Свиленград умее да пази духа си. И дори когато времето променя всичко – улици, хора, ритъм – има едно място, където спомените и мечтите се срещат всеки път щом завесата се вдигне. Това място е сцената на НЧ „Просвета 1870“, където вече 150 години театралното изкуство продължава да живее, да вдъхновява и да обединява хората.
По случай внушителния юбилей свиленградчани имаха възможност да преживеят нещо специално – премиерата на спектакъла „Анатомия на паяжината“ с режисьор, осветител, сценограф и музикален оформител Чавдар Христозов. Представление, което събра смях и сълзи, разплете невидими нишки между сцена и публика, между минало и настояще. Сред актрисите, които дариха публиката с тези мигове, беше и Ваня Стефанова – дългогодишен читалищен секретар, актриса по сърце и човек, за когото театърът не е просто хоби, а начин на живот.
„Театърът е жив!“ „150 години след първата постановка на ПЪРВИЯ състав на читалището – ТЕАТРАЛНИЯ, театърът е жив!“, казва Ваня с усмивка, в която се усеща гордост, но и уважение към дългия път, извървян от десетки ентусиасти, режисьори, актьори и зрители.
Историята на театъра в Свиленград не е равна – имало е възходи и спадове, бурни години и по-тихи периоди. Но винаги е имало хора, които не са позволили завесата да падне окончателно. „Разликите в поколенията и динамиката на съвремието правят приемствеността трудна“, признава Ваня, „но сцената все още има своята магия – и тя е жива.“ През годините свиленградският театър е бил дом на десетки личности, оставили своя отпечатък – Мария Петкова (Ставрева) и Ставри Ставрев, Васко Костов, Атанас Атанасов (Пъстрогореца), Георги Лозев, Георги Тонев, както и самият Христо Стефанов, съпругът на Ваня. „В самодейността няма по-по-най. Всички дават това, което могат. И все пак, тези хора се помнят – не само заради ролите си, а заради духа, който оставиха след себе си“, казва тя тихо.
„Анатомия на паяжината“ – спектакъл, роден от страст и търпение
Пиесата, с която читалищният театър посрещна юбилея, не е била замислена като юбилейна. „Работим я от миналия сезон. Различни ситуации и проблеми забавиха премиерата, но може би така е трябвало да стане.“, споделя Ваня.
Сегашният театрален състав е изцяло женски – пет талантливи свиленградчанки - Ваня Стефанова, Елена Димитрова, Катя Иванова, Полина Иванова и Мария Саманджиева, които на сцената доказаха, че театърът не познава граници на възраст, пол или опит. „Обединяват ни сцената и театърът. Репетициите са времето, в което забравяме за грижи и неволи. И за това работим, забавлявайки се – винаги! Когато работим „на маса“ е лесно“, шегува се Ваня. „Истинското предизвикателство идва, когато се качим на сцената.“
Новият състав, новата пиеса, различните характери – всичко това изисква време и отдаденост. Но пък, както казва тя с усмивка: „Ако се появят и мъже… ще бъде чудно!“
Преди няколко години беше трудно – театрални постановки отпадаха заради липса на публика. Но не и днес. Залата отново се пълни, смехът и аплодисментите се връщат. „Проблемът беше, че не можехме да гледаме предварително спектаклите, които ни предлагаха различните театри“, разказва Ваня. „Затова започнахме сами да подбираме заглавията за театралния афиш. И мисля, че се справяме. Интересът се възпитава“, категорична е Ваня. „И тук е важна ролята на родителите и училището. Познавам учители, които редовно водят учениците си на постановки – това е прекрасно и похвално.“
Какво е нужно, за да живее театърът още 150 години? „Ентусиасти!“, отговаря без да се замисли. „Съпругът ми обича да казва, че който е помирисал сцената и прахта на театралните завеси за две минути слава, остава завинаги в плен на това изкуство. И пак да кажа – търсим нови попълнения: бивши театрали, младежи… всички са добре дошли!“
В края на разговора Ваня цитира стиховете на Валери Петров – онзи велик поклон към сцената, която винаги ни държи огледало:
„Маски навсякъде, маски различни,
маски красиви за грозни сърца…
маски невидими, плътни, отлични,
които приличат досущ на лица,
маски – откакто се помним, защото
ний роби на фалша сме и той е наш крал,
и така е гласяло и латинското мото
на театъра, в който е Шекспир играл:
„Totus мundus agit histrionem”,
тоест „актьорствува целият свят”.
Да, откакто се помним, ний кръжим и се гоним
в един таен, безкраен и велик маскарад…“
Валери Петров
Да, Свиленград продължава да играе своята роля в този вечен маскарад – с любов, с отдаденост и с онази искра, която кара сцената да свети вече век и половина. И докато има хора като Ваня Стефанова и нейните съмишленици, театърът в Свиленград ще бъде жив.
Диляна ЦВЕТКОВА