Всяко дете и подрастващ тинейджър трябва да има образователна дисциплина, ако желае да притежава знания и качества, които да го изграждат като човек
Калина Стоянова от Свиленград е сред 25-те финалистки в конкурса на DIR.BG “Най-красива абитуриентка”. Надпреварата се проведе за 18-а поредна година, като тази в нея се включиха над 1 300 абитуриентки от цялата страна, изпратили около 3 800 снимки.
Кали завърши ПГССИ „Христо Ботев“ с отличие. Тя е всестранно развита личност, като е еднакво добра в училище, хандбала, музиката и рисуването. Смея да твърдя, че напълно заслужено се нареди сред най-красивите абитуриентки на България за 2025 г. Тази чест свидетелства за нейните чар, стил и умение да отключи подкрепа от широка аудитория. Калина попадна в ТОП 25 след гласуване на публиката в социалната мрежа Фейсбук. Успехът ѝ има и по-широка значимост – не само като признание за личното ѝ излъчване, но и като позитивен момент за Свиленград. Подкрепата на местната общност и нейното място сред финалистките показват, че не само столицата, но и малките градове могат да изпъкнат сред таланти и красота. Ето какво сподели тя за читателите на stmost.info:
- Кали, ти си сред 25-те финалистки в конкурса „Най-красива абитуриентка“. Очакваше ли го? Как реши да участваш в конкурса?
- Като всяко едно момиче, аз също исках да имам готини снимки от бала си. Когато обявиха конкурса, майка ми и майката на кавалера ми, ми вдъхнаха голям кураж да участвам, защото в началото нямах голямо желание. В свободен следобед, след бала, реших да се запиша и с подкрепата на всички близки и приятели се озовах сред 25-те финалистки. Нямах очаквания от този конкурс, но съм щастлива, че стигнах толкова далече.
- Балът бе краят на едно важно пътуване - а какво очакваш да е началото на новото приключение в живота ти? Повече знания, нови хора, самостоятелност...
- Ще излъжа, ако кажа, че не се вълнувам за следващия етап от живота си, в който ми предстои да бъда много по-самостоятелна и отговорна. Приеха ме да уча в София, там определено ще се сблъскам с много нови хора и възможности.
- Няма да е пресилено, ако кажа, че явно си родена за победител. Ти си отличничка в училище, в спорта и музиката. В каква професионална посока мечтаеш да разкриеш потенциала си - имаш ли вече визия за себе си след 5-10 години?
- Аз съм човек, който често мисли за бъдещето. Постоянно съм в облаците и си представям какво може да ми се случи утре. В свободното си време пея, рисувам, свиря на пиано, спортувам. След 5-10 години се надявам, че ще правя това, което обичам и ще съм с хората, които ме правят щастлива. Вече ме приеха в Техническия университет в София със специалност “Интелигентни системи в индустрията, града и дома”. Надявам се да се развия професионално в тази посока.
- В един дигитален и препускащ към нови и нови теми и хора свят, могат ли (все още) образованието и дисциплината да са ключът към бъдещето?
- В днешно време информацията достига до нас много по-лесно отколкото трябва. С едно кликване можем да разберем отговора на всеки един въпрос, което според мен не е в наша полза. Учим се лесно да достигаме до решение и в случай че трябва да намерим отговора сами, изпитваме затруднение в процеса на търсене на изход от ситуацията. За щастие, в училище ни учат на точно обратното. Пишем планове, решаваме задачи, точно, за да ни отделят от дигиталния свят (поне за малко). Всяко дете и подрастващ тинейджър трябва да има образователна дисциплина, ако желае да притежава знания и качества, които да го изграждат като човек.
- А какво научи от училището освен уроците? Какви житейски съвети си „открадна“ от своите преподаватели?
- От моите преподаватели научих много полезни житейски съвети. “Ученето не свършва с училището” или “Не се страхувай от грешките - учи се от тях” са тези, които са ми останали най-ярко в главата. По-големите от теб винаги има на какво да те научат, важно е да ги слушаш.
- Какво би променила в училището и образователната система?
- Учениците са различни, но всички учим по една и съща програма. Може би, това, което би било добре да се промени, е програмата. Трябва да стане по-гъвкава, според интересите на различните ученици, което би било добра иновация в образователната система. Трябва да се предостави възможност за избор на повече профилирани предмети по интерес, повече проекти, които ученикът сам избира как да развие. Дори селектиране на учениците по това колко желание имат за образователно развитие. Често тези, които са дошли на училище, защото родителите им ги пращат, пречат на тези, които искат да учат.
- Какво те прави истински щастлива в ежедневието? Какви са онези хора или събития, които те вдъхновяват?
- Истински щастлива се чувствам, когато съм около хората, които обичам, когато пея, когато рисувам, когато спортувам или, ако трябва да обобщя, тогава, когато съм полезна или за себе си, или за другите. Най-голямо вдъхновение срещам в по-големия си брат. Той винаги е бил пример за мен и начина, по който разсъждава и взима решения, винаги ме е вдъхновявал да съм по-добрата версия на себе си.
- Вярваш ли, че младите хора могат да променят обществото? Би ли искала да бъдеш част от такава промяна и каква?
- Бъдещето е в ръцете на младите хора. Ние притежаваме креативност, нови идеи, пълни сме с енергия и смелост. Със сигурност бих искала да съм част от промяна и бих се включила в нови проекти и събития, които дават старт на промяната. Доброто е заразно!
- Какво би искала хората да знаят за теб, когато чуят името ти след време?
- Ще се радвам, ако след години, хората все още знаят коя съм и всеобщото мнение за мен да е, че съм добър човек. Помня, че мама винаги ми казваше, че се радва, когато я наричат “Майката на Янко” (брат ми) или “Майката на Кали”. Тя никога не е спирала да се гордее с нас и се надявам, когато аз порасна, също да се гордея с децата си. Бонус точки, ако все още пея и рисувам, да съм разпознаваема сред останалите.
- Коя е онази ценност, от която никога не би се отказала, независимо от обстоятелствата?
- Уважението към другите е ценност, която не трябва да се забравя. Никой не заслужава да бъде третиран с пренебрежение, независимо от ситуацията.
- Оттук нататък ти предстои да вземеш живота си в свои ръце. Как разбираш кога правиш "правилния" избор и какво би означавало за теб истински успех?
- Честно казано… не винаги знам кога и дали правя правилния избор. Понякога вървя напред с усещането, че може би греша, но нещо вътре в мен все пак ме кара да продължа. Понякога това нещо е сърцето ми, понякога е интуиция, а понякога – просто страх да не пропусна нещо важно. За мен правилен избор не означава най-лесния или най-логичния. Означава този, след който не усещам празнина. Този, при който може и да ми е трудно, но не съжалявам, че съм тръгнала по този път. Понякога правя избори, които другите не разбират, но, ако се чувствам повече себе си след тях, значи са били правилни. А истински успех за мен не е само резултатът. Истински успех е, когато се погледнеш в огледалото и знаеш, че не си се предал и си опитал.
- Какво би ти дало сигурност, да те накара да се чувстваш значима, ценна - работа, любовта, кауза?
- Може би и трите, но бих удебелила шрифта на “любовта”. Истински значима и ценна се чувствам, когато някой отделя време за мен, обръща ми внимание и показва любовта си. Независимо дали е част от семейството ми, най-добрата ми приятелка или човек, с когото съм се запознала. Във всички случаи се чувствам специална.
- Ако всичко беше взможно, какъв живот би избрала да живееш?
- Никога не бих променила хората, които са в живота ми. Обичам моето семейство и близкото си обкръжение и не бих водила живот, различен от този.
- Ти си и много добра хандбалистка, а темата за спорта сякаш я неглижирахме в това интервю. Част си от националния отбор по хандбал, имаш и сертификат за съдия. Сега, когато поемаш в друга посока, къде е мястото на хандбала в живота ти?
- В живота ми винаги ще има място за хандбал, въпреки че по време на кандидатстването и завършването на 12-и клас беше на заден план. Продължавам да тренирам в клубния отбор на Свиленград и да се виждам с момичетата от отбора. Те са изключително подкрепящи и разбиращи. През годините аз и по-малките момичета от женския отбор сме имали и не толкова сериозни отношения към спорта, но те не ни оставиха да се откажем. Най-големият урок, който си взех от тях и от треньора ни Тефик Парафитов, е, че без постоянство никога няма да постигнеш това, което поискаш.
Интервюто взе: Диляна ЦВЕТКОВА
Снимки: Иван СТАВРЕВ