24
Сря, Окт
18 Нови статии

Интервю
Инструменти
Шрифт
DaniellaЕдва 20 % от студентите по право получават лиценз. В САЩ се съдят за абсолютно всичко, вкарват те в затвора дори и за дребно провинение
 
Даниела Тодорова е от Свиленград. Тя завършва СОУ „Д-р Петър Берон“ през 2005 г., след което кандидатства в колеж в Санта Барбара, Калифорния. Приета е да изучава „Политически науки и глобални изследвания“ и завършва програмата с отличие през 2008 г. Три години по-късно завършва University of California Santa Barbara (UCSB), където специализира в програма „Политически науки с акцент върху международните отношения“. В края на миналата година получи докторска степен в правния колеж на Санта Барбара. Даниела е носител на редица стипендии: Global Studies Scholarship, International Student Scholarship, Santa Barbara Women Lawyers Association Scholarship, CPA/Law Society of Ventura Scholarship, сред които и стипендия за най-висок успех. След докторантурата си веднага става сътрудник в адвокатска кантора в Санта Барбара, Калифорния. Ето какво разказа тя за работата си в Америка:
 
  • Даниела, лесно ли се става юрист в САЩ?

  • Не, определено не е лесно. От една страна самото образование отнема много време – поне 7 години след завършване на средно образование. От друга страна е доста трудно. След първата година в юридическия факултет останахме само 2/3 от курса, защото другите не се справиха с изпитите. Докато завърша, групата ми остана наполовина. След като се дипломирахме трябваше да се явим на държавен изпит, за да получим лиценз да практикуваме. Изпитът беше изключително труден – продължи 3 дни от 8 сутринта до 5 следобед. Бях в една стая с 3 000 други колеги. Само 39 % от всички, които се явиха, получиха лиценз. Изпитът в калифорнийския университет, в който учих, е най-тежкият в 50-те щата на Америка.

  • Започна ли да практикуваш професията си?

  • Да, започнах да практикувам още в деня, в който дадох клетва пред съдия, че ще спазвам законите от Конституциите на Америка и Калифорния. Моят шеф ми предложи да станем съдружници, след като минах държавния изпит, така че започнах работа по професията си веднага.

  • Каза, че си съдружник в кантора. Как успя да пробиеш в професията?

  • По време на цялото ми обучение в юридическия факултет работех в кантора и научих много. Едно е да учиш по учебниците, а съвсем друго – да практикуваш. Имах огромно предимство пред състудентите си, които избраха само да учат или да работят в съвсем друга сфера по време на обучението си. Предимството да работиш за адвокат, преди да си станал адвокат е, че се натрупва безценен опит. Бих го препоръчала на всеки студент по право. Практиката е задължителна част от образованието.

  • Колко души работят в кантората?

  • Засега сме трима.

  • Труден ли бе пътят ти до тук?

  • Не мога да кажа, че ми е било много лесно. Но определено не ми бе изключително трудно. Положих голямо усилие и труд, които в Америка се ценят. Ученето никога не ме е затруднявало и това ми помогна страшно много.

  • Към коя сфера на правото се насочи?

  • В момента в нашата кантора практикуваме основно семейно право. Това е областта, в която съм работила през последните почти 4 години, и в която се чувствам в „свои води“. Имаме различни идеи да разнообразим практиката и в други области, но в момента това си остават само бъдещи планове.

  • В България съдебната система е с най-ниско доверие. Как е в Америка?

  • За американската съдебна система казват, че е една от най-добрите в света. Никъде няма идеална съдебна система, но законите, прозрачността на съдебния процес и достъпа до системата са на много високо ниво. Всеки може да разчита, че ще получи своя ден да бъде чут пред съда.

  • Какво ти харесва и какво не в съдебната система там?

  • Харесват ми достъпа и прозрачността на съдебната система. Не одобрявам факта, че Америка е държавата с най-много затворници в света. Дори за малки нарушения те вкарват в затвора. Надявам се, че новите закони ще подобрят положението.

  • За какво най-често се съдят хората в Америка?

  • За абсолютно всичко. Нямам статистични данни за най-често водените дела, но истината е, че американците се съдят за абсолютно всичко.

  • Кое досега ти е било най-трудното дело?

  • Делата тук протичат с години. Случаите, по които работя в момента, определено няма да се решат в следващите няколко седмици или месеци. Още ми е твърде рано да определя кое е най-трудното ми дело. Мога да кажа, че първият случай, по който работих още като студентка, беше криминален – опит за убийство, а вторият по цивилно право – транзакция за закупуване на имот.

  • Мислиш ли, че вече си постигнала „американската мечта“?

  • Всеки има различна дефиниция за „американската мечта“. За някои тя означава да създадат собствен бизнес или да си купят къща, или да станат богати. Аз не съм една от тях. В речта си на церемонията по време на завършването ми деканът на факултета каза, че, ако трябва да избираме между успех и щастие, винаги да изберем щастието. Този избор направих и аз.

  • Обикновено българите зад граница много често сравняват тук и там. Как виждаш ти тук и там в различните аспекти на живота – манталитет, култура, ценностни и морални норми, стандарт на живот, традиции?

  • Навсякъде си има предимства и недостатъци. В Америка животът е по-забързан, но си ценен. Хората са културни и учтиви. Не са студени, а напротив – настроени са много приятелски и са страшно любезни. Те поздравяват и се усмихват, без да те познават. Ние – българите, имаме да наваксваме доста в това отношение. В момента, за съжаление, българското правителство не инвестира в манталитет, култура, ценности, морални норми или стандарт на живот.

  • Какви качества трябва да притежаваш, за да пробиеш в Щатите?

  • Честност и упоритост.

  • Какво ти даде новата родина и какво ти отне, каква е личната ти преценка, променила ли си се и в какъв смисъл?

  • Всичко тече, всичко се променя. Разбира се, че и аз съм се променила, а в какъв смисъл, този отговор оставям за хората, които ме познават. Те най-добре ще преценят.

  • И като заключение, какви са мечтите ти за бъдещето?

  • Да мога да постигна мечтите си.

Интервюто взе: Диляна ЦВЕТКОВА