12
Сря, Дек
10 Нови статии

Интервю
Инструменти
Шрифт
intervuintervu2Хората в нашия край имат големи сърца и правят нещата не с умисъл, а от душа
 
Бежанците трябва да се настаняват в различни краища на България, а не само в едни и същи райони
 
Голямо българско хоро се изви в центъра на Брюксел на 25 април. Събитието се проведе за трета поредна годна под патронажа на зам.-председателя на Европейската комисия Кристалина Георгиева. Тази година то съвпадна с 10-годишнината от подписването на договора за присъединяване на България към ЕС. На проявата, която е част от фестивала за музика и изкуство „Балкан трафик“, присъства и фоторепортерът на „Старият мост“ Христо Русев. „Когато я попитах дали може да отдели от ценното си време за интервю за „Старият мост“, Кристалина Георгиева, чиито корени са от Любимец, възкликна: „О, Свиленград... как няма да дам?“, разказа за впечатленията си от срещата Христо Русев. Ето какво сподели за читателите на вестника зам.-председателят на ЕК:
 
-        Г-жо Георгиева, за трета поредна година поведохте традиционно българско хоро в центъра на Брюксел. Инициатор на събитието сте Вие, а как възникна идеята?
-        Хорото се организира по моя инициатива в рамките на фестивала за балканска музика и изкуство „Balkan Trafiк“ и със съдействието на Министерство на културата на България. Ние сме единствените, които сами проявихме желание да танцуваме на „Гран плас“. Мястото е много специално, тъй като е центърът на столицата на Европа. Целта на хорото е да покаже културното богатство на България пред жителите и гостите на Брюксел. Искаме да заразим с магията на българския танц всички, които минават през площада - белгийци, европейци, азиатци и други, които идват тук от различни краища на света.
-        Коренът Ви е от Любимец... търсят ли Ви вашите съграждани за съдействие по някой проблем?
-        Жителите на Любимец ме канят на гости от сърце, не защото съм еврокомисар. Хората в този край имат много големи сърца и правят нещата не с умисъл, а от душа. За съжаление, жителите на Любимец, Свиленград и други селища в този район пострадаха от наводнението през 2012 г. Тогава незабавно мобилизирахме спешна помощ с пари от европейския бюджет. Аз също отидох на място. Закарахме торби с пясък, отопляеми палатки, специален материал, който да помогне за укрепване на дигите. Успяхме да помогнем. Това, което не се знае от хората, е че пренасочихме неизползвани средства от европейските програми към този пострадал район. За да може да се възстановят пътища, да се помогне с развитие на инфраструктурата, за да почувстват хората, че България и Европа мислят за тях. Проблемът винаги е в това, че взимаме решение днес, а резултатът от него се вижда след няколко години. Хората обаче питат тук и сега: „Вие какво направихте?“ Факт е, че аз бях там и видях. Един от пътищата бе в много лошо състояние. Успяхме да договорим европейски средства, за да бъде той възстановен и подобрен.
-        Какви мерки трябва да се предприемат, за да не се стига до подобни бедствия?
-        Най-важното е да осъзнаем, че подобни явления ще се случват по-често и в бъдеще, а последствията от тях ще бъдат по-тежки. Причината е, че климатичните промени са вече реалност. Затова трябва да инвестираме в превантивни мерки. Един лев, вложен в превенция, спестява от 4 до 7 лв. за справяне с щети. Това е най-разумната инвестиция, която може да се направи. Някои от превантивните мерки са сравнително прости – да се почистват редовно коритата на реките, хората да имат съзнанието, когато получат сигнал за бедствие, да вземат мерки и да укрепят домовете си, ако се налага дори да се евакуират. Важно е вие – медиите, да помогнете на хората да разберат, че това ще се случва отново, и за да не пострадаме, трябва да вземем подходящите мерки днес. Това също означава да не строим там, където не трябва да строим; да не развиваме икономическа дейност там, където има риск от чести наводнения. За България най-страшните, най-големите рискове са наводненията, горските пожари, свлачищата, зимните и летните бури. Страната се намира в земетръсна зона, така че трябва да бъдем подготвени да реагираме и в случаи на земетресения.
-        Като гранична община сме поставени под голям емигрантски натиск. Какво трябва да се направи, за да се регулира този процес?
-        Много е важно страната ни да си сътрудничи с тези, които имат повече опит в работата с емигранти. Трябва да се взаимодейства с европейските институции, за да бъдем добре подготвени. Необходимо е да се създадат условия за настаняване на бежанците в различни краища на България, когато те дойдат в страната. Не както е сега – да бъдат концентрирани в едни и същи райони. Хубаво е да се помисли дали в страната ни има обезлюдени региони, които с инвестиции от ЕС да се развият и там да се заселят част от бежанците. Не е лесно, защото държавата и местните власти имат много други грижи. Но виждаме, че светът постоянно се променя. В момента сме заобиколени от много повече конфликти и кризи, отколкото преди години. И влиянието им е много по-голямо, отколкото след Втората световна война например. Не можем да си затваряме очите и да си заравяме главата в пясъка. Трябва да мислим как по-добре да се справяме с тези проблеми.   
 
Интервюто взе: Христо РУСЕВ