От днес започва Страстната седмица. Тя е най-свещеният и наситен с дълбок духовен смисъл период в християнската традиция. За православните християни е време на строг пост, усилена молитва и вътрешно пречистване. Това са последните дни от земния път на Иисус Христос, в които вярващите си припомнят Неговите страдания, жертва и безгранична любов към човечеството. „Страст“ е старинна българска дума за страдание. Поради величието на тези събития седмицата и дните в нея се наричат също „велики“.
На Велики понеделник в богослужебните песни се възпоменава описаният случай от Стария Завет с еврейския патриарх Йосиф, когото родните му братя продали като роб в Египет - символ на невинното страдание. В Евангелието се говори за проповедта на Иисус в храма. Иисус Христос влязъл в Йерусалимския храм и го намира пълен с търговци. Божият Син изгонил търговците, защото храмът е дом за молитва, а не тържище. Говори се и за изреченото от Него проклятие над безплодната смокиня - символ на човешката душа, която не познава молитвата, покаянието и не носи духовни плодове. Думите Му носят силно послание, че вярата трябва да бъде жива и плодотворна, а не само външна.
Велики вторник е ден на духовната бдителност. На този ден се четат притчи, които насочват към отговорността на човека пред Бога. Особено място заема притчата за десетте девици, която призовава вярващите да бъдат винаги подготвени със запалени „светилници“ на вярата и добродетелите. Христос прави пророчества за съдбата на град Йерусалим.
Велика сряда е денят, в който се припомнят две противоположни човешки проявления – искреното покаяние и предателството. Посланието е ясно: човек винаги има избор между светлината и тъмнината. Христос е посетен от покаяла се грешница, която в притеснението си счупва съда с драгоценното миро. Но на този ден е и Зловещият заговор - Иуда обещал да предаде Господа за тридесет сребърника. Голяма е разликата между спасената грешница и погиналия Иуда, избран преди това за апостол: тя отдала цялото си богатство за Христа и целувала нозете Му, а той продал за пари Учителя си с целувка.
Можем да кажем, че общата тема на първите три дни на Страстната седмица е краят на света и съдът Христов.
Велики четвъртък е денят на Тайната вечеря. Един от най-важните дни в седмицата. Тогава Христос събира своите ученици на Тайната вечеря и установява светото причастие. Символиката на този ден е свързана с любовта, смирението и саможертвата. Вечерта в храмовете се четат 12-те евангелия, разказващи за страданията Му. Чрез тях ставаме свидетели на подигравките, мъките и кръстната смърт на Христос, чрез която Той ни изкупи. ''Ето Агнецът Божий, който прие върху Си нашите грехове.'' И отново се замисляме дали и ние не разпъваме Христос чрез нашите страсти и грехове. На този ден свещенослужителите изнасят кръста от олтара, което символизира носенето му от Христос към Голгота. По време на маслосвета, всеки желаещ мирянин бива помазан с елей за здраве. Боядисват се яйцата.
Разпети петък е най-тъжният ден за християните. Това е денят на разпятието и смъртта на Иисус Христос. Не се отслужва литургия, а вярващите преминават под плащаницата в знак на смирение и почит. Спазва се строг пост, а атмосферата е изпълнена с тишина и съпреживяване.
Велика събота е Ден на оплакването и погребението на Иисус Христос от майка му Света Богородица и жени, носещи миро. Гробът му е запечатан и пред него е поставена стража (вечерта в петъчния ден - тогава църквата отслужва Опело Христово). Когато Христос починал като човек, тялото му било положено в гроба. Душата му слязла в ада, победила го и освободила пленените там души. В третия ден душата и тялото отново се обединили и тялото възкръснало от мъртвите. На следващия ден е светлото Христово възкресение. Отново службата започва през нощта.
Неделният ден е започнал от залез слънце на съботния. След полунощницата в църква свещеникът изнася светлината и призовава вярващите да дойдат и вземат светлина от незалязващата светлина, понеже Христос е възкръснал.
В българската домашна православна традиция всеки от дните на Страстната седмица се отбелязва по особен начин. Първите три (Велики понеделник, Велики вторник и Велика сряда) са отредени за разтребване вкъщи, като на рутинната дейност се придава и символично пречистващ характер — прави се за здраве. На Велики четвъртък се спазва строга забрана за работа, боядисват се великденските яйца. На Велики петък (наричан още Разпети петък) в Западна България се украсяват боядисаните яйца с различни мотиви. Ходи се на църква и се минава под масата три пъти за здраве. На Велика събота обикновено се месят и пекат обредните великденски хлябове.
Страстната седмица е не само възпоменание на библейски събития, но и възможност за лична равносметка. Тя приканва всеки човек да се обърне към себе си, да прости, да поиска прошка и да намери пътя към духовното обновление. В края на тази седмица идва най-светлият християнски празник – Възкресение Христово, който носи посланието за победата на живота над смъртта, на светлината над тъмнината и на надеждата над отчаянието. Напомня ни, че дори в най-тежките моменти има смисъл, вяра и път към спасение.