Свиленградчанин описва в книга приключенията си с колело до Края на света

Антон Нашев е роден и израснал в Свиленград. Първите си ученически години прекарва в НУ „Христо Попмарков“, а след това учи в СУ „Д-р Петър Берон“. По-късно заминава за Бургас, където следва Стопанско управление в Бургаския университет „Проф. д-р Асен Златаров“. Именно там среща бъдещата си съпруга Пламена, родом от Сливен, която учи Социална педагогика. Двамата се запознават като студенти, но още тогава започват да споделят една обща мечта – да пътуват и да опознават света.

Още когато се ражда дъщеря им Ева, двамата знаят, че искат да пътуват като семейство. „Често сме споделяли това наше желание със семейство и приятели. Не бяха особено въодушевени, но и не мога да кажа, че бяха изненадани. По-скоро го очакваха“, разказва Антон. И така на 12 декември 2021 година семейството тръгва с еднопосочен билет за Мексико заедно с тогава 3-годишната си дъщеря Ева. Първоначалният им план е да прекосят Централна Америка и да стигнат до Панама. След повече от 5000 километра на колела обаче решават да продължат още по на юг – до Ушуая в Аржентина, най-южния град на континента, до който има път. „В началото изобщо не възнамерявахме да прекосим Южна Америка на велосипеди. Но след като стигнахме до Панама си казахме – щом сме изминали толкова километри, защо да не продължим още“, разказва Антон.

Самолетните билети купуват само две седмици преди заминаването и признават, че в началото страхът ги е обзел. „Когато пристигнахме в Канкун се питахме дали ще се справим и дали е разумно да пътуваме по този начин с дете. Но най-трудна е първата крачка – след това всеки въпрос си намира отговор.“ Голямата им мотивация е желанието да прекарват повече време като семейство. „Истината е, че всеки родител си дава сметка колко бързо растат децата. Искахме да създадем пълноценни семейни спомени, преди най-сладките години на Ева да се превърнат в минало. Безценно е, когато можеш да си с детето си 24 часа в денонощието и да не изпускаш нито един етап от развитието му.“ По време на пътуването малката Ева често помага на родителите си да гледат на света по различен начин. „Ева беше като чудотворно хапче, което ни помагаше да забравим тревогите. Веднъж ни попита дали може да стане приятелка с няколко крокодила, които наблюдавахме в Коста Рика. Нейните детски притеснения бяха свързани с куклите ѝ и бяха съвсем различни от нашите. Помагаше ни от време на време да слагаме „детски филтър“ в ежедневието си. На тази възраст децата нямат предразсъдъци и са напълно отворени към света и хората“, казва Антон.

Животът на път постепенно си създава собствен ритъм. В Централна Америка семейството става рано, за да избегне тропическите жеги. Докато единият приготвя закуска и кафе, другият прибира къмпинг оборудването и подготвя велосипедите. Обикновено се стремят до обяд да приключат с карането, а следобедите са за игри, учене, снимки и разговори с местните хора. Именно срещите с хората остават най-силният спомен от пътешествието. Не веднъж непознати ги канят в домовете си, след като просто са ги срещнали на пътя. „Многократно сме оставали в домовете на непознати – хора, които сме срещали по пътя и са ни канили при тях. Това са ситуации, в които или отваряш нов свят пред себе си, или го затваряш. За нас най-запомнящи са именно срещите с хората“, казва Антон.

Сред държавите, които най-силно ги изненадват положително, е Ел Салвадор. Пътешествието обаче е и изпитание. „Когато си на път, опознаваш онази част от половинката си, която дори самата тя не познава. Всяка непредвидена ситуация изкарва на повърхността най-първичните емоции у човека. Имали сме трудни моменти, но когато се придвижваш с колело и дете, бързо разбираш, че неразбирателствата само ще те отдалечат от целта. Качваш се на велосипеда и продължаваш.“ След повече от 18 000 километра на колела семейството стига до Ушуая. Мястото, което мнозина наричат Края на света. „Усещането е победа, че си надвил страховете си, но има и празнота, защото приключва една голяма страница от живота ти“, споделя Антон.

След завръщането си в България Антон и Пламена събират преживяното между кориците на нова книга. „Карай към непознатото“ е естествено продължение на първата им книга „Стъпки към непознатото“. Написана е като дневник от самото пътуване и съдържа пет илюстрирани карти, графични елементи и 167 цветни фотографии. Идеята им е читателят да преживее всеки километър заедно с тях.

Двамата сами организират целия процес по издаването – от търсенето на редактори и коректори до дизайна и печата. „Движим целия процес самостоятелно и имаме пълен контрол. Най-голямата награда за нас е, когато хора ни пишат, че след като са прочели книгата, са направили крачка към мечта, която дълго са отлагали.“ За тях книгите имат и по-дълбок смисъл. „Книгите остават за поколенията – и децата ни, и внуците им ще могат да разберат какви хора сме били чрез написаното. Това е нашето семейно наследство.“

Днес семейството вече е четиричленно. Малкият Огнян също постепенно свиква с живота на колела. Рикшата, с която Ева е прекосила Централна Америка, вече се използва и от него. „Харесва му – даже имаме един „проблем“ – много спи, когато е вътре“, шегува се Антон. Представянето на книгата в Свиленград има особено значение за него. „Винаги е по-специално, когато представяме книгата в родния ми град – там, където съм проплакал и съм прекарал немалка част от живота си“, казва той.

А дали ще има ново приключение? Отговорът е почти сигурен. „Върти ни се нова експедиция в главите, но всичко с времето си. Едно е сигурно – ще сме четиримата и отново ще сме с велосипедите.“

Ако трябва да оставят едно изречение като пътна табела за всички, които се колебаят дали да направят първата крачка, то звучи така: „Няма грешна посока – тръгни и виж докъде ще стигнеш и какво ще ти донесе изборът ти.“