17
Съб, Ное
16 Нови статии

Интервю
Инструменти
Шрифт

niki-1Чувствам поп музиката много по-близка, отколкото поп фолка

Николай Скерлев е роден през 1964 г. в Свиленград. До 12 клас е учил в родния град, след което е приет в Българската държавна консерватория към естрадния отдел с ударни инструменти. През 1999 г. се преориентира към режисурата, с което се занимава до ден днешен.

  • За тези, които не те познават... Кой е Николай Скерлев?

  • Хората в Свиленград ме помнят преди всичко като музикант, защото още от дете се занимавах с музика. Свирил съм в двата духови оркестъра под диригентството на Ангел Джунински и Кунчо Манов. Това беше период, в който израснах като музикант.

След завършване на средното си образование кандидатствах в Българската държавна консерватория и ме приеха в естрадния отдел с ударни инструменти. Започнах да работя с различни групи в България и чужбина. Спечелих конкурс и се присъединих към музикална група към завод „Кремиковци“ с художествен ръководител Тончо Русев. Тогава имах възможността да работя с имена като Маргарита Хранова, Йорданка Христова, Георги Христов, Петя Буюклиева, дори с Лили имахме 2 концерта. Тук е мястото да спомена, че от малък съм и фотограф. В едната ръка държах палките на барабана, а в другата – апаратът. Един ден това, което ми бе хоби - снимането, стана моя професия. Както се казва, направи хобито си работа, за да не се налага да работиш. Мисля че точно това се случи и с мен. През 1996 г. се запознах с Митко Димитров, управителя на фирма „Пайнер“. Тогава все още бях музикант. Предложи ми да поработя пробно при него няколко месеца и се съгласих. Направих първите вътрешни клипове тогава, т. е. продукт на самата фирма. До този момент от „Пайнер“ поръчваха клиповете си на външни режисьори. Митко остана много доволен от работата ми. По това време обаче аз все още имах сериозна кариера на музикант и нямах намерение да се отказвам. През 1999 г. започнах постоянно към „Пайнер“. През 2014 г. навършвам 15-годишен юбилей във фирмата.

  • Всеки от изпълнителите има свое виждане за клиповете. Кой от тях е с най-големи претенции, най-капризен?

    • За да се получи качествен продукт, всеки творец трябва да е капризен преди всичко към себе си, след което и към околните. Като цяло повечето изпълнители имат своите претенции. Няма лошо да си капризен, но коства много нерви. Понякога в изискването си да направим наистина нещо добро, самите изпълнители незнаят какво точно желаят. Една от най-капризните, но и най-прогресивни певици е Малина. Като си хареса някакъв кадър например, тя не ми се маха от главата, докато не го сложа при монтажа. Страшно много изисква и иска да правим нещо, което е различно от останалите. Това е причината да си паснем с нея и над 10 г. вече да работим заедно.

    • Във фирма „Пайнер“ са едни от най-красивите жени. Как се работи в такова обкръжение?

    • Често приятелите ми задават същия въпрос. Дори си мислят, че имам не само професионални, но и интимни отношения с певиците. Това не е така. С две думи аз не гледам на изпълнителките, като на жени, а като един красив обект, на когото трябва да направя хубав клип.

    • Какви са стъпките за направата на качествен клип?

    • Преди да се пристъпи към заснемането на видеото трябва да се обмисли какво точно ще се прави. Едно от най-важните неща за хубавия клип са финансите. За съжаление, възможностите да направиш нещо уникално без пари са твърде малко. Лично аз съм се научил да работя с ограничени средства, защото на времето, като започнах работа, нямаше големи бюджети и модерна техника. Все пак снимахме добри клипове. В момента нивото е адски високо, повечето от изпълнителите са вдигнали летвата. Днес е трудно да се направи хубав клип, без да се вложат средства.

    • Във видеата вече могат да се видят и кадри от други държави. Кое е най-екзотичното място, на което си снимал?

    • Със сигурност е остров Санторини в Гърция. През 2012 г. заснехме там клип с Таня Боева. Санторини е малък, но много красив остров. Тъй като не познавах обстановката, си наех АТВ, за да пообиколя и да избера места за снимките. Разгледах целия остров. Спомням си, че за една от сцените ми трябваше много малка и тясна уличка без никакво движение. Попаднах точно на това, което търсих. Идва деня на снимките и стигаме до сцената с уличката... обаче се оказва, че аз не мога да я намеря. Започна едно лутане и сигурно около час обикаляхме, докато я открием. На Санторини бяхме седмица, като дори ни останаха 3 дни за почивка.

    • За тези 15 г. като режисьор си заснел над 600 клипа, ежегодно получаваш и по някое отличие за работата си. Кое е най-голямото ти постижение?

    • Наградите в нашия бранш не са много, а и напоследък не съм получил такава. За съжаление, телевизия „Планета“ присъждаше приз за режисура само в първите години на създаването си. Сега вече няма точно обособено такова отличие, а е за цялостната визия на клипа. Няколко години подред съм получавал „Режисьор на годината“ от сп. „Нов фолк“, което мисля, че вече не се издава. Имам и награди от телевизия „Планета“ за филм, който бях правил за Ивана. Искам да подчертая, че не работя за отличие, колкото и клиширано да звучи. То наистина е стимул за твореца и признание за работата му, но не е най-важното. Между другото, скоро разбрах, че ще получа награда от Интернет сайта signal.bg за клипа на Емилия „Ти си ми“.

    • Каза, че си заснел филм за Ивана... Ако ти се отдаде възможност да снимаш истински филм...

    • Аз съм луд фен на киното, но не съм убеден, че мога да направя филм. Това е трудна работа. Българските филми, които в момента се снимат, са на доста високо ниво. С режисьора Димитър Митовски сме приятели, работили сме заедно. Неговият филм „Мисия Лондон“ стана доста сполучлив. Мисля, че Митовски е и продуцент на „Под прикритие“, прави и реклами. Това са все изкушаващи неща, но сякаш не съм готов да се впусна в такова предизвикателство. Освен това няма кой да ми даде да направя филм. Има си хора, които учат специално за това. В нашите среди им казваме „кинаджии“. Заснемането на филм най-вероятно ще остане една от мечтите ми. Но не се знае... може и да ми се отдаде такава възможност.

    • Като режисьор на видеоклипове вече си стъпил на едно от най-горните стъпала... И все пак как успяваш да останеш на върха толкова дълго време?

    • Не мисля, че съм достигнал върха, защото човек се учи докато е жив. Според мен тепърва предстои да направя най-добрия клип. Как съм успял да се запазя на върха.... Може би с коректност в работата си и затова, че продължавам да съм на ниво. През годините мой колеги от „Пайнер“, които бяха доста актуални и свръхангажирани, вече отпаднаха като режисьори.

    • Говориш само за фирма „Пайнер“. Снимаш ли и за други изпълнители и компании?

    • Да. Допреди години работата ми в „Пайнер“ бе приоритет. Сега също е така, но вече имам свободата да работя и с други изпълнители дори и от конкурентни фирми. Снимал съм клипове с певици на „Ара мюзик“ - Емануела, Джина Стоева, Ивена. Мога да се похваля и с работата си с поп изпълнители – Марияна Попова, Орлин Горанов, Миро, Дамян Попов, Камелия Воче. Не казвам, че в поп музиката съм много търсен, но изпълнителите проявяват интерес, за което съм благодарен. Тази музика я чувствам много по-близка до себе си отколкото поп фолка.

    Интервюто взе: Диляна ЦВЕТКОВА