С произхода не свършва пътят, а започва мечтата

„Произходът не определя бъдещето“

е най-силното послание, което Цеци иска да предаде на читателите на stmost.info.

Следим развитието ѝ още от ученичка и не веднъж сме писали за нея. Завършва СУ „Д-р Петър Берон“ с отличен. Пълни шестици има по биология и химия. В 8-и клас е единствената ученичка в школото без нито едно отсъствие, независимо дали извинено, или неизвинено. Красивата ромка от малка мечтае да учи медицина. Дете е на разведени родители и за възпитанието ѝ се грижи най-вече баба ѝ Цеца, при която момичето живее. Кандидатства в няколко университета. В Стара Загора на второ класиране влиза в специалностите „Медицински лаборант“ и „Медицинска рехабилитация и ерготерапия“. В Бургас я приемат още от първия път, след като по биология изкара 4,46, а по химия – 5.

Родена в ромска общност, животът ѝ не ѝ поднася лесен път. Финансови трудности, съмнения и стереотипи често застават на пътя ѝ. Но нито един от тях не е достатъчно силен, за да я откаже от мечтата ѝ – да стане лекар. Днес Цеца работи като общопрактикуващ лекар в Димитровград и вярва, че призванието ѝ е не само да лекува, но и да бъде пример – че с труд, вяра и постоянство може да се преодолее всяка бариера.

Първата искра

„Още от малка много обичах цветята, животинките, природата. Любимият ми предмет в училище беше Човекът и природата, а после – Биология. Винаги ми беше интересно как е устроен човешкият организъм и как възникват болестите“, споделя тя. В онези години учителката ѝ по биология Севдалина Пейкова първа разпознава искрата на бъдещия лекар и я насърчава с думите, че от нея ще излезе чудесен медицински специалист. Като дете е мечтала да бъде лекар, но не е вярвала, че ще успее. „Никога не съм си и помисляла, че е възможно да стигна до тук.“ Решението идва по-късно – благодарение на Зина Тенекеджиева от „АРЕТЕ“. „Тя видя искрицата в мен и я превърна в пламък.“

Силата на подкрепата

Но понякога животът подлага на изпитание дори най-светлите мечти. Семейството ѝ преживява финансови трудности, а баба ѝ Цеци се тревожи дали внучката ще успее да се справи сама в големия град. Въпреки това любовта и подкрепата на близките не секват. „Първият човек, на когото споделих мечтите си, беше моят съпруг Христо. Тогава бяхме още приятели, но той без колебание ми вдъхна кураж и винаги е вярвал в мен“. Така заедно преодоляват най-трудните моменти.

Финансовите битки

„Най-големият проблем беше финансовият. Но благодарение на фондация „Тръст на социална алтернатива“, стипендията „Борис Камиларов“, подкрепата на Веселина Теохарова, Община Свиленград и хората от ЕПЦ-Свиленград, аз продължих. А от първи курс до последния с мен бяха и моите вдъхновители – проф. д-р Ивайло Търнев и целият екип на фондацията“. Но трудностите не спират дотук. Изпитите, тежките дисциплини и усещането за самота са били сериозно изпитание. „Да се откажа – по-скоро не! Вървях напред, знаейки, че Бог е с мен“, казва Цеци.

Превръща предразсъдъците в сила

Цеци никога не се е срамувала от ромския си произход и не се страхува да говори за предразсъдъците: „Лично към мен не съм усещала, но към общността съм чувала какви ли не грозни думи, което според мен е абсурдно. Не може да слагаме всички под общ знаменател само заради произхода на човека! Но вместо да ме обезсърчават, тези ситуации ме мотивират да доказвам със знания, труд и човечност, че ценността на един човек не се измерва с произхода му, а с това колко е отдаден и колко е готов да помага. Избрах да превърна предразсъдъците в сила, която ме движи напред, защото вярвам, че примерът е най-силният отговор“.

Изборът на пътя

Днес Цеци е избрала да бъде общопрактикуващ лекар. Пътят я отвежда в Димитровград, в клиниката на д-р Янев, където вече лекува и се учи от опита на по-старшите колеги. „С тази позиция ще мога повече да помагам на хората, особено в моята общност – да ги насърчавам да бъдат здравноосигурени и да имат равен достъп до медицинска помощ“. Мечтата ѝ е да отвори собствен кабинет в Свиленград. „Искам пациентите да чувстват, че имат човек до себе си, на когото могат да разчитат – за профилактика, за лечение или просто за съвет“.

Да бъдеш лекар е призвание

Цеци иска да бъде не само доктор в кабинет, а и мост към хората, които най-много се нуждаят от грижа. „Да си лекар не е просто професия, да си лекар е призвание! Искам да помагам не само за лечението на болестите, но и за възстановяването на доверието , спокойствието и вярата в по-доброто утре. Моето желание е да облекчавам страданието, да вдъхвам надежда и да придавам увереност, че здравето е ценност, за която винаги си струва да се борим“, споделя младата лекарка.

Мисия отвъд кабинета

С личния си пример Цеци се превръща в емисар на ромското общество, което има остра нужда от напомняне, че всеки има право на шанс. „Имам специално отношение към здравните проблеми в ромската общност, защото познавам трудностите отвътре. Вярвам, че чрез повече информираност, превенция, доверие и равен достъп до качествена здравна грижа може да се промени животът на хората и да се помогне за преодоляване на бариерите, които често стоят пред ромската общност. Като лекар виждам своята мисия не само в кабинета, а и в това да бъда мост между медицината и хората, които имат най-голяма нужда от нея“, казва Цеци.

Посланието ѝ към младите момичета

от ромската общност е изпълнено с надежда: „Няма невъзможни мечти! Аз съм от ромски произход и знам, че пътят към образование не винаги е лесен. Но упоритостта, постоянството и вярата в себе си и в Бога отварят всички врати. Знанието е сила, а образованието е ключът към свободата и към по-добър живот.“

А към всички останали – напомняне, че всеки има право на шанс. „Най-важното послание, което искам хората да чуят от моята история, е че произходът не определя бъдещето. С постоянство, труд и вяра в себе си и най-вече в Бога, можем да надскочим всички граници, да преодолеем предразсъдъци и да изградим живот, за който сме мечтали. Искам да покажа, че всяко дете – независимо откъде произхожда – има право на шанс, а когато този шанс се даде и се използва, той може да промени не само един живот, а и цяло поколение чрез примера, който дава на останалите!“

Историята на Цеци Юлиянова е доказателство, че с труд, любов и вяра човек може да надскочи граници и предразсъдъци. И както самата тя напомня с думи от Библията (Матей 7:7-8): „Искайте и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори. Защото всеки който иска, получава; който търси, намира; и на този, който хлопа, ще му се отвори!“

Това е обещание и надежда, че усилията и стремежите ни никога не са напразни.

Диляна ЦВЕТКОВА