Поставянето на камери в учебните заведения е нарушение на личното пространство
- Г-жо Христова, напоследък зачестиха случаите за прояви на насилие в социални домове, детски градини и др. Вие получавали ли сте подобни сигнали?
- В Свиленград имаме доста социални институции – Дом за възрастни с психични разтройства с капацитет 70 места, като всички настанени там са с диагноза шизофрения и много от тях са агресивни; Дневен център за деца с увреждания, Седмичен център за възрастни с ментални увреждания, Дневен център за възрастни с ментални увреждания. До този момент смея да твърдя, че в услугите, които са на наша територия, няма проява на насилие от страна на служителите.
Не мога да определя чувството, което предизвикаха у мен, видеата с насилие в социални заведения. Останах потресена от отношението на служителите към лицата, които са потребители на услугата. Въпреки че думата потребители не я обичам. Това са хора с имена. Сред тях има учители, научни работници, хора на интелектуален труд. Никой от нищо не е застрахован. Понякога само за минути нещо може да преобърне живота ти. Затова нека да бъдем по-добри и по-човечни. Насилие не трябва да има нито над деца, нито над възрастни, нито когато лицата са настанени в институции, нито в домашна среда, въобще никъде. Ненасилието е право, а не превилегия. Искам обаче да кажа и нещо друго, което лично на мен като социален работник с 38-годишен стаж, ми направи впечатление. Чудя се как тези служители са работили в системата години наред, без никой да не забележи недопустимото им отношението към настанените в дома. За да работи човек в нашата система, трябва да има душа и сърце. Навремето един наш зам.-министър - д-р Василева, казваше така: „Дипломата е задължително, но не достатъчно условие за работа в социалната система“. Трябва да го имаш отвътре. Социален работник, който не може да прегърне дете, който не може да хване, да подкрепи, да вдигне лежащ възрастен човек без значение от етноса му, няма място сред нас. Винаги съм казвала, че за мен професия директор няма. По професия съм социален работник. Гладът, бедността, болестта нямат цвят на кожата или религия. Никога не съм деляла хората по отношение на маргинални групи, по отношение на етнос. Всеки има право да изповядва това, което мисли. Много малко цигански къщи има, в които не съм влизала. Знаете ли колко деца в ромската махала има кръстени на мен, тъй като родителите им ме чувстват близка. Един от най-тежките случаи в моята практика, който няма да забравя никога, е свързан с 9 изоставени от родителите си деца в с. Сладун. Най-малкото от тях бе с подут корем от недояждане. То бе изпаднало в състояние, в което по-големите му братя и сестри решават, че е починало. Слагат го в една кофа и го хвърлят на сметището в селото. Жители на селото ми сигнализираха и веднага се отзовах. Беше лятно време. Като отидох, разбрах, че детето все още е живо. Гушнах го, качих го на колата и го заведох в поликлиниката. Като го видя д-р Ходжева, каза, че е болно от краста, но това не ме притесни. Краста не краста – то е дете. Останах потресена като гледах видеото в социален дом „Хризантема“. Как може тази жена да налага с шамари безпомощно същество... Те са деца като всички останали. По-различни са заради здравословния си статус. Съдбата е била несправедлива към тях. За жалост, с всеки изминал ден нараства броят на децата с увреждания. Като започнах работа, се брояха на пръстите на едната ми ръка. Сега вече числото е фрапиращо. Това са по-различни деца, но ако подходиш с душа и сърце към тях, те ще ти откликнат със същото. В основата на нашата социална работа стои индивидуалният подход. И най-лудият, и най-агресивният, ако срещу него стои професионалист социален работник, ще намери тона, ще намери баланса и няма да се стигне до такава ексцесия. Недопустимо е такива хора да работят в системата. През годините като директор съм уволнявала четирима души. Социалната система е като един кораб и който няма качества да работи в нея, сам пада зад борда. Пак ще подчертая, че до този момент нямаме случаи на насилие в социалните домове на територията на дирекцията. Фактът, че в Дома за възрастни с психични разтройства край Пъстрогор някои от настанените там наричат служителите „мамо“, говори много. Още преди две години с моя писмена заповед съм разпоредила определен наш служител да отговаря за съответна социална институция. Какво означава да отговаря – да посещава дома един или два пъти в месеца, да изготвя доклад за видяното, с който задължително се запознавам. Въпреки че аз също обичам да ходя в тези домове и да разговарям с потребителите, всеки от които познавам поименно. Един професионалист още от входната врата може да усети климата в институцията, дали има, или няма насилие. Ако при протегната приятелска ръка човек се отдръпва и пази лицето си, значи е малтретиран. Всеки един пълнолетен член на това общество, който разбере и има сигнал, че някъде дете е в риск, е длъжен да сигнализира. В противен случай става съучастник. Аз не мога да зная за всички такива случаи.
- Като споменахте... Чести ли са случаите за домашно насилие над деца?
- Нямаме такъв сигнал, засега. Там, където имаме, става въпрос за конфликт между деца. Ежедневна е връзката ми с инспектора от педагогическа стая Зина Гочева. Много добре работим с различните институции и това е правилната формула. В момента съм подготвила писмо до директори на всички детски градини, ясли и училища за съвместна среща. Проблемът за децата е проблем на всички, а не само на дирекция „Социално подпомагане“. Вина има и семейството, защото веригата тръгва оттам. Не може в 02:30 ч. да ми се обадят от полицията, че в РПУ-Свиленград има задържани тинейджъри в нетрезво състояние и трябва да бъдат разпитани в присъствие на социален служител. Аз се ангажирам посред нощите да звъня лично на родителите и те същевременно да ме хокат за това, че ги безпокоя в 02:30 ч. Задавам въпроса: Как тези родители спят спокойно, знаят ли къде е детето им по това време? Изкараха ме, че аз съм виновна, че съм ги събудила рано сутринта. Пак ще подчертая - проблемът тръгва от семейството. Повече деца изпадат в риск заради антагонистичните отношения между родители, които са в раздяла. Детето е един бумеранг. То е разделено на две половини – едната е мама, а другата – тати. Карала съм дете, подложено на агресията вкъщи, да ми нарисува семейството си. То е стресирано. Рисува мама, тати и себе си, но с прибрани към тялото си ръце, защото родителите му са в непрекъснат спор. Ако това дете беше щастливо, то всички на рисунката му щяха да бъдат хванати за ръце. Много родители не успяват да разберат, че с кавгите помежду си накърняват до болка детската психика, което може да доведе до трайни последици. Едно дете, виждайки агресия в семейството, то самото става агресивно. Нашата цел като дирекция е да защитим висшия интерес на детето. Аз и на родители, които се карат помежду си, казвам: Разберете, че на първо място е детето и тогава всичко останало.
- В последно време агресията става все по-срещана сред подрастващите. Кой е виновен за това?
- За жалост, е така и това много ме притеснява. Тази агресия не е самосиндикална, а е верига. Тук проблемът е вече на цялото общество и ако искаме наистина да има читаво поколение, трябва да се съюзим и да се преборим с него. Онемях, когато гледах клипа от Русе, в който младежи пребиват ученик. Или други двама младежи, които споделиха, че за удоволствие убили човек, защото гледали по филм. Това какво е?! Много пъти съм казвала, че голяма заслуга за агресията имат т. нар. социални мрежи. Няма го детството. Голяма част от децата са хипертоници, диабетици, невротици... Никъде не съм видяла подрастващите да играят на народна топка, федербал, чилик... Здравето го няма, а то е точно в тези игри. Няма детство. Нещата не вървят на добре. Не може вчерашни „пикльовци“ в четвърти – пети клас да вървят по улицата и да пушат цигари. Според мен обществото някак си се е капсуловало и не реагира на такива негативни неща, гледа с безразличие на тях. Къде е уважението към учителя... Кога навремето щеше да чуеш за ученик, посегнал на учител... Тази агресия от страна на децата е наистина притеснителна.
- А какво е мнението Ви за монтиране на камери в детските градини и училищата?
- Според мен това е нарушение на личното пространство както на децата, така и на учителите. И пак ще има места, които камерата няма да може да улови. Трябва да има тестване. Да се търси на работата човек, а не работа на човека. Колкото и камери да се монтират, ако служителят е решил да подходи с агресия, едва ли ще го спрат.
- Увеличава ли се или намалява броят на социалнослабите, които ползват услугите на Дирекцията?
- Увеличава се ежегодно. Националната статистика сочи, че богатите стават още по-богати, а бедните – още по-бедни. От началото на 2018 г. петима възрастни съм настанила в Дом за стари хора.
- Кои са най-търсените социални услуги в общината?
- Това са услугите за деца и за възрастни с деменция. Деменция означава старческо оглупяване. За съжаление, се снижава възрастта и се увеличава броят на дементноболните. Друго, за което се обръщат към нас, е да търсят помощ за хора с увреждания. Не може да смогнем да осигуряваме инвалидни колички, тоалетни столове, проходилки и др. помощни средства.
Интервюто взе: Диляна ЦВЕТКОВА
