Ако не пробваш, вече си се отказал. Вярата в себе си се изгражда с действия, а не с чакане
„Старият мост“ винаги се е стремял да бъде близо до хората и да разказва историите, които иначе биха останали незабелязани – историите на нашия град и на хората, които живеят и създават в него. Свиленград е място, в което често говорим за възможностите и за избора пред младите хора – дали да останат или да си тръгнат. В свят, в който все повече избират сигурния път или отлагат мечтите си „за по-добър момент“, има истории, които си струва да бъдат разказани точно сега. В началото на годината, когато равносметките и новите решения вървят ръка за ръка, а мнозина си задават въпроса „Накъде оттук нататък?“, понякога отговорите са точно пред нас, в историите на хората. Истории за смелостта да започнеш, да останеш и да създадеш нещо свое. Такъв е и пътят на Иванина Милчева – жена, майка и предприемач, която вярва, че мечтите не се чакат, а се преследват.
Тя е от Свиленград и е от хората, които носят усмивката си естествено. От онези, при които позитивното не е поза, а избор. Зад тази усмивка обаче стои дълъг път, започнал още в детството, минал през съмнения, майчинство, професионални промени и смелото решение да създадеш нещо свое. „Бях енергично дете. Любознателна по природа и с безкрайни въпроси към света. Не спирах да търся, да опитвам, да се вдъхновявам от всичко около мен“, разказва тя. Още тогава в нея е живяла вярата в онази тиха, детска магия, „че всичко е възможно“. Магия, която не е изчезнала с годините. Днес тя продължава да живее „в любопитството ми, в желанието да изследвам нови посоки и във вярата, че светът крие повече, отколкото се вижда на пръв поглед“.
Иванина не пропуска да подчертае ролята на семейството си. „Знам, че съм богата, защото имам семейство, което ме е възпитало по изключителен начин и благодарение на тях съм това, което съм днес“, казва тя с благодарност.
Родният ѝ Свиленград също е част от тази история. Малък град, в който хората се познават, където има спокойствие, но и динамика. „Свиленград е малък, но развит град, със своите предимства и недостатъци. Тук е спокойно, има усещане за общност, а възможностите за работа и развитие позволяват на хората да останат и да се реализират“, споделя Иванина. Тя не идеализира мястото, но вярва в хората. „Тук има много ценностни хора – честни, подкрепящи и истински. Точно това ме вдъхновява и оформя начина, по който гледам на хората и живота.“
Една от най-силните промени в живота ѝ идва с майчинството. Да си майка на две момичета означава не просто отговорност, а дълбока вътрешна трансформация. „Научих се да обичам безусловно – с цялото си сърце, без изключения“, казва тя. Майчинството я е научило на търпение, на слушане и разбиране дори без думи. „Като жена откривам нова сила в себе си – способността да се жертвам, да давам и същевременно да се пазя“. Иванина признава, че децата ѝ са нейният най-силен мотиватор. „Двете ми момичета ме карат всеки ден да се стремя да бъда по-добър човек, за да им покажа, че силата и добротата могат да вървят ръка за ръка“.
Зад позитивното излъчване обаче стоят и моменти на съмнение. „Да, имало е моменти, в които съм се съмнявала в себе си и съм се чувствала изгубена, но кой не е?“, пита риторично Иванина. Вместо да бяга от тези периоди, тя ги приема като част от пътя. „Съмненията ме научиха на търпение и смирение, на това, че силата не е липса на страх, а способността да продължаваш въпреки него“.
Именно любовта ѝ към хората и общуването стои в основата на решението да създаде „Lulu“ в центъра на Свиленград (бившата аптека "Язанова"). Държи то да е място, което да бъде повече от просто кафе. „Винаги съм обичала да създавам връзки, да наблюдавам динамиката между различни личности и да сплотявам хората около едно място“, споделя тя. Вдъхновението идва и от любимия ѝ сериал „Приятели“, който ѝ показва колко ценни могат да бъдат моментите около една маса. „Обожавам как едно място може да бъде пространство за разговори, смях и споделяне.“ Когато осъзнава, че такова място ѝ липсва в родния град, Иванина решава да го създаде сама. 
За нея най-важното не е просто напитката, а преживяването. „Искам хората веднага да усетят топлината и вниманието, вложени в пространството. Да се чувстват добре дошли и да могат просто да бъдат себе си, оставяйки грижите отвън.“ Тя обръща внимание и на детайлите – от атмосферата до сладкишите, които предлагат с кафето. „Сладките изкушения избирам с мисъл за хората, които ще ги опитат. Дори когато не са домашни, за мен е важно да са качествени и подбрани с внимание, защото всяка подробност допринася за цялото преживяване. Малките неща, като вкусът и свежестта, могат да направят момента специален, а аз искам всеки, който седне на масата, да усеща, че е вложена грижа и отношение“, казва Иванина.
Реалността обаче не винаги е идеална. Има моменти, в които се налагат компромиси. „Опитвам се да намеря баланс между реалността и това, което искам да постигна“, обяснява тя. За нея компромисът не е отказ от визията, а начин да продължиш напред, без да губиш посоката. Ежедневието носи и трудности – умора, липса на персонал, напрежение. В такива моменти я спасяват малките неща. „Фокусирам се върху усмивката на клиент, споделения смях, доволните хора около масата. Те ми дават сили да продължавам.“
Преди да избере този път, Иванина е работила и като контент райтър (б.ред.: процес на създаване, писане, редактиране и оптимизиране на текстово съдържание за онлайн платформи). Макар да се налага да се раздели с тази професия след отварянето на кафето, тя остава благодарна на тази си професия. „Писането ми помогна да изразявам себе си, да подреждам мислите си и да намирам своя глас – умение, което използвам и днес.“ Удовлетворението за нея има много лица. „В кафето е в усмивките на хората, а в писането – в думите, които докосват. И в двата случая най-ценното е емоцията – усещането, че трудът ти оставя следа“.
Към младите хора, които се страхуват да направят първата крачка, Иванина е категорична: „Мечтите не се чакат, а се преследват. Ако не пробват, вече са се провалили. Ако пробват – шансът е 50 на 50“. За нея вярата в себе си се изгражда с действия, с опити и грешки, с постоянство. Усмивката ѝ идва от простите неща – семейството, близките хора, разговорите, ароматът на кафе. „Знам, че съм отговорна за себе си – за това как се чувствам и каква енергия нося“, казва тя.
А как иска да я виждат хората? „Като открит и искрен човек, който се опитва да бъде добър, да слуша, да разбира и да подкрепя.“ Не като собственик на кафе „Lulu“, а като човек, който следва мечтите си. И когато някой си тръгва от нейното сбъднато мечтано кътче, Иванина се надява да носи със себе си „усещането, че е избягал от ежедневието, че е бил на уютно и приятно място“. Понякога, както самата тя казва, „един спокоен момент е достатъчен, за да направи деня по-светъл“.
Диляна ЦВЕТКОВА