Огнище на заразен дерматит по животните е констатирано в област Одрин, съобщиха от Областната администрация в Хасково. По този повод зам.-областният управител Станислав Дечев е свикал епизоотичната комисия. На заседанието са били набелязани конкретни мерки, за да се предотврати проникването на болестта у нас. Сред тях са извършване на ежеседмични клинични прегледи от Областна дирекция „Безопасност на храните“ /ОБДХ/ за този вид дерматит на едрите преживни животни, които се отглеждат в граничните с Гърция и Турция общини. Съвместно с областната дирекция на МВР пък се предвижда да се извършва контрол върху търговията и движението на едри преживни животни. Фермерите в граничните общини ще бъдат запознати с начините за извършване на дезинсекция, както и с подходящите инсектициди. Във всички общини в Хасковска област пък незабавно трябва да бъдат свикани Общинските епизоотични комисии. Всички предприети мерки са описани в заповед, издадена от областния управител.

На заседанието присъстваха директорът на ОДБХ Георги Станков, д-р Владимир Хърсев, началник отдел „ЗЖ“ в ОДБХ,, комисар Ангел Цанков, директор на ОД на МВР, инж. Георги Масларов, директор на ТП ДГС Хасково, д-р Снежана Иванова от РЗИ, представители на РИОСВ, ОД „Земеделие“, ГПУ-Свиленград и др.

Според специалисти дерматитът по животните е подобен на шарката. Заболяването е характерно за Африка, а основните му преносители са кръвосмучещите насекоми.

СМ

Фермерите настояват за удължаване на срока за кандидатстване

Опашки от земеделски стопани, чакащи да подадат заявления за получаване на субсидии, се извиват всеки ден пред Общинска служба „Земеделие“ в Свиленград. Работата върви бавно, едва по няколко души за ден успяват да очертаят обработваната от тях земя и да внесат искане за полагащите им се дотации. Някои отиват посред нощ пред земеделската служба, за да пазят ред. Хората са притеснени, тъй като на 15-и май изтича срокът за подаване на заявления без санкции. Иначе окончателната дата е 9-и юни, но за всеки просрочен ден след 15-и май субсидията ще бъде намалена с 1 %.

И друга година е имало чакане, но това, което се случва сега, е върхът на сладоледа, възмущава се тукашна земеделска производителка, която във вторник чакаше пред бившата Поземлена комисия. Ние нямаме никаква вина, че процесът тече бавно, обаче в крайна сметка нас ще санкционират и ще ни отрежат от парите, добави жената и сподели, че със съпруга си се редуват на опашката. Сред чакащите същия ден беше и 72-годишната баба Мария от село Момково. Възрастната жена каза, че синът й отишъл пред земеделската служба в 3 часа през нощта и успял да се запише десети в списъка. Пенсионерката бе притеснена, че най-вероятно няма да успее да подаде заявление. Вече е 11,00 часа, а преди малко влезе третият в списъка, сигурно днес няма да може да се свърши работа, кахъри се баба Мария. До нея чакаше и Продан Стоев от село Левка, който каза, че предишния ден документи са подали само 7 души, а в списъка били записани 33. Иначе служителите работят много, остават и след края на работния ден, до 8,00-10,00 часа вечерта, но изглежда, че някъде нещо куца, констатира друг нашенец. Стопаните са категорични, че няма да успеят да подадат заявленията си в срока, в който не се налагат санкции, ако той не бъде удължен. Същия проблем имат земеделските производители в цялата страна.

От Общинска служба „Земеделие“ в Свиленград обясниха пред „Старият мост“, че факторите за бавното обработване на документите са няколко. Една от причините е въведеното от тази година изискване стопаните да могат да очертават и заявяват за подпомагане площи в Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/ само след като предварително са регистрирали в общинските служби по земеделие правните основания за ползване на обработваната от тях земя. Както „Старият мост“ писа, стопаните трябваше да регистрират в земеделската служба договори за аренда или наем, или акт за собственост на площите, като документите трябва да бъдат описани в специализиран софтуерен продукт, създаден от Министерството на земеделието и храните. Тъй като регистрацията не могла да се извърши в срок, негласно било разрешено това да става едновременно с очертаването на площите и подаването на заявления. Парцелите в нашия район са малки, това затруднява ползвателите да предоставят необходимите документи, обясниха от свиленградската земеделска служба. Някои производители имат договори с много хора и регистрацията на всеки документ отнема време, други пък обработват земи с доста наследници, които трудно да се откриват, добавиха от там. Освен това системата, с която се работи, била само на един компютър. Специалистите от земеделската служба посочиха още, че в момента са се събрали няколко кампании, а в същото време персоналът не достигал. Съставът тук наброявал 4 души. Служители от областната дирекция „Земеделие“ в Хасково били разпределени по общинските звена, за да помагат.

България да се възползва от евентуалната възможност за удължаване на срока, в който се подават заявления за директни субсидии за фермерите. За това призова Асоциацията на земеделските производители в България. Евентуалното удължаване ще е възможно, ако Съветът на министрите одобри предложение от еврокомисаря Фил Хоугън държавите членки да имат тази възможност по изключение през 2015 г. Засега очакванията са идеята да бъде одобрена, като всяка държава трябва да реши дали ще я приложи. В отговор на въпроси от земеделското министерство съобщиха, че ако действително бъде дадена такава възможност от Брюксел, от ведомството ще направят допитване до браншовите организации за евентуално удължаване на срока и „ще се съобразят с тяхната позиция“.
От браншовата организация настояват срокът, в който фермерите могат да кандидатстват за директни субсидии, да се удължи с един месец и да стане 15 юни вместо 15 май. Сред мотивите на асоциацията са многото промени, които има заради правилата на новата обща селскостопанска политика, които се прилагат за пръв път, както и промените в законодателството.

Настоящата година е на практика първата, в която влизат правилата на новата обща селскостопанска политика, които ще действат до 2020 г. Така например освен базовата субсидия за декар, фермерите могат да получават различни добавки - за „зелени“ дейности, млади производители, т.нар. преразпределително плащане, осигуряващо по-висока от средната сума за заявените първи 300 декара в стопанството и др. Отделно от това ще се прилагат и нови схеми за подпомагане.

Данните сочат, че годишно за субсидии кандидатстват над 85 хил. земеделци, като се очаква от 2015 г. броят им да нарасне. За настоящата кампания субсидиите за фермерите ще достигнат 1,5 млрд. лв., като парите ще бъдат изплатени в края на годината и в началото на следващата.

Елена МИХАЛЕВА