексна – усърдна работа на местната администрация, подкрепа от държавата, наличие на квалифицирани работници. В допълнение, много важно е да има развито добро професионално средно образование, което да осигурява необходимите кадри за бизнеса на местно ниво.
- Само развитието на хазартен бизнес ли може да даде перспектива на Свиленград?
- Общините нямат големи механизми да влияят или да насочват икономическото развитие, тъй като не разполагат със собствени данъчни инструменти, с които да привличат бизнес. В този смисъл – която и да е община в България не може сама да „профилира“ икономиката на своята територия. В България вече почти 30 години има пазарна икономика. Развитието на един или друг бизнес се обуславя от пазара – ако има търсене, има и предлагане. В този смисъл, естественото географско местоположение на Свиленград предопределя до голяма степен развитието на този специфичен бизнес, който води след себе и развитието на други обслужващи бизнеси. Докато има търсене на такъв тип услуги в пограничните райони, то ще има и предлагане – ако не е в Свиленград, ще бъде в някоя съседна община.
- Предимство ли е за Община Свиленград, че вече Вие ръководите НСОРБ? - Сдружението е организация, в която членуват всички 265 български общини. Основната отговорност и първостепенна задача на изпълнителния директор е да поддържа единството на организацията и равнопоставеността на всички членове, независимо от тяхната политическа принадлежност или големина. В този смисъл – община Свиленград е един от всички членове на Сдружението и като такъв тя може и ползва всички услуги, които ние предоставяме на нашите членове. Разбира се, Свиленград е моят роден град, който нося в сърцето си и винаги ще може да разчита на мен.
Интервюто взе: Стефка Колева
