19
Чет, Апр
11 Нови статии

Любопитно
Инструменти
Шрифт

В бъдещето ще имаме самоуправляващи се автомобили и робори персонални асистенти. Да си от Свиленград е рецепта за успех

Красимир Тончев е родом от Свиленград. Майка му Анастасия Гълъбова от дълги години работи в Испания, където глада възрастни хора. Баща му пък Тонко Тончев работи в ОбА-Свиленград. Завършва магистратура и докторантура „Телекомуникации“ в Технически университет-София и магистратура „Приложна математика“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Участва в международни проекти за разработка на технологични продукти и има над 30 научни публикации в областта на изкуствения интелект. Основните му приноси са реализация на алгоритми за обработка на изображение за камерите на Nokia, използвани в над 10 милиона телефона, реализация на алгоритми за детекция на птици и ръководител на разработка на система за асистиране в ежедневието на възрастните. В момента ръководи лаборатория „Телеинфраструктура“ към ТУ-София и консултира различни фирми в сферата на технологиите. Kрасимир, освен технологиите, има и други страсти. Обучава се за любител пилот (фен е на безмоторното летене), кара уиндсърф и свири на барабани. Ето какво каза той в интервю за читателите на в. „Старият мост“:

- Красимир, разкажи нещо повече за себе си?

- Роден съм и израснах в Свиленград. Основното си образование завърших в НУ „Христо Попмарков“, а средното - в „д-р Петър Берон“. От малък съм запален по самолетите и летата ми, които прекарвах в селото си Райкова могила, бяха основно свързани с желанието ми да си построя самолет. Въпреки, че успях наполовина, така и не го завърших, защото времената бяха трудни и се оказа непосилна задача за един четиринадесетгодишен тинейджър. Реших да осъществя мечтата си като кандидатствам във военновъздушното училище, но за добро или лошо не ме приеха за военен пилот поради плоскостъпието ми. Като компромисен вариант реших да следвам телекомуникации в Технически университет-София, която е най-престижната инженерна специалност. В комбинация с интересите ми по математика съвсем естествено се насочих към области, свързани с обработката на сигнали и изкуствен интелект, които са колкото научни, толкова и приложни. Това ме насочи да се занимавам с наука и така след първата си магистратура по „Телекомуникации“ защитих втора по „Приложна математика“ от СУ „Св. Климент Охридски“ и докторантура по компютърно зрение от ТУ-София. През годините съм работил и по големи проекти включително и за компании като „Нокиа“, „Тексас Инструментс“ и „Самсунг“. Най се гордея с българската ни разработка, която представлява технология за прогонване на птици от летищата. Патентована е в Ню Йорк и се ползва от летищата на големи самолетни компании като Еърбъс. В момента ръководя лаборатория в ТУ-София и стартирам нова компания в сферата на технологиите. Работата ми налага да пътувам доста, което в последните години ми създаде различна перспектива за света.

- Имаш над 30 научни публикации в областта на изкуствения интелект. Може ли да споделиш с нашите читатели за какво по-точно става въпрос?

- Напоследък с развитието на компютрите стана възможно да пренесем изкуствения интелект от чисто научна област в практиката. Появиха се умни прахосмукачки, съвсем скоро ще се появят и самоуправляващи се автомобили, както и интелигенти домове. Изкуственият интелект е доста общо понятие, което включва различни подобласти като машинно самообучение, компютърно зрение, миниране на данни и експертни системи. Моята основна област е компютърното зрение, където чрез компютърни алгоритми се прави анализ на снимки с цел извличане на информация. Например една от областите е анализ на човешки лица и част от публикациите ми са свързани с автоматично определяне на възраст или емоции. Интересно за отбелязване е, че компютърните алгоритми са доста по-точни при определянето на възраст въз основа на човешки лица, отколкото самите хора. Имам и доста публикации, свързани с качеството на живот като използване на изкуствен интелект за определяне качеството на сън или качество на живот. Напоследък се занимавам с автоматично категоризиране на разговор между двама души, които са снимани с камера. Алгоритъмът се опитва да определи дали разговорът е добронамерен, ефективен, или единият от разговарящите се опитва да си наложи мнението над другия. Това ще се приложи за оценяване работата на хора в екипи, свързани със създаването на бизнес модели. Също така се занимавам с анализ на радио данни, където се опитваме да определим дали предавателите, които излъчват в радио ефира, спазват нормите, зададени от правителството. Това също се реализира с умни алгоритми, които автоматично могат да определят кой предавател е „добър“ и кой „лош“.

- В момента ръководиш лаборатория „Телеинфраструктура“ към ТУ-София и консултираш различни фирми в сферата на технологиите. Как си представяш бъдещето на технологиите след 50 години, например, или дори и по-късно?

- По отношение на телекомуникациите искрено се надявам да влезе в широка употреба комуникация чрез квантово сдвояване. Това е един интересен физичен принцип, който все още няма обяснение, но позволява предаване на информация с безкрайни скорости или поне на теория. В последните две години китайски сателити вече го използват на практика, може би е въпрос на време да стигне до крайния потребител. В по-близко бъдеще се говори за 5G комуникации, които ще позволят реализацията на т. нар. „Интернет на нещата“, където всяко устройство ще е свързано в интернет и ще позволява събирането на различни данни, с които да се подобри качеството на живот. Нов начин на комуникация се очаква да бъде чрез използване на светлина, която може да бъде видима или невидима за човешкото око или т.нар. Li-Fi комуникации. След 50 години определено ще имаме самоуправляващи се автомобили и персонални асистенти, които ще ни помагат в ежедневието, ще вършат по-голяма част от работата ни и много вероятно да са по-умни от нас. Това не е просто желание, а вече факт, който е подкрепен от много научни публикации както и демонстрации с подобни технологии.

- Освен технологиите, имаш и други страсти. Как съвместяваш свиренето на барабани, уроците да летиш с безмоторен самолет, уиндсърфинга и работата си?

- Всяко едно от хобитата ми изисква доста време, а това е един от ресурсите, с които най-малко разполагам. За да мога все пак да успявам с всяко едно от тях, съм си наложил правила. Например, задължително през лятото ходя две седмици на море, за да карам уиндсърф, независимо дали имам много, или малко работа. С барабаните е по-лесно, защото имам лични барабани, а и в София сравнително лесно може да идеш на уроци. Най-трудно е с летенето, защото много зависи от метеорологичните условия, а и като цяло този спорт не е много развит в България. Осъзнавам, че под стреса, на който съм положен, хобитата са много важни за баланса в живота ми и не правя компромис с тях. Забелязал съм, че в Западна Европа почти всички имат хобита, което не е случайно, и се опитвам да следвам техния модел.

- В края на септември се проведе форумът „Твоето бъдеще – идеи от свиленградчани за свиленградчани“, в който ти участва като ментор. Защо, според теб, бе избран?

- Като инженер, а в последните години като ръководител на технологични проекти, имам разнообразен опит от различни сфери. Работя с хора от Западна Европа и Англия върху сериозни проекти. Това ми дава една по-обща гледна точка, с която бих могъл да бъда много полезен не само като инженер, а и като ментор.

- Какво сподели с дошлите на срещата ученици?

- Казах им че успехът е свързан с много работа, а и това е мнение, което се сподели от всички ментори. Казах им, че е много важно да разберат кои са като личности, защото това ще им спести доста главоболия и няма кой друг да го направи, вместо тях. Но едно от най-важните според мен неща, които споделих на учениците, е, че свиленградчани предимно успяват. Иначе казано, това че са от Свиленград е по-скоро рецепта за успех. До този извод съм достигнал като съм наблюдавал моите приятели свиленградчани през годините. Разбира се, успехът е субективно понятие и не е задължително свързан с висока заплата, а с цялостно удовлетворение.

Интервюто взе: Диляна ЦВЕТКОВА