25
Вт, Юни
19 Нови статии

Общество
Инструменти
Шрифт

*Градът на коприната така и не отпечата научния труд

Електронното списание „Литературен свят“ публикува детайлното изследване на доц. д-р Георги Граматиков „Бубарството и копринарството в Свиленград“. Научният труд е несъмнен принос в проучванията на този отрасъл с голямо икономическо значение. Той обогатява и литературата за свиленградския край.

Свиленград обаче не направи необходимото книгата да излезе в книжен вариант и така да бъде по-достъпна за широк кръг читатели, да заеме своето достойно място на библиотечните рафтове. Проблемите за историята и развитието на бубарството и копринарството в Тракия и по специално по долното течение на река Марица досега не са били специфичен предмет на историческата наука. Вследствие на това, този проблем не е проучван, поради което не е анализиран с необходимата конкретност и последователност.

Идеята да напиша тази книга съществува от дълги години, казва авторът. Тя е изцяло написана по документи на Районна кооперация на бубохранителите „Коприна”,/ по-късно на ДИП, фабрика и завод/, съхранени в Държавния архив - Хасково до 1993 г. и Централния държавен архив - София. Сведения за бубарството и копринарството намираме в записките на европейските пътешественици, стопановеди и дипломати, български възрожденски вестници, излизащи в Цариград, статистически годишници на Царство България, а по-късно и на Народна република България, стопанска, историческа и етнографска литература, публикации в национални, регионални и местни вестници от ново време , вкл. „Старият мост“. Материали за състоянието на бубарството в нашите земи се намират и в чужди източници. Тези , които са преведени на български и обнародвани, използваме, за да се да се направят верни изводи, пояснява доц. Граматиков.

За да напише пълно и подробно изследване на историята на бубарството и копринарството в Свиленград, каквото досега не е направено, авторът се е стремил да обхване изцяло всички налични исторически, етнографски и стопански статистически сведения, архивни документи, литература, изследвания, отзиви в печата и т.н. Не са използвани каквито и да било лични спомени или информации на хора, заети с производството на пашкули, а по късно и на работещи в свиленградската копринена индустрия. Приемам единствено само това, което е архивен материал и литература за написване на настоящата книга. Това са принципите на едно историческо изследване и съм се старал да се придържам към това правило, категоричен е доц. Граматиков.

Ученият тръгва от първите исторически сведения за бубарството в Свиленград. Детайлно проследява развитието на този поминък през годините, ролята на Българската земеделска и кооперативна банка, бубарската архитектура на някогашните къщи, производството на бубено семе, намирало пазар в Италия и Франция, черничевите градини в района, промените в отрасъла при новите обществено политически и стопански условия след 1944 г . В друга глава на книгата е описана историята на копринената индустрия в Свиленград, нейния възход, организационните и структурни промени в условията на новата система на ръководство на народното стопанство. Интересни и неизвестни досега факти фигурират в изследването – от първите години до окончателния упадък на този отрасъл през 90-те години на ХХ в.

През 1992 г. Клубът на търговските лидери със седалище в Мадрид отличава „Коприна” с международно отличие с изключително висока стойност - златен медал. Това е ежегодна награда, която се дава на фирмите от текстилната промишленост и конфекционерите за отлично качество, коректно партньорство и добро представяне на световните европейски пазари. Три години по-късно „Коприна” ЕАД - Свиленград е обявена за раздържавяване от Агенцията за приватизация. През 1994 г нито един свиленградчанин не отглежда копринена буба, което се случва за първи път в историята на града.

Днес фабрика „Коприна”, която за много свиленградчани е житейска съдба, не съществува, пише изследователят. В историята отиват едно отминало време на оживен стопански живот с внедряване на нови и нови производствени мощности, производство на копринени тъкани, изпълнение на производствени планове, съревнование между производствени звена и хора, дали всичко от себе си за просперитета на предприятието. Сложен е краят на една почти вековна дейност в града на коприната - Свиленград - преработката на пашкули и производството на копринени тъкани. Една дейност, с която основателите на кооперация „Коприна” през 20-те години на ХХ в. са се гордеели. Със съзнанието, че извършват едно епохално дело със строителството на сушилня, антрепозит и филатура, свиленградските копринари едва ли са си давали сметка, че тяхната кооперация един ден ще затвори врати. Свиленград, наричан българския Лион / третият по население френски град ,известен с коприната си още от 1466 г./, изгубва завинаги значението си на център на копринената индустрия в България.

Списък на архивните материали и цялата използвана литература са приложени към всяка глава на книгата поотделно, а накрая и в общ списък. Не липсва и речник на непознатите думи, от който любознателният читател ще разбере какво означава бурунджук / домашно тъкано копринено платно с кенари/, мускардина / болест по копринената буба/, харар / голям чувал за пашкули/.

За съжаление, обемът на книгата в електронен вариант не е позволил поместването на многото фотографии от различни периоди, някои от които не са публикувани досега. Много свиленградчани щяха да видят в тях свои близки и познати, позабравени днес гледки, съвсем непознати за младите хора. Предлаганата монография има изключително важно значение за историята на бубарството и копринарството в Свиленград, защото за първи път се въвежда неизползван досега архивен материал - един от главните източници за тези взаимно свързани два поминъка. Направен е успешен опит да бъдат използвани всички сведения на обнародваните исторически и стопански проучвания в българската историография за развитието на бубарството и копринарството в Тракия и конкретно в свиленградския край, на документи, съхранявани в българските архиви, които пряко се отнасят до разглеждания проблем. Прегледът на източниците, пълният списък на които се дава в приложената библиография, не оставя съмнение, че в случая са използвани голямо количество материали. Анализът им е стъпка към възстановяване на общата история на развитието на бубарството и копринарството от годините на османския период до началото на ХХІ в., когато се слага край на двата взаимно свързани поминъка.

***** Доц. д-р Георги Граматиков е завършил Философско-историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Работи като уредник в Окръжния музей в Хасково /днес Регионален/. От 1985 г. до пенсионирането му е негов директор . През 1991 г. защитава докторат, а от 2005 г. е избран за старши научен сътрудник. Изследванията му са посветени на проблемите на българската етнология и история, на историята на селищата от Хасковския регион . Монографиите „Узунджовският панаир“, „Хасковските минерални бани“ и „Традиционното производство на хранителни растителни масла в българските земи през ХV – ХХ век“ са издадени от Института по етнология и фолклор с етнографски музей при БАН – София. Автор е и на монографиите „Индустриалецът и дарителят Стойчо Марчев“, „История на Народно читалище „Заря“ – Хасково 1858 – 2008 г.“, „История на град Ивайловград 1912 – 1944 година“ , „По дирите на старо Хасково“ и др. В съавторство пише двутомна „История на град Хасково“, „История на град Харманли“, „Димитровград. Кратък исторически очерк“ и „История на село Сираково“. През 2007 г. е избран и включен в престижното издание „2000 бележити интелектуалци на ХХІ век“ на Международния библиографски център – Кеймбридж, Великобритания. Член е на Тракийския научен институт. Неговия задълбочен труд за бубарството и коопринарството в Свиленград може да бъде прочетен на следния линк : https://literaturensviat.com/?p=197568.

Автор: Златка Михайлова

Снимка: Янко Найденов