Росица Демирева, психолог: Децата стават такива, каквито ги виждаме

• Роси, в Деня на спонтанната проява на доброта е хубаво човек да се върне към онези малки жестове и срещи, които неусетно променят посоката му. Помниш ли момент или дете, което силно е повлияло на професионалния ти път?

• По отношение на работата с децата нямаше конкретен момент, по-скоро ми беше и продължава да ми е много интересно да научавам все повече и повече за тяхното развитие. Затова и в годините преминах през много обучения, записах магистратура, а в момента правя и докторантура, свързана с отношенията между децата и родителите. Влияние със сигурност оказа и опитът, който натрупах като училищен психолог през последните години. Най-ценна беше за мен възможността ежедневно да общувам директно с деца на различна възраст от 5 до 18 години. Те ми споделяха за своите най-искрени вълнения, притеснения и мечти и аз съм им безкрайно благодарна за това. В работата ми като училищен психолог обаче постепенно назряваше и едно разочарование, свързано с това, че трудно достигах до родителите на тези деца. Все повече се убеждавах, че за да се внесе качествено подобрение в живота на едно дете е нужно не психологът да създава връзка с него, а специалистът да помогне на родителя да се свърже отново или по по-различен начин с детето си. Затова и напоследък много рядко работя директно с деца, много повече съм се фокусирала върху осигуряване на подкрепа за самите родители, за да могат те да влязат в ролята си по един пълноценен и полезен начин.

• В свят, в който често говорим за успех, постижения и конкуренция, темата за добротата понякога остава на заден план. Каква роля играе добротата в емоционалното развитие на децата?

• Напълно съм съгласна. Постиженията са важни, но е важно и какви са преживяванията вътре в нас и как се свързваме с другите. Добротата е израз на желание да направим нещо дори малко, което да промени света в по-добра посока. Децата са страхотни в това да правят спонтанно добри неща и реагират с искрена радост, когато възрастните направят нещо добро за тях. Емоционалното развитие е дълъг и сложен процес, който започва още от появата на детето. В началото то е неспособно само да разпознава и регулира своите чувства, но във всекидневното си общуване с възрастните, децата много бързо научават кои емоции са позволени, кои не са в тяхното семейство. Това е много интересен процес, който се случва несъзнавано. Но тогава когато родителите са добронамерени към детето и го подкрепят и то да бъде към света около него, те му правят голям подарък, защото го научават на едни много приятен начин за свързване, а именно проявата доброта.

• Много родители искат децата им да бъдат „добри хора“, но понякога не знаят откъде започва този процес. Раждат ли се децата добри или добротата се възпитава?

• Децата се раждат уязвими и зависими от грижите на възрастните. В началото те нямат концепции за добро и лошо, те имат единствено преживяване за приятно и неприятно и съответно се стремят да преживяват повече приятни неща. По-късно, благодарение на когнитивното им развитие и интеракцията с хората около тях, те научават, че има добри и лоши постъпки, а понякога чуват и за добри и лоши деца. Истината е, че в ранните години децата използват отношението и думите на възрастните като основен начин да разберат и осмислят себе си и света като цяло. Децата стават такива, каквито ги виждаме. Затова, когато възрастните казват, че детето е добро, когато показват кои негови постъпки са добри и как те помагат на другите, децата се стремят към такова поведение. И обратно, когато биват описвани като непослушни, трудни, проблемни, те започват да реагират на това. Ето защо, ако родителите искат децата им да бъдат добри хора, на първо място, трябва да се държат добре с тях, за да могат децата да усетят колко е хубаво това отношение, а след това да помогнат на детето, като му назовават кои постъпки са добри. Тук искам да отбележа, че идеята не е да се изисква от детето да постъпва добре, да бъде послушно и непрекъснато в угода на другите, а да се научи на това колко приятна и спокойна е свързаността с другия, когато тя е безопасна, удоволствена и за двете страни. В тази връзка бих препоръчала книгата на Беки Кенеди "Добри по душа”, която дава много примери за това как представите на родителите повлияват на поведението на техните деца.

• Децата често учат чрез наблюдение, а не чрез поучения. Как родителите могат да бъдат пример за доброта, без да я налагат като правило?

• Това е точно така, а още по-добре учат, когато самите те са го преживели. Затова и на първо място е важно какви са думите, отношението и постъпките на родителите към самите деца. Когато родителят се отнася с уважение, търпение и добронамерено към детето си, то научава, че това е начинът, по който общуваме с другите хора и на свой ред постъпва по същия начин.

• Понякога децата се сблъскват с агресия или отхвърляне още в ранна възраст. Как можем да научим едно дете да бъде добро, без да стане уязвимо или прекалено отстъпчиво?

• Да, агресията и отхвърлянето са част от човешкия живот и не е полезно да описваме света като безкрайно добро място, защото тогава детето ще се окаже неподготвено за реалния живот. Един начин да мислим за това е като представим доброто като избор, който някои правят в дадена ситуация, а други не. Дори нашето дете има право да избере дали да направи някоя добрина, както има право и да избере с кои деца иска да общува на база това как се чувства с тях. Може би е добре да спомена, че добротата не изключва умението да се поставят граници, да се противопоставяме на неправдата. Защото да си добър не е някаква жертвена позиция, напротив да си добър означава да можеш да избереш да си добър към себе си и към другите. Затова е по- важно родителите да са реалистични и ако детето им преминава през такъв период на отхвърляне, да признаят и говорят за това колко е болезнено, но и да окуражат детето си да потърси среда и деца, които го приемат.

• Училището е мястото, където децата изграждат първите си по-сложни социални отношения. Как училищната среда може да насърчава култура на доброта и взаимно уважение?

• В основата е отново добронамереността на самите учители. В училището, което работих, имаше начална учителка, в чийто клас имаше няколко деца със специални потребности, едно от които говореше, но голяма част от речта оставаше неясна. В първите дни тя сама ходеше с детето до лафката, за да е сигурна, че и то ще може да си вземе нещо от там. След това съучениците сами последваха примера й и се редуваха да го придружават. Така се насърчава по естествен път. Когато възрастните са добри, децата подражават. В начален етап влиянието на учителя е много голямо, а след това пък децата с огромно желание се включват във всякакви инициативи за добротворчество. Когато са по-големи, учителите могат отново да помагат за тези инициативи като предават знания и опит, но оставайки самите ученици да са водещи. В Свиленград има наистина много и добри примери за това.

• Днешните деца растат в свят на социални мрежи, бърза комуникация и често виртуални отношения. По-трудно ли е според теб днес да се възпитава емпатия у децата?

• Емпатията е способността да разпознаеш емоциите на другия и да реагираш на тях по начин, който показва, че разбираш неговата вътрешен свят. Тя не се учи онлайн, тя се учи в общуването с родителите, роднините, приятелите, учителите и другите значими хора. Когато общуването е предимно оналйн наблюдаваме едно закърняване или дори не развиване на редица социални умения. Децата имат нужда от преживелищен опит на това да получат и дадат добро отношение, да бъдат отхвърлени, да се срещнат със свои и чужди трудности и несполуки, за да могат да изградят своята увереност, за да научат с кого си заслужава да бъдат добри, с кого трябва да бъдат предпазливи. Платформите могат да помогнат за създаване на отношения или реализиране на различни кампании, но е изключително важно случването им да върви ръка за ръка с реалните срещи и живот извън дигиталното прострастранство.

• А какво според теб е най-важното, което един родител трябва да знае за развитието на детето си?

• Това е доста широкообхватен въпрос и отговорът му зависи от възрастта на детето. В различните етапи на развитие потребностите са различни и е важно родителят да расте заедно с детето си и да осигурява различна грижа. Но ако все пак има нещо, което е по- скоро универсално, бих казала да развива и подхранва истински интерес към своето дете, да се старае да го види такова каквото е (не каквото му се иска да е или да се фокусира върху определени характеристики). Защото тогава когато родителят се интересува и искренно приема и харесва детето си, такова каквото е - с неговите силни и предизвикателни страни, тогава и детето се научава да прави това за себе си, а това е в основата на неговото психично здраве.

• Освен специалист, ти си и родител. Как насърчаваш добротата в собственото си семейство?

• Да, имам син, който е на 3 години. Той многократно е чувал, че е добро дете, и се надявам да знае, че аз го виждам като такова. Напоследък любопитството му е нараснало значително и ни задава наистина много въпроси – както за света, така и за отношенията между хората. Ние с баща му се стараем да отговоряме на тези въпроси и всъщност в тези обикновени разговори да споделяме с него кое според нас е добро, кое не е и какви са последиците от различните действия. Вярвам, че това с времето ще му помогне да оформи своя собствен морален компас. Надявам се, както всеки родител, по пътя си занапред да среща много добри хора, които ще бъдат добронамерени към него и ще откликват положително на добротата, която той носи.

• Ако трябва да обясниш на дете какво е добротата само с едно изречение, какво би казала? 

• Добротата е, когато направиш нещо и с него зарадваш и другия и себе си. Опитай, много е приятно!

• От известно време живееш със семейството си в Америка. Срещаш ли разлики в начина, по който се възпитават и подкрепят децата в България и в САЩ?

• Американците са изключително добронамерени и приемащи различията на другите.

• Кое ти липсва най-много от България?

• Разбира се, семейството и приятелите ни.

• Как новата културна среда влияе върху възгледите ти за детското развитие?

• Стремя се през работата с колегите тук да надградя, но също и преминах няколко обучения тук, които ми показаха, че не може всичко да се пренесе, защото е много важен културният контекст.

Интервюто взе: Диляна ЦВЕТКОВА