Еньовден - денят на лятното слънцестоене
Днес е Еньовден. Имен ден празнуват всички с имената: Биляна, Ивет, Ивета, Денислав, Деница, Деян, Деяна, Диана, Диян, Дияна, Енчо, Еньо, Яна, Янаки, Яне, Янета, Янек, Яни, Янизар, Янизара, Янимир, Янимира, Янин, Янина, Янис, Яниса, Янислав, Янислава, Янита, Яница, Янка, Янко, Янчо.
В цялата община Свиленград Еньо се казва само един. По-разпространени са Янка - 76, и Янко - 25. Янчо се казват 19, Яни - 11, Янислав - 6. Името Яна носят 28 жени, Яница - 19, Янина - 3, а Янислава - 2.
Смята се, че на днешния ден, по изгрев слънце, тревите и билките имат най-голямата лечебна сила. Вярва се, че сутринта на празника Слънцето "трепти" и който види това, ще бъде здрав през цялата година.
Еньовден – денят на лятното слънцестоене, е един от най-важните летни празници в народния календар. С него са свързани много вярвания за слънцето, водата и лечебните растения. Чества се и като празник на билкарите.
Традициите, които виждаме на този ден, са изключително интересни. Според някои изследователи честванията на Еньовден датират още от времето на траките. Самият ден съвпада с лятното слънцестоене, затова в много от поверията заляга култът към слънцето. Според поверията и традициите на Еньовден завършва пътят на слънцето от зимата към лятото и то поема обратно – от лятото към зимата. А в нощта срещу празника небето се отваря, звездите слизат на земята и омайват треви и цветя, придавайки им лековита сила. Лековити са и водите, защото слънцето се окъпва за последен път преди да замине. Окъпва се и сяда да си почине преди да се отправи към зимата.
Православната църква пък отбелязва рождението на Св. Йоан Кръстител, наричан още Предтеча. Човекът, предсказал идването на Сина Божий и по-късно кръстил го във водите на река Йордан.
Най-събираните билки на Еньовден са еньовче, комуника, иглика, маточина. От билките се правят еньовски китки и венци. Те се връзват с червен конец и през годината се използват за лекуване. Някъде, китките са толкова, колкото са хората в семейството. Наричат се на тях и се оставят навън през нощта. На сутринта се гадае за здравето на този, на когото е наречена китката. После венците се окачват из къщата. С тях кадят болните или ги окъпват с вода, в която са топили китките. С тревите и цветята, набрани на празника, се свива и голям еньовски венец, през който всички се провират за здраве. Той също се запазва и се използва срещу болестите.
Красотата на Еньовден се крие в българския дух, който се е запазил през дългите векове на развитие и повратности в историята. Необезпокоявани нито от времето, нито от действителността, традициите запазват своята мистична красота и навярно завинаги ще живеят по прекрасните земи на България.
"Старият мост" честити празника на всички именици. Нека магията на Еньовден да е винаги в сърцата ви, да сте здрави, силни и уверени!