Връстници през времето: „Старият мост“ и Златко Димитров – 32 години по-късно

На същата дата, 6 януари 1994 г., когато излиза първият брой на „Старият мост“, в Свиленград се ражда Златко Димитров. Семейството му е от Сладун, но през 2010 г. купува апартамент в кв. „Простор“ и се устройва в Свиленград. Майка му Милена е готвач към Социалния патронаж, а баща му Янчо е животновъд. Има по-малка сестра Маргарита, която е студентка. Преди 12 години писахме за него – млад, усмихнат, студент, изпълнен с планове и убеден, че „камъкът си тежи на мястото“. Днес отново разговаряме със Златко, за да разберем как времето е променило живота му и какво е останало непроменено.

„Тогава бях доста малък и наивен човек, но много амбициозен – такъв съм и в момента“, споделя той. Споменът, че е връстник на „Старият мост“, и днес го радва. Ако можеше да се срещне със себе си отпреди 12 години, би си казал да вярва повече в себе си и с всеки изминал ден да се старае да бъде по-добър човек. Мечтите му през годините са се променяли, както се променя и самият живот. „Някои от тях осъществих, други не, но най-голямата ми мечта винаги е била семейството и приятелите ми да са добре. За сега е така и дай Боже още дълги години да бъде“, казва Златко. Днес той определя личния си живот като подреден и щастлив. Намерил е любовта, сгоден е, а предложението за брак към любимата си Катя Кавръкова идва в Париж – момент, който ще помни цял живот. Двамата са избрали да се установят в Свиленград и да градят бъдещето си тук. В професионален план Златко не спира да се развива. От сервитьор в едно от големите казина в Свиленград достига до управител. Не спира да се старае постоянно да усъвършенства уменията си. „Занимавам се с това, което ми доставя удоволствие. Професионално успявам някак си да се развивам и да вървя напред“, споделя той. Като повратен момент в живота си посочва периода на пандемията. „Тогава започна всичко. Накара ме да се върна отново в родния град. Явно е било за хубаво – години след пандемията съм с моята половинка и крачим смело напред“, казва Златко. С присъщата си скромност той признава, че най-много се гордее с добротата си – ценност, на която са го научили родителите му. А най-трудното нещо в живота, според него, е именно „да запазиш добротата си“, независимо от обстоятелствата. Свиленград също се е променил през изминалите 12 години, погледнат през неговите очи. Градът е станал по-красив и по-развит, с повече възможности за младите хора. „Лесно е да се развиваш тук, стига да си упорит и амбициозен. Не мисля, че трябва постоянно да търсим пътя навън“, убеден е Златко. Според него днес има повече работни места, а това е нещо, което не бива да се губи. Той следи местните медии и „Старият мост“, защото смята регионалната журналистика за важна. „Мисля, че са доста важни, за да са информирани хората“, казва. Ако беше главен редактор за един ден, би поставил на първа страница теми като случващото се в столицата и предстоящото преминаване от лев към евро. Днес Златко Димитров се описва с няколко думи – амбициозен, щастлив и готов за нови начинания. В следващите 5–10 години мечтае за здраво и щастливо семейство, а най-голямата му мотивация да продължава напред е неговата половинка, която нарича своя стимул да постига всичко в живота. По повод 32-рия рожден ден на „Старият мост“ Златко пожелава на екипа здраве, радост, професионални успехи и много верни читатели – дори и онлайн. А към своите връстници отправя прост, но силен съвет: никога да не спират да мечтаят и никога да не се отказват.

А ние си пожелаваме да останем верни на смисъла, с който е създаден "Старият мост" - да търси истината, да дава глас на хората и да свързва общността, независимо от времето и формата. На своите читатели пък - здраве, доверие и будност. Благодарим ви, че вече 32 години вървим заедно – от хартията до екрана, от първия брой до днешния ден!

Диляна ЦВЕТКОВА