Расте броят на жалващите се от тормоз мъже
- Петя, от 1 година фондация „Български център за джендър изследвания“-клон Хасково, която се бори срещу домашното насилие, предоставя социални услуги на територията на община Свиленград. Колко души от Свиленград и Любимец са потърсили помощ при вас?
- Приемната в Свиленград са посетили общо 22 лица, които са потърсили помощ в следствие на извършено физическо, психическо и емоционално насилие спрямо тях, като има издадени от Районен съд Свиленград 18 заповеди за защита.
- С какви случаи на домашно насилие най-често се сблъсквате?
- Могат да се обособят в няколко категории - насилие между партньори и насилие върху родители, както и насилие върху и в присъствието на деца.
- А има ли случаи на насилие над мъже, дошли да се жалват при вас?
- Да, има такива случаи. Статистиката сочи, че броят им се увеличава осезаемо. В Свиленград тази година сме регистрирали два такива случая. При първия мъж се жалваше от бившата си съжителка, а при втория възрастен мъж търсеше помощ от системни побои, нанасяни от сина му. Силният пол по-трудно говори за проблема с домашното насилие, поради съществуващите стереотипи.
- Може ли да споделите кой от всичките случаи Ви развълнува най-много?
- Всички случаи вълнуват мен и колегите ми в една или друга степен и човек не може да не изпита съпричастност и съчувствие към всеки от тях. Има много примери за домашно насилие, но най-силно докосват сърцето ми случаите, в които има и деца. Тежко е да чуеш от майката, че бащата запушва устата на детето с възглавница, за да не плаче, защото вдига шум и му пречи. Още по-трудно е да повярваш, че някой може да пребие до смърт партньорката си, да й счупи няколко ребра, след това да й прибере телефона и да я заключи в жилището за дни, оставяйки я на границата между живота и смъртта, без да може да потърси помощ. Много е трудно да се определи кой случай е най-вълнуващ. Те всичките са лични истории на пострадали хора, понякога много драматични.
- С какво вашата организация може да помогне на потърпевшите?
- На първо място с човешко отношение и вникване в проблема, професионална помощ, доколкото ни позволява българското законодателство. При нас пострадалите лица могат да получат пакет от услуги, включващи помощ и подкрепа от професионалисти. Заедно с това разполагаме с Кризисен център в Димитровград, където могат да бъдат настанявани както само жени, така и жени и деца, пострадали от домашно насилие.
- Не малко са жертвите на домашно насилие, които се страхуват или срамуват да се оплачат и потърсят помощ. Какво би ги посъветвала?
- По-страшно е да останеш и да търпиш насилието от колкото да потърсиш помощ. Пътят на осъзнаване не е лесен, но при всички случаи е по-добре да бъде прекратен този цикъл на насилие, колкото е възможно по-скоро. Няколко са причините, според мен, които карат жертвите да стоят в ситуация на насилие. На първо място, е страхът от неизвестното - какво ще се случи, ако се разделят, как ще продължи живота си, как ще се справи с всичко. На второ място, това е срамът, унижението от случващото се. На трето място, в повечето случаи на семейни двойки или съжителстващи такива след извършени актове на насилие отношенията се променят за определен период. Насилникът излиза от тази си роля и се превръща в любящ, загрижен и всеотдаен партньор. Обикновено следва определен цикъл, като след всеки акт на насилие следва акт на сдобряване, т. нар. „меден месец“ и това много обърква жертвата и й пречи да взема адекватни решения. При всички случаи обаче насилието не трябва да се премълчава и да се търпи. За него трябва да се говори открито, като за това в голяма степен помагат както различни кампании, така и медиите, които поставят темата. Трябва да се търси квалифицирана помощ, което е и първата крачка към овластяването на жертвата, а от там и към прекратяване на насилието.
- Колко често жертвата се връща при насилника?
- Не се води такава статистика и с точност не може да се каже, но са повече случаите, при които се връщат при насилника си, но вече с разликата, че знаят при какви условия могат да получат защита, получили са такава, по-уверени са, че могат да владеят живота си. Важно е да има рехабилитационни програми за тези жертви. Паралелно, учейки извършителя да не упражнява насилие, трябва да учим и жертвата как да излезе от тази роля. Процесът трябва да е двустранен, защото в противен случай вероятността тя да се върне в тази връзка и насилието да продължи е голям. Така не помагаме на никого.
- Има ли търпимост към домашното насилие у обществото?
- По мое наблюдение – да, но с годините се наблюдава все по-малък толеранс към него от страна на обществото. Това се доказва много често от появата в центровете на добри хора, които не са пострадали, но знаят за нас и искат да помогнат на други хора. С всяка изминала година се наблюдава увеличение на хората, които търсят помощ, което в случая е двузначно - от една страна насилието се увеличава, а от друга - нетърпимостта към него намалява. Но в сравнение със западните общества има какво все още да се желае, тъй като обикновено домашното насилие остава скрито и няма как да се помогне на жертвата, ако тя самата не потърси помощ. Като цяло мисля, че обществото реагира адекватно - провеждат се редица кампании, хората са все по информирани за правата си, предприемат се и редица инициативи с цел всички ние да бъдем по чувствителни към този проблем.
- Как самите ние може да помогнем на човек, който видимо е тормозен у дома?
- На първо място – да му дадем информация. По възможност да го насочим към центрове, където предлагат такъв тип услуги. Но в никакъв случай да не го пресираме да взема решение, ако той самият не е готов. Понякога е достатъчно пострадалото лице да има информация за това, че има начин да спре насилието и да ни потърси, когато е готово. Не трябва да забравяме, че между нежеланието да направиш нещо и страха да го направиш има голяма разлика. От нашия опит мога да кажа, че водещ е винаги страхът от рецидив на насилието и дори от летален край за жертвата. А случаите на убийства при домашно насилие започнаха да стават много, да се превръщат в ежедневие. Статистиката показва, че всяка седмица в Европа 50 жени умират от домашно насилие, извършено от мъже. Ако чуваме, че се случва насилие в дома на нашите съседи или някой има нужда от помощ, разбира се, задължително следва да позвъним на тел. 112 – понякога това дори може да спаси живота на жертвата, а и в много от случаите е единственото доказателство на адвокатите пред съда. В никакъв случай не бива да се саморазправяме с извършителя на насилието.
- До каква степен жертвите в България имат закрила от домашно насилие - законово и на практика?
- Законът за защита от домашното насилие е един доста добър и работещ закон, който се прилага на практика. С него се дава право да се получи много бърза защита в рамките на 24 часа и да бъде издадена заповед за защита в рамките на един месец.
- Какво е сътрудничеството между отделните институции в Свиленград по този въпрос?
- На този етап много добро. Преди да открием офиса си в Свиленград направихме среща с институциите тук, които много добре приеха идеята за създаване на консултативен център в региона. Мисля, че за момента се работи в добро сътрудничество с Община, Полиция, Съд и Социални служби. Много разчитаме на добрата воля на Община Свиленград да помогне услугите, които предлагаме да останат устойчиви във времето.
Интервюто взе: Диляна ЦВЕТКОВА
