Младежи от България, Полша, Швейцария, Нидерландия, Япония, Италия, Словения, Литва, Словакия и Норвегия се срещнаха в международен Лайънс лагер
В рамките на една седмица Мезек се превърна в малка световна сцена, на която различни езици, култури и традиции се срещнаха, за да покажат, че приятелството няма граници. От 3 до 8 август в свиленградското село се проведе Международният младежки лагер „Meet Nature and History in a Different Way“, организиран от Лайънс Дистрикт 130 – България. В него участваха 15 деца от 10 държави – България, Полша, Швейцария, Нидерландия, Япония, Италия, Словения, Литва, Словакия и Норвегия. Още с пристигането си младите гости бяха посрещнати по българска традиция с хляб и сол от домакините на "Родопската къща" Таня и Росен.
Само за няколко часа непознатите започнаха да се превръщат в приятели. Чрез „Човешко бинго“ децата се опознаха по забавен начин, а „Кълбото на приятелството“ символично свърза всички в едно голямо международно семейство. Всеки лагерник получи и свой лагерен паспорт, в който беше поставен първият печат от започващото приключение, както и специален подарък със знака на Lions International Youth Camp Mezek 2026. Особено мило посрещане подготвиха и малките жители на Мезек, които изненадаха гостите с рисунки и посланието „Добре дошли в Мезек!“. Така още от първия ден лагерът показа какво ще бъде неговото най-важно послание – различни държави, различни езици и култури, но едно общо място за приятелство, уважение и доброта.
Организатор и двигател на лагера беше Красимира Манолова –Христова -Дистрикт Управител на Лайънс Дистрикт 130 – България 2025/2026 г., с подкрепата на Спасиана Николова -координатор младежки лагер и голям екип от доброволци.
Един от дните беше посветен на доброволчеството и връзката с местната общност. Лагерниците бяха посрещнати от жителите на Мезек и заедно поставиха къщичка за птици и къщичка за книги – малки пространства, които ще останат за жителите и гостите на селото. 
Засадиха и „Дървото на приятелството“, което ще напомня за международната среща и за младите хора, които са оставили своя следа в Мезек. В програмата беше включено и посещение на местната църква, както и запознаване с историята и традициите на селото. Вечерта България отвори още по-широко вратите си за своите гости с истинска българска културна вечер. 
Под звуците на гайдата децата не просто опитаха традиционни ястия, а сами се включиха в тяхното приготвяне. Под ръководството на кметицата на Мезек Веселина Теохарова те правиха катми, с баба Минка научиха как се приготвя истинска баница, а с майстор Благоев се включиха в биенето на масло по стар български обичай. 
Жените от село Мезек към НЧ „Изгрев – 1927“, заедно с читалищния секретар Мария Христонева, пресъздадоха традиционна седянка и показаха на младите гости обичаи, ръкоделия и песни от този край на България. 
А когато дойде време за танците, вече нямаше значение кой откъде идва. Всички се хванаха за ръце в едно голямо българско хоро. Защото традициите са най-красиви, когато се споделят.
Част от лагера беше посветена и на Свиленград. Младите гости се запознаха с историята, културата и духа на града, а едно от най-вълнуващите преживявания беше театралното представление на английски език „Далечен полет“. 
Спектакълът беше представен от децата от SmartyFoxStudio с ръководители Мариана Апостолова и Чавдар Христозов и е създаден по една от незабравимите истории на Йордан Радичков от сборника „Ние, врабчетата“. Представлението показа на младите гости, че изкуството може да бъде разбирано и преживявано независимо от езиковите граници. 
След театъра лагерниците облякоха български народни носии и се хванаха на хоро под ръководството на Галя Христова – хореограф и приятел на лагера.
Спортният дух също намери своето място в програмата с волейболен мач с отбора „Гръм в рая“, в който победители се оказаха доброто настроение и усмивките.
Италия присъства със своя вкус. Никола приготви домашна пица и сподели с останалите частица от своята култура, а Асен Найденов му подари тази емоция. Вечерта продължи с презентации на България, Словения, Полша и Нидерландия, чрез които децата представиха своите държави, традиции и любими места. 
А финалът беше кино под звездите, където участниците създадоха и своя „Мост на приятелството“ – символ на връзките, които вече ги свързват отвъд границите.
Сред най-впечатляващите преживявания беше и денят, посветен на природата и историята. Лагерниците посетиха Центъра за защита на птиците „Зелени Балкани“ в село Левка, където научиха повече за белошипата ветрушка и за усилията, които се полагат за опазването на този рядък и защитен вид.
След това се изкачиха до връх Шейновец над Мезек – място, което пази паметта за героите, загинали по време на Балканската война през 1912 година. Историята на региона оживя пред очите на децата, а гледките към Родопите превърнаха похода в едно от незабравимите преживявания на лагера. 
Следобедът беше посветен на творчеството и българските традиции. Под вдъхновяващото ръководство на Костадин всяко дете изработи свой амулет за здраве, любов, успех и благополучие. 
Мария Христонева въведе лагерниците и в света на мандалите, където всяко цвете, линия и цвят носеха частица от тяхната енергия, добри мисли и красиви спомени от България. Както вече се беше превърнало в лагерна традиция, вечерта завърши с презентации на още три държави – Норвегия, Словакия и Литва. С всяка история, песен и традиция децата не просто опознаваха различни култури, а изграждаха приятелства.
През шестте дни програмата съчета история, природа, спорт, творчество, доброволчество и културен обмен. Но най-ценните моменти често се случваха извън официалната програма – във вечерните разговори, шегите, игрите и времето, което децата прекарваха заедно. 
„За мен най-важното беше децата да се почувстват приети, спокойни и специални. Искахме, когато си тръгнат, да не помнят само местата, които са посетили, а хората, които са срещнали“, сподели Красимира Манолова-Христова. И изглежда, че тази цел е постигната. На 8 август дойде време за раздяла, но тя беше със сълзи, прегръдки и обещания за нови срещи. Един от родителите отправи специална благодарност към организаторите, като се обърна към Красимиа Манолова-Христова с думите: „Личи си, когато нещо се прави просто като ангажимент и когато се прави със сърце. При теб определено е второто“.
Тези думи може би най-точно описват смисъла на шестте дни в Мезек. Защото зад една подобна международна среща стоят много хора, много подготовка и много доброволен труд, но най-голямата награда са децата, които си тръгват с нещо повече от снимки и сувенири. Те си тръгнаха с лагерните паспорти, печатите, подаръците и спомените от България. Най-ценният сувенир обаче не се побира в куфар. Приятелството. Мезек беше точката на картата, в която се срещнаха 15 деца от 10 държави, но истинското място на срещата беше между хората. И когато деца от България, Полша, Швейцария, Нидерландия, Япония, Италия, Словения, Литва, Словакия и Норвегия си тръгват от България не просто като участници в един лагер, а като приятели, тогава става ясно, че подобни срещи имат смисъл. 