25
Сря, Апр
10 Нови статии

Интервю
Инструменти
Шрифт
stefan1111Съжителство е на битово ниво, а робството е литературна метафора
 
Стефан Димитров е на 34 години и е от Свиленград. Завършил е история в ПУ „Паисий Хилендарски“ със степен бакалавър, има и магистърска степен по „Дипломация и международни отношения“. През 2009 г. е приет за редовен докторант в Института по история към БАН и след 4 години е защитил успешно докторската си дисертация на тема „Население и селища в Сакар планина и прилежащия район през ХV – ХVI век“, която е базирана основно на османски документи от този период. По време на докторантурата си изучава османотурски език. Освен това, владее английски, турски и руски език, както и старогръцки и старобългарски. След защитата на докторската си дисертация получава покана и остава да работи като асистент в Института по история към БАН. Същевременно от януари 2013 г. Стефан Димитров работи като уредник в Общинския исторически музей. Свързахме се с него, за да коментира избухналия скандал в образованието през последната седмица:
 
  • Г-н Димитров, много шум се вдигна покрай реформите в образованието, което доведе до оставката на просветния министър проф. Тодор Танев. Как бихте коментирали случващото се?

  • Оставката дойде след пресконференцията на министър Танев, която предизвика публичен дебат относно какъв термин да се употребява в учебното съдържание по История на България за 6 клас за определяне периода, в който българите са били поданици на Османската империя. Получи се недобър контакт между правителство и граждани, вдигна се голям медиен шум, което според мен доведе до тази оставка.

  • Има ли механизъм, по който научната общност може да предотврати опити за изопачаване на историята в учебниците?

  • Да, и това е основната отговорност на учените в България, независимо от коя научна институция са. За всеки един, който направи опит да се отнеме част от българската история, да се манипулира или по някакъв начин да се изопачи, се действа на момента. Специалистите от дадена област веднага изготвят отворени писма или рецензии и се изпращат на тези, които по някакъв начин се опитват да променят историята. Съществуват строги мерки, с които да се защити нашата история.

  • А ефективни ли са?

  • Ефективни са. Досега е имало няколко опита да се манипулира българската история и след реакцията на учените нещата веднага се тушират. Българската историческа наука има много качествени учени, които говорят с факти. Всеки, който е запознат, когато прочете фактите и терминологията, му става ясно, че е направена атака за отнемане на нашето минало. Сега беше публикувано отворено писмо, адресирано до Министерството на образованието и до Комисията по образование и наука в Народното събрание. То бе относно разразилия се скандал с използваните термините в съдържанието на учебниците по история. Искам да се възползвам от случая, за да поздравя колегите за достойната позиция и правилния тон в писмото, в което по перфектен начин са отговорили на абсолютно всички възникнали проблеми, засегнали обществото през последната седмица.

  • Термините османско владичество, турско робство и съжителство действително предизвикаха голям дебат в обществото. Как най-точно можем да наречем онзи момент от нашата история?

  • Както колегите са го дефинирали в писмото, така и моето мнение съвпада с това, че точният термин е османско владичество. Това е академичен термин, който е международно утвърден за описване статута на българите в рамките на Османската империя. Съжителство не е термин, който е адекватен на владичество и е абсурдно да се използва. Той може да се употребява единствено когато става въпрос за взаимодействието в села и градове на битово ниво. Не може да заменя владичество по никакъв начин и никой сериозен изследовател не го използва. Робство е литературна метафора. Има си своите специфики и се използва по-скоро в литературните произведения, за да се покаже по един начин, че душата на българина е робска и не може реално да извършва своите действия. Заради спецификата си с робството не може да бъде описан статутът на цялото българско население. Като изключим вълната на заробване в началото, когато България е завладяна, българите впоследствие са ползвали право на собственост, а роб е бил човек, който е притежавал само своите дрехи на гърба си. Българите са били данъкоплатци, имали са земя, практикували са занаяти, можели са свободно да се придвижват. Това са все права, от които робът е бил лишен. Но „робство“ не е грешка, всеки в общуването може да го използва. Пак държа да отбележа, че правилно е да се нарича османско владичество.

  • Има ли герои от историята, които изобщо не са Ви симпатични и не би Ви харесало да живеете в едно и също време?

  • В историята винаги се търси истината и ние нямаме право на предпочитания. Всеки историк трябва да е обективен и да няма вътрешни положителни или отрицателни нагласи към някоя личност в миналото. Ние сме безпристрастни към всички. Показваме техните положителни и отрицателни черти и предоставяме възможността на читателя да прецени сам.

  • На 19 февруари почитаме паметта на Васил Левски. Какво е основното, което трябва да знаем за него?

  • Биографията на Васил Левски е много добре известна. Знае се от какъв произход е, знае се откъде е, знае се кога е роден. За него се знае всичко с много малко изключения, особено за първата част от живота му. Името Левски е символ на българското националноосвободително движение. Левски е идеята, Левски е човекът, който поставя основата на българското освобождение. Свята личност, която задължително всеки трябва да изучава, да знае. Най-малкото, когато види портрета му, да се сети кой е Левски, кои са неговите идеи. В своето си мислене Левски е изпреварил много времето, в което е живял. Той говори за „чиста и свята република“. Нещо, което се е случило много по-късно. Бил е наясно с начина на управление на съседните държави.

  • Върху какво работите в момента?

  • Работя върху тема, за която в съвременната историография липсва всякаква информация – рударските селища в Тракия и по-скоро в Сакар планина. До момента се знаеше, че най-големите рударски селища са били в района на Самоков, Западна България, Източна Македония, Сърбия, Северна Гърция, но нямаше никаква информация, че тук, в нашия район, също ги е имало. Благодарение на тези документи, които открих, се установиха около 30 – 40 селища в района на Сакар, които са се занимавали с добив, преработка на руда и металообработване. В моята нова студия, която пиша, изследвам проблемите на местното население за етнорелигиозната характеристика, техния социален статут, професионална характеристика и всичко друго, свързано с производството на метал, което е един дълъг процес, изискващ суровини, хора, последствие транспорт и пласирането на пазарите в Османската империя.

  • На какъв етап сте с изследванията? Научихте ли нещо интересно за нашия край?

  • За нашия край има доста интересни факти. Като се започне със земеделието и с това, че местните са се занимавали основно с животновъдство. Тук е имало селища с изключително голямо християнско население. Впоследствие голяма част от това население са рударите. Има предположения в българската историография, че в края на XIII и началото на XIV век тук се заселват саксонски рудари, които да разработват залежите в пределите на Византийската империя. Когато са завладяни от османците, те остават да живеят тук и предават опита си на българското население. Други интересни факти са свързани с развитието на занаятите в този край, които се разделят на няколко професионални групи. Най-голямата и разпространена по нашите земи е тъкачество и шивачество. Това е било много добра основа за развитие на копринарството. Изследванията показват, че другият развит отрасъл е бил производството на храни и напитки. И до ден-днешен сме известни с особеностите на българската кухня. Местното население е имало един богат асортимент от над 20 храни и напитки, които са се произвеждали тук. Свиленград е бил точно на пътя, свързващ Константинопол със Западна Европа. Много търговци са минали оттук, много занаятчии, дипломати са оставили своите впечатления в записките си, които са публикувани и тепърва предстои да изследвам.

Интервюто взе: Диляна ЦВЕТКОВА