22
Чет, Ное
20 Нови статии

Интервю
Инструменти
Шрифт

mariamaria2Вече 11 деца са се родили с помощта на фондацията

 

Мария Иванова е координатор на фондация „Искам бебе“ за Свиленград и Любимец. Като такъв тя е част от организаторите на традиционния вече благотворителен концерт „За едно дете повече“. Самата Мария е трябвало да извърви дълъг и труден път в своя живот, докато на бял свят се появи дъщеричката й Надежда. Тази година пък решава да стане донор на яйцеклетка и с това да внесе светлинка в живота и на други хора с репродуктивни проблеми. Ето какво сподели Мария в интервюто си за „Старият мост“:

 

  • Мария, ти си координатор на фондация „Искам бебе“ за Свиленград и Любимец. Разкажи за каузата ви... Кога и защо основахте фондацията?

  • Фондация „Искам Бебе“ е създадена през 2007 година от Радина Велчева, която е неин председател, в подкрепа на семействата, които искат да имат деца, а по една или друга причина това не се случва. Стремим се да информираме, финансираме и осигуряваме емоционална подкрепа на хората, които се борят за свое дете. През 2010 година получих предложение да стана координатор за нашия регион. Приех с радост, защото от собствен опит зная, че когато нямаш информация започваш да се луташ в омагьосан кръг и когато някой ти подаде ръка и покаже пътя, по който трябва да се върви, нещата се случват.

  • Самата ти си заченала ин витро дъщеричката си. Какъв беше пътят, който извървяхте до заветната цел?

  • Със съпругът ми започнахме истинската борба през 2007 година, а сме семейство от 2004. В началото посещавахме, както аз ги наричам „квартални“ гинеколози (без да целя да обидя някой), които нямат нито познанията, нито апаратурата за решаване на такъв вид проблеми. Трябваше ни година и половина да осъзнаем, че специалистите са в София и няма смисъл да се лутаме тук. И се насочихме към столицата, но дори и там не попаднахме веднага на точния лекар. Минах през процедури, които ми бяха направени, за да се отчете дейност, без да бъдат обмислени, с които изгубихме още година. През това време бях забременяла два пъти и изгубила бебетата почти веднага след като видях двете чертички на теста за бременност. Започнах да осъзнавам, че проблемът влияе сериозно на психиката ми и че трябва задължително да се срещна с психолог. Тогава в търсене на такъв вид специалист срещнах Вера, която е координатор на Фондация „Искам бебе“ за Пловдив. Още при първия ни телефонен разговор имахме чувството, че се познаваме от години. Насочи ме към психолог, който според нея щял да ми помогне, но и ми каза, че в Пловдив започва нова група за емоционална подкрепа на двойки с репродуктивни проблеми, където присъстват и психолози и ако искам да я посещавам. Веднага се съгласих и започнах да пътувам до Пловдив за тези срещи. Не мина много време, но се случи така, че читалище „Просвета“ спечели проект и групите за емоционална подкрепа станаха факт и в Свиленград. От което бях много щастлива, защото нямаше вече да пътувам до Пловдив, а и щях да се запозная и с други момичета, със сходна на моята съдба в нашия край. Междувременно, под зоркото око на Вера и Ради направихме още куп изследвания, които бяхме пропуснали и чаках часа си при доктор Стаменов. Не след дълго и това се случи. Разказах му историята, разгледа изследванията ни и реши, че ще пристъпим към ин витро, защото резултатите от генетичните ни изследвания показваха, че при съпругът ми има аномалия на деветата хромозома (инверсия) и ембрионите ни трябва да се изследват генетично, като ми бъдат трансферирани само такива, които не съдържат такава инверсия. В противен случай пак може да се стигне до аборт. И започнахме процедурата. Мина чудесно, бях щастлива, знаех, че ще съм бременна. И бях! Но... щях ли да успея да износя бебето... Нашата дъщеря, да ни е жива и здрава е с характер. Показа ни го още през първия месец от моята бременност – реши, че не й е особено комфортно в корема на мама. Но доктор Шефкетова и доктор Стаменов не й позволиха да си тръгне, а й показаха, че мястото й е тук и тя, като че ли ги чу. Последваха най-трудните месеци в живота ни – многобройни и чести прегледи, вливки имуновенин, фраксипарин подкожно всяка вечер и борба с труднофункциониращата ми плацента, за да може на 23 май 2012 г. да плача от радост, посрещайки най-голямото щастие на Земята – нашата дъщеря Надежда.

  • Тази година си станала и донор на яйцеклетка...

  • Решението ми да стана донор на яйцеклетка възникна спонтанно и веднага след като разбрах, че Вера има нужда от донорска яйцеклетка, за да бъде майка. Без да се замисля й предложих да й стана донор. Тя се разплака и каза, че колкото и да й се иска не мога да й бъда, тъй като донорството е анонимно и трябва вече да имам дете. По онова време все още не бях родила. Ако искам, мога да даря на друг и така да помогна в дома на някой да изгрее слънце. Обещах й! Родих Надежда, мина време и нещата се случиха. Процедурата мина леко, бях щастлива през цялото време, докато траеше, а на пункцията всички плачехме. Не мога да ви опиша емоцията и щастието от това – сравнявам го с емоцията около създаването и раждането на Надежда. Дали помогнах, не зная, но с цялото си сърце желая да е така. Толкова много семейства се нуждаят от това, някой да им дари частица от себе си. Боже, дано да се роди някое бебче с моя помощ. Аз зная, че родителите му ще го обичат повече от всичко и то за тях ще е целия свят, както Надежда е за мен. Самата донорска процедура се провежда по следния начин: правят се пълни изследвания на донора, за да се установи, че действително може да стане такъв. След това започва стимулация, която трае от 9 до 13 дни, с малки дози хормони, за да се образуват фоликулите, в които се съдържат яйцеклетките. Следва пункция за изваждане на яйцеклетките, под пълна упойка, която трае около 5 минути. Оплождането на яйцеклетката става до ден след изваждането й. Тя също бива изследвана. След оплождането вече готовият ембрион или се трансферира, или замразява, в зависимост от това дали рецепиентът е готов физически да приеме ембриона. Най-често се случва да има трансфер.

  • В Свиленград се превърна в традиция благотворителният концерт „За едно дете повече“... На колко семейства успяхте да помогнете със събраните от събитието средства през тези 8 години?

  • Да, много сме щастливи от това и че всяка година събитието е по-успешно от предходните. Тази година събраните средства възлизат на 5 900 лв., които се разделят между 7 семейства. Вече имаме 11 деца с помощта на инициативата. А в борбата сме рамо до рамо с 20 семейства. Всичко това дължим най-вече на духовия оркестър и читалището. Без тях и без тяхната добрина и желание да помагат нещата нямаше да се случват. Преди три години в помощ на двойките с репродуктивни проблеми се включиха и Надя Казакова, ансамблите и дечицата.

  • Какво би искала да кажеш на хората със сходни на твоята съдби?

  • Да не се отказват и да се борят! Да споделят! Да се подкрепят! Да вярват!

Интервюто взе: Диляна ЦВЕТКОВА