Огнян Христонев: Протестите не трябва да ни разединяват, а да ни обединяват
Огнян Христонев е роден в София през 1982 г. Израснал е в Свиленград, но от 2004 до 2016 живее на други места. Преди година и половина се установява в Свиленград с жена си Мария и сина си Момчил. В момента Оги се занимава с веганската кухня, която двамата със съпругата му откриха в Свиленград, както и с реставрирането на над 100-годишна наследствена къща в село Мезек, която се надява да превърне в дом за семейството си. Огнян е истински запален по сноуборда, бягането по пресечен терен и, както сам казва, по следенето (изучаване) на космическия прогрес в световен мащаб. Той е един от основните организатори на протеста в защита на Пирин в Свиленград. За него планината е кауза и в момента се е заел с организацията на общонационален маратон, с който да привлече погледа върху проблемите.
Стартът на събитието е планиран за 2 февруари, а финалът – на 8 февруари. Маратонът щафета ще премине през голяма част от градовете, които вече повече от месец протестират в защита на Пирин. Всеки град ще запише посланието си към управляващите в символичната щафета, за да завърши в София. Приблизителният марщрут на маратона е 440 км. Събитието се организира в подкрепа на националния протест "Спаси Пирин. Спаси България". Вече има създадено и събитие във Фейсбук: Run for Pirin - Run for Bulgaria, където всеки, който проявява интерес, ще може да заяви желанието си да се включи в някой от етапите и да се запознае с условията за участие. Организаторите са се свързали с известни личности, които ще бягат в определени етапи.
- Оги, ти си един от най-активните участници в протестите в защита на Пирин? Еко протестите в Свиленград не са често срещано явление и затова и този предизвика разнопосочни коментари в социалната мрежа. Какво те потресе в предколедното решение на правителството?
- Преди години живеех и работех в София и участвах активно в редица протести, свързани с опазването на природата. Участвал съм и в залесявания на Витоша, гасене на пожари в Родопите, Витоша, Рила. Бях рамо до рамо, лопата до лопата, със същите тези хора, които сега са отново по протестите и са наричани “платени” и “червени” активисти. В големия град лесно можеш да покажеш гражданската си позиция и да се слееш с тълпата. В малкия град не е така. За съжаление тълпата тук има имена, родословно дърво, имотно състояние, минало и още куп други опорни точки. Това кара много от хората в града да гледат с недоверие и да не желаят да се идентифицират с подобни обществени прояви. По природа съм интровертен и тези чувства и емоции, разяждащи будната съвест, никак не са ми чужди, така че въпреки екзотиката на протестите, с гордост мога да отбележа, че в града ни има гражданско общество и то не е никак малобройно. Що се отнася до решението на правителството, ще кажа, че съм виждал катастрофалните последици за природата след незаконните действия на концесионера, както в Пирин, така и на Витоша. Потресе ме погазването на редица закони в името на фирма с неизвестен собственик, регистрирана на Вирджинските острови. Потресе ме безскрупулното отношение на овластените ни сънародници, носещи пряка отговорност пред бъдещите поколения. Най-много ме потресе числото 48, 48% от НП Пирин, с потенциална възможност за строителство и сеч на вековни гори.
- Протестите предължават и сега. Ти се включваш активно и в тези в Хасково. Дори в момента организираш общонационален маратон.
- Протестите ще продължат дотогава, докато не бъде отменено решението на министерския съвет от 28.12.2017 г. и оставката на министър Нено Димов. Градовете се включват с различни прояви, за да поддържат гражданския дух жив. Преди броени дни в Румъния се състоя огромен протест срещу корупцията в държавата. В него взеха участие около 100 000 души. Отделни групи румънци изминаха по 450 км в името на една справедлива и служеща на народа власт. Това вдъхнови много хора да излязат на улицата, чувствайки се длъжни пред съвременния образ на Филипид (вестоносец от древна Гърция, донесъл новината за победата над персите). Днес битката, която водим, е едновременно битка за природата, битка срещу корупцията и мафията в държавата. По примера на румънците, заедно с други бегачи ще се опитаме да проведем маратон-щафета, преминаващ през по-голямата част от градовете, които са част от протестите със старт Свиленград. Датата и трасето са уточнени. След старта маратонът ще продължи до Хасково, а на следващия ден ще се отправи към Асеновград, после към Пловдив, Пазарджик, Велинград, Разлог /не минава през Юндола, а през път с ограничено движение и третокласна пътна мрежа/, Благоевград, Дупница, София. Очакваме да се включат и популярни личности в определени етапи от маратона. Чрез медиите се надяваме да ни чуят и повече хора и да се включат в протестите. Имаме и идея за знаме. Ще използваме вариант на слогана за европредседателството ни.
- От колко време се занимаваш с маратонско бягане?
- Занимавам се с бягане от 7 години. Всичко започна с опитите ми да откажа цигарите и откритието, което направих, че колкото повече бягам, толкова по-малко пуша. Изкарах няколко години, бягайки по асфалтови пътеки в Германия. По това време работех като мебелист-монтажник в българска фирма, обзавеждаща хотели в цяла Германия. Около всяко от градчетата, в които отсядахме, имаше по 5-6 села на отстояние от 5 до 10 км. Поставях си за цел да ги посетя с бягане и видях една доста непозната страна на немците. Видях симбиозата им с природата. Един ден един колега ми сподели за маратон с дължина 100 км и то в планината. Прибирайки се в България, веднага отидох да се запиша. Уви, маратонът беше приключил, но ентусиазмът ми не. Готвех се усилено през цялата година. Участвах и дори го завърших с доста прилично време. Става дума за най-стария ултрамаратон на България и дотогава единствен - „Обиколката на Витоша“. След това невероятно преживяване през 2013 година любовта ми към планината и към бягането станаха едно цяло. Същата година създадоха още по-труден маратон в Родопите, на следващата в Стара планина, Пирин и т. н. За няколко години България се напълни с форуми от подобен тип, а участниците ставаха все повече. През 2016 година сбъднах една мечта и участвах на ултрамаратон в Алпите с дължина 120 км и обща положителна денивелация 7300 метра. Радвам се, че го завърших, защото отново видях онази симбиоза с пиродата, която бях видял в обширната немска равнина. Маратонът тръгваше от Италия и завършваше във Франция. Световноизвестните курорти Courmayeur и Chamonix бяха начало и финал на състезанието. Хотелите не превишаваха 2-3 етажа, а архитектурата им напомняше на нашите хижи. Нямаше прекомерно строителство, а балансирано разпределение между курортите. Всичко беше резервирано месеци преди събитието. Магазинчетата с местни талисмани, екипировка и украшения се пукаха по шевовете. Местният бизнес процъфтяваше. Да не говорим за ресторантите, в които чакаха на опашки. Всичко това в летния сезон, благодарение на спорт, различен от ските. За около месец, месец и половина един ултрамаратон с няколко дистанции пълнеше курортите до козирката. Целогодишно в планината под Шамони се практикуват редица спортове: алпинизъм, скално катерене, парапланеризъм, трейл бягания, трекинг по еко пътеки, маунтинбайк и т. н., които са като магнит за хора от цял свят. Има множество школи, възпитаващи деца от най-ранна възраст. Както повечето спортове и този има своята лига и турнири през годината. От тази година Пирин става един от 8-те домакини, избрани след селекция от цял свят. Подразбира се, че Пирин не е избран заради пистите и лифтовете си, а заради невероятната красот,а която притежава. Едва ли някой елитен бегач би се зарадвал да тича по прашни писти. Покрай протестите си направих труда да проверя посещаемостта на швейцарските планински курорти през зимата и съответно през лятото. Справката е базирана на последните 5 години, в която за януари са декларирани 2,5 милиона души посетили хотели и СПА центрове, срещу 4,3 милиона през месец август. Сами си направете равносметка дали Швейцария, както твърди Валери Симеонов, е уплашена от конкуренцията на нашия ски курорт Банско и с какво всъщност привлича най-много планината! Към днешна дата тренировките ми с наближаването на лятото обикновено са бягане от с. Мезек до връх Шейновец и обратно, бягане от с. Мезек през с. Вълче поле до р. Арда и обратно. Често ежедневните ми тренировки достигат размерите на класическия маратон.
- Кое те привлече в природосъобразния начин на живот?
- С времето осъзнах, че това, което създаваме във фабриките и чувстваме чрез филмите и телевизията, е до голяма степен фалшиво. Истинското приключение е навън, природата. Истинските награди са навън в гората, а не в националната лотария. Да, парите са огромен фактор в нашето общество, но ако ги използваме, за да пътуваме, опознаваме и изследваме заобикалящата ни среда, след време системата, на която така силно се гневим и цъкаме с език, ще се срине, защото няма да има кой да и обръща внимание. Единствено природата с всичките си форми на живот, може да ни даде онази мъдрост, която тайно се надяваме да придобием. Единствено тя може да ни научи на смирение и любов. Отидете в гората и наблюдавайте рязката промяна към добро, която ще последва. Трудното е да съхраним този дар долу в града.
- А на какъв етап е реставрирането на къщата в село Мезек?
- Реставрирането на къщата извършвам предимно сам. Стремя се да използвам естествени материали, но не и на всяка цена. Стремя се да работя осъзнато и да използвам наличните природни ресурси. Къщата трябва да е продължение на нашия най-естествен дом – планината, гората, реката, полята. Индустриалната революция ни донесе материали и технологии, чрез които не се изисква влагане на много труд, за да си построиш къща, но за сметка на това се изолираме все по успешно от майката Земя чрез тях. Това на практика води след себе си до доста психични разстройства, някои от които вече и в пандемични размери. Германия тук отново е лидер в строителството с естествени материали още от 80-те години на миналия век. Основно работя с глина, слама, дърво, камък, но и доста съвременни материали не са ми чужди. Еко къща в крайна сметка е тази, която има най-малък въглероден отпечатък върху околната среда. Ако внасям слама от остров Бали никак няма да е еко.
- Ще стигнем ли скоро до извода, че презастрояването не е модерен начин за привличане на туристи?
- Нагласите са достигнали критична маса. На хората им омръзна да живеят чужд живот от по 300 серии вечер след работа. Омръзна им да им казват кога и как да излизат от къщите си. Омръзна им да си купуват страх, който да превръщат в гняв. В България мафиотските структури, които дърпат конците на тези неприродни проекти, са еднакво силни при всички партии, управлявали за последните 20 години. Това ясно показва силната нужда от изкарването на светло на истинските палачи на България. Тези хора със сигурност нямат намерение да харчат парите си в България. Офшорните фирми, стоящи зад тях, го доказват. Те са тук, за да оглозгат България, а не да я спасяват. Тези протести не са само за природата. Те са срещу мафията, която е виновна за проблеми, които вълнуват всеки българин. Тези протести не трябва да ни разединяват, а да ни обединяват. Коренът на думата природа е род. Да се върнем при рода. Да си върнем България!
Интервюто взе: Катя Атанасова