Навършиха се 120 години от създаването на вестник „Българан“. Хумористично-сатиричното издание излиза в периода от 1904 до 1909 година. Основател заедно с Христо Силянов е роденият в Свиленград Александър Кипров/1881-1931/.
В първия брой на вестника като редактори шеговито са вписани: „Двама млади стихотворци, бивши „славни“ туркоборци, а техни помагачи – кой от дето се закачи“. Първите няколко броя са написани изключително в стихове. Тогава няма хумористични вестници и появата на „Българан“ става литературно събитие, гласи по-късно оценката на Елин Пелин.
„Българан“ започва да излиза в годините, когато Фердинанд I налага своя личен режим. Тъкмо затова князът става главен обект на хумористични и сатирични стихове, на остроумни вицове, на безпощадни карикатури. Александър Кипров , представен като репортер и поет, и най-вече комита, пише в брой 37: „Нима сал ти, народе мил,/роден си за тегло?/Нима не ще да дойде ден/ и ти да се свестиш?/Нима ще бъдеш вечно в плен/и вечно ще да спиш?“
Най-силната атака на „Българан“ срещу княз Фердинанд I с многобройни стихове, вицове и карикатури е предприета след неговото освиркване при откриването на Народния театър през януари1907 г. След протестната акция Кипров е съден за „обида на царската особа”.
След редица конфискации, разправии със съда и цензурата изпъстреният с римувани строфи и карикатури „Българан“, който не прощава нито на монарха, нито на депутатите, временно спира, а на 20.VI.1909 г. прекратява окончателно излизането си. Вестникът остава като едно от най-значителните хумористични издания в историята на българската журналистика и на националната ни култура, казват изследователите.
В годините след „Българан“ Кипров участва в редактирането на вестник „Реч” , сътрудничи на вестниците „Дневник”, „Нов дневник” , работи във вестник „България”. През 1917 г издава брошурата „Истината за България” на френски език. Драматичните му поеми „Из мрака” и „Кърджалии” са играни в Народния театър. Актуални и днес са посланията на негови стихотворения, сред които е „Бащин завет“ : “Обичай родната земя свещена, за която, /о! много, много скъпа кръв човешка е пролята./ Във хладната чужбина, ако нявга бъдеш ти,/за родния край сърцето ти, о, сине, да тупти!“.
През 2002 г. тогавашният археолог в Регионалния исторически музей в Хасково Ирко Петров /1952-2017/ публикува статия за един малко известен документ за дейността на Александър Кипров. През 1902 г., когато е бил ръководител на македоно-одринската организация в Свиленградско, Кипров пише писмо до Георги Баласчев, по онова време уредник на Народния археологически музей в София. Кипров съобщава за намерената край с. Мезек бронзова фигура на глиган, а също за разкопана нива край с.Лозен, където са открити „много статуи и други ценности“. Комитите мислели да разтопят глигана и да купят пушки и топове за цяла Македония и Одринско, но като разбрали, че не е от злато, интересът им угаснал.
Златка Михайлова
