Днес по традиция се откъсват зелени върбови клонки, които се носят в църквата на Цветница
Лазаровден е – първият от трите големи празника, свързани с Великден. Чества се ден преди Цветница и осем дни преди Възкресение Христово. Името на празника има древноеврейски произход и означава „Божия помощ“. Корените на този обичай са с вековна древноезическа история.
За църквата възкресението на Лазар е първообраз на Христовото Възкресение, макар между двете чудеса да има разлика. Според Библията на този ден Иисус влязъл в Йерусалим и разбрал за смъртта на своя верен приятел Лазар. Отишъл при гроба му и извикал три пъти „Лазаре, излез“. Така Лазар бил възкресен. Според преданието той живее още 30 години и умира като епископ на гр. Китон (остров Кипър). Самото име на светеца е символ на здраве и дълголетие.
Хората вярват, че което е посято на Лазаровден покълва бързо, животните напускат леговищата си и природата се преражда.
Ритуали и народни вярвания!
Най-вълнуващ от всички ритуали за деня бил плетенето на венците от набраните цветя и пускането им в реката. Пускането на венец от девойка в реката символизира желанието й да се задоми. Ако венецът бил хванат от момък, той искал момичето за своя жена. Затова, когато пускали венците си в реката, момичетата пеели и чрез песните си изразявали своите надежди венците да бъдат уловени именно от онзи, когото харесват.
Пускането на венци било и своеобразно състезание, тъй като който излязъл най-напред по течението на реката, тази мома щяла първа да се задоми.
Лазарките се пременят в традиционни носии и обикалят къщите в селото, като пеят обредни песни и благославят за здраве, щастие и берекет. Лазарките пеят само на Лазаровден, тъй като се смята за греховно да се пеят други песни. Влизайки в дома на някого, те изпълняват песен за всеки член от семейството, а от своя страна стопанинът им дава различни дарове.
Обичаят лазаруване започва със седянка. Едно от момичетата се провиква: „Лазаре! Иде Лазар, ходи по полени - трева гази до колене. Скоро го срещнете! Отворете нови порти да улезне Лазарица, до пошета по дворове...“ След това лазарките вървят, носейки кошнички за яйца пеят: „Разтвори се горо, водо, да преминат лазарици. Да не трошат криви пера, криви пера паунови". Като влязат в дома, където ще лазаруват, пеят на домакинята: „Размитай Стано, дворове, и мо, нареждай Стано, столове и мо, ще ти дойдат гостове, ще ти дойдат лазарки". След като стопанката ги кани да седнат, те й казват, че не са дошли да сядат, а да попеят и поиграят за здраве и плoдородие на дома. Пеят: „Стопанке, пролет е! Нека цъфтят цветята, нека пеят птиците в двора ти и играят лазарки - пременени и нагиздени". Лазарката отива и поставя кърпа на рамото на детето в къщата и казва: „Лаленце се люлее Лазаре, на зелена ливада, то не било лаленце, Лазаре, най-ми било мъжко детенце. Във ръка цвете държеше, за лазарици питаше...". Стопанката дарява лазарките с пуканки, ябълки, бонбони и ги благославя: „Благодаря ви, лазарки! Господ здраве да ви дава! Да сте живи и здрави! Догодина пак да дойдете, да ни поете и да ни поиграете за здраве, за здраве и берекет!". Лазарките обхождат горите, реките и ливадите. С песен навлизат в нивите и пожелават богат урожай от раззеленилото се жито.
На Лазаровден се почита и паметта на мъртвите, като се раздава жито. На трапезата се слагат само постни ястия, на утрешната Цветница е разрешено да се яде и риба.
На Лазаровден се откъсват зелени върбови клонки, които ще красят вратите на следващия ден — Връбница (Цветница).
Днес имен ден празнуват Лазар, Лазарка, Лазарин, Лазарина, Лазо, Ласка, Елизар, Лъчезара, Лъчезар. Името Лазар е с библейски произход по еврейското име Елеазар (Eli'azar). Значението му е "Бог помага" или "Божия помощ". Гръцкият вариант на името е Λαζαροσ (Лазарос). Латинският вариант е Lazarus (Лазарус). Първоизточникът на името е Лазар от Витания (свети Лазар). „Старият мост“ пожелава на имениците пролетта да се пробуди в сърцата им! Привличайте само здраве, щастие и любов! Животът ви нека бъде наситен с прекрасни мигове с близките ви и да изпълните мечтите си!
