Управителният съвет на Държавен фонд „Земеделие“ (УС на ДФЗ) отпуска общо 168 617 лв.(86 212,5 евро) по помощ de minimis за компенсиране на щети от пожари през месец юли 2025 г. на 4 земеделски стопани на територията на страната.
В резултат на поредицата от пожари през месец Юли, обхващащи различни региони в страната, бяха унищожени земеделски култури и животни. Земеделските стопани понесоха значителни загуби, които не биха могли да възстановят със собствени възможности и за които е необходимо да се предостави финансово подпомагане в спешен порядък.
Със Заповед на министъра на земеделието и храните бяха сформирани временни експертни комисии към Областните дирекции „Земеделие“, които констатираха щетите, причинени от възникналите пожари в районите с обявено бедствено положение в страната.
На основание извършените от експертните комисии констатации и издадените протоколи подпомагане се отпуска на:
- земеделския стопанин Кръстю Тюйлиев в размер на 45 419 лв.(23 222,37 евро), като обезщетение за унищожените 21 бр. говеда в стопанството му в землището на с. Студена, общ. Свиленград, област Хасково;
- земеделския стопанин „Био Сакар“ ЕООД в размер на 41 236 лв.(21 083,63 евро) за възстановяване на част от производствения потенциал и компенсиране на част от направените разходи за отглеждане на бадеми в землището на с. Студена, общ. Свиленград, област Хасково;
- земеделския стопанин Павлин Желев в размер на 42 770 лв.(21 867,95евро)  за възстановяване на част от производствения потенциал в животновъдния му обект в с. Радовец, общ. Тополовград, област Хасково; 
- земеделския стопанин Красимир Воденичаров в размер на 39 192 лв.(20 038,55 евро), като обезщетение за унищожени 23 бр. едри преживни животни в стопанството му в землището на село Козловец, общ. Свищов, област Велико Търново.
Подкрепата от страна на държавата ще доведе до възстановяване на жизнеспособността на стопанствата и продължаване на дейността им като земеделски производители.
Помощите de minimis се прилагат като най-бърз и ефективен инструмент за подкрепа при създали се непредвидени, сложни или тежки обстоятелства, изискващи своевременна държавна намеса, който позволява да се реагира в кратки срокове, за да се осигури адекватно подпомагане и защита на фермерите.
Следва да се отбележи, че индивидуалният таван за подпомагане чрез този инструмент, при спазване на приложимия регламент, който един земеделски стопанин може да получи в рамките на 3 години, е в размер до 50 000 евро. При предоставянето на тази подкрепа Министерство на земеделието и храните и Държавен фонд „Земеделие“, като предоставящ орган, стриктно спазват посочения таван, като се вземат предвид всички получени помощи de minimis в рамките на три години.

От 12 август влязоха в сила промяната на такси за издаване на разрешително за стопански,  любителски риболов и други административни услуги осъществявани от ИАРА. Постановлението е в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

За издаване на безсрочно разрешително за стопански риболов се събира такса в размер 50 лв.

За придобиване на право за извършване на стопански риболов с кораб във водите на Черно море се събира годишна такса:

- с риболовен кораб до 10 бруто тона: с мрежени уреди, волти и чепарета - 200 лв.; с парагади - 500 лв.; и други разрешени риболовни уреди - 600 лв.
- с риболовен кораб от 10 до 25 бруто тона - с мрежени и други разрешени риболовни уреди - 1000 лв.;
- с риболовен кораб от 25 до 40 бруто тона - с мрежени и други разрешени риболовни уреди - 2300 лв.;
- с риболовен кораб над 40 бруто тона - с мрежени и други разрешени риболовни уреди - 3000 лв.

За издаване на специално разрешително за улов на квотиран вид риба във водите на Черно море в рамките на определена квота се събира такса в размер 150 лв.
 
За издаване на документ за регистрация на лице, развъждащо и отглеждащо риба и други водни организми, се събира такса в размер 60 лв.

За участие в обучение и полагане на изпит за придобиване на правоспособност за извършване на стопански риболов се събира такса в размер 60 лв.

За вписване в регистъра на лицата купувачи при първа продажба на продукти от риболов се събира такса в размер 60 лв.

За придобиване на право за извършване на стопански риболов във водите на река Дунав: с риболовен кораб: с мрежени риболовни уреди - 230 лв.; с капани (винтери) за улов на риба и други водни организми - 230 лв.; с мрежени риболовни уреди и с капани (винтери) за улов на риба и други водни организми - 360 лв.

За придобиване на право за извършване на стопански улов на други водни организми от всяко лице:

- стопански улов на рапани - 200 лв.;
- стопански улов на миди - 450 лв.;
- стопански улов на скариди - 150 лв.

За издаване на разрешително за улов на риба и други водни организми с научноизследователски цели се събира такса в размер 35 лв.

За издаване и презаверка на билет за любителски риболов на физическо лице се събира такса, както следва:

1. на седмичен — 12 лв.;
2. на месечен — 16 лв.;
3. на шестмесечен — 30 лв.;
4. на годишен — 50 лв.

За маркиране на немрежен риболовен уред се събира такса в размер 7 лв.

За маркиране на мрежен риболовен уред за всеки сектор от него с дължина до 200 метра се събира такса в размер 7 лв.

Още такси може да видите в брой 66 на „Държавен вестник“ от 2025 г., обнародвано Постановление № 154 на Министерския съвет от 8 август 2025 г. за изменение и допълнение на Тарифата за таксите, събирани по Закона за рибарството и аквакултурите, приета с Постановление № 133 на Министерския съвет от 2006г.

Нов търговско - развлекателен комплекс „Лебеда“ ще бъде изграден в Младежкия парк в Свиленград. Днес бе направена първата копка. На тържеството присъстваха председателят на Общинския съвет Георги Еленков, зам.- кметът на общината Светлана Динкова- Маргаритова, собствениците на новия обект, гости. Отец Константин Георгиев отслужи водосвет за здраве, успехи и благоденствие.

Комплексът, който се намира в западната част на парка, близо до метан станцията, ще бъде разположен на площ от 1 100 кв.м. Той включва ресторант, сладкарница, детски център, фитнес зала, паркинг с две зарядни станции за ел. автомобили.

Около 4 млн. лв. ще бъдат инвестирани за изграждането му. Негов собственик е димитровградското дружество „Кирков и синове“. което има ресторант и супермаркет в бригадирския град. Реално обаче бизнесът в „Лебеда“ ще се ръководи от двама млади предприемачи - Златомир Кирков и Мариан Годжев. Предвижда се развлекателният комплекс да бъде напълно готов до началото на 2026 г.

 Така ще изглежда развлекателният комплекс в завършен вид

В края на юни 2025 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение в Хасковска област намаляват с 372, или с 0.8% спрямо същия период на предходната година. Намалението спрямо края на март т.г. е със 744, или с 1.5% . Тези данни съобщава Териториалното статистическо бюро – ЮГ- отдел „Статистически изследвания“-Хасково.

В структурата на икономически ангажираните най-голям е относителният дял в дейностите „Преработваща промишленост“ и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети“ - съответно 24.3% и 17.6%.

Спад бележи и средната брутна месечна работна заплата в област Хасково. За юни тя е 1 792 лв., с 88 лв. по-малко от месец май.

За обществения сектор средната месечна заплата е 2 439 лв., а за частния - 1 589 лв. Данните се отнасят за второто тримесечие на 2025 г.

Средната месечна работна заплата за страната е 2 572 лв. - със 752 лв. по-висока от тази за област Хасково. Така областта се нарежда на 24-то място.

Данните са получени от тримесечното наблюдение на наетите лица, отработеното време, средствата за работна заплата и други разходи за труд. Целта е да се изследва текущото състояние и динамика на основни аспекти на пазара на труда, обясняват статистиците.

СМ

От 8 август започва задължителното двойно обозначаване на цени. По този повод iBanFirst представя анализ с ефектите, възможностите и предстоящите стъпки към въвеждането на еврото.

• Ограничен инфлационен ефект: Прогнозната хармонизирана инфлация за 2026 г. е между 2,8% и 3,3%, като ефектът от самото въвеждане на еврото се очаква да бъде ограничен – около 0,3 процентни пункта.

• Четири ключови възможности за бизнеса: Въвеждането на еврото ще засили външната търговия, ще увеличи интереса на чуждестранни инвеститори и туристи, ще премахне трансакционните разходи и ще намали цената на капитала.

• Предизвикателството е неценовата конкурентоспособност: Бизнесът трябва да залага все повече на иновации и ефективност. Износът е сравнително диверсифициран и се ориентира към продукти с по-висока технологична интензивност.

София, 05.08.2025 г.: България е на прага на еврозоната, а основният въпрос пред бизнеса остава: ще доведе ли въвеждането на еврото до рязък инфлационен натиск? Според икономически анализ на iBanFirst, водещ доставчик на валутни услуги и международни плащания за бизнеса, прогнозната хармонизирана инфлация за 2026 г. е в диапазона 2,8–3,3%, като ефектът от самото преминаване към единната валута се очаква да бъде ограничен – около 0,3 процентни пункта. Истинското предизвикателство обаче ще бъде запазването на конкурентоспособността извън ценовите механизми. В този контекст, iBanFirst анализира икономическите ефекти от прехода, основните възможности и предизвикателства пред бизнеса, както и обобщава предстоящите ключови стъпки.

Анализът съпоставя очакванията за България с опита от Словения и Хърватия. В Словения, през 2007 г., въвеждането на еврото води до повишение на цените с около 0,3 процентни пункта – основно поради закръгляване – без траен инфлационен ефект въпреки финансовата криза. В Хърватия, при присъединяването ѝ през 2023 г., ефектът достига 0,4–0,5 процентни пункта в резултат на т.нар. „ефект на еспресото“ – съчетание от закръгляване и глобално повишена инфлация, породена от енергийната криза. За България се очаква инфлационният натиск да бъде овладян и да наподобява словенския сценарий.

„Благодарение на валутния борд България не носи валутен риск по отношение на еврото, но компаниите ежедневно търпят разходи от необходимостта да превалутират. Това създава курсови разлики, които макар и малки, не са незначителни. Еврото ще премахне тази тежест и със сигурност ще направи страната по-атрактивна за чужди инвеститори. А за бизнеса това означава по-ниски разходи и по-голяма оперативна яснота“, казва Деан Тодоров, директор за България в iBanFirst.

Основните възможности за бизнеса с въвеждането на еврото

• Засилване на външната търговия: По данни на ЕК, в първото десетилетие от съществуването на еврото делът на вътрешната търговия в еврозоната е нараснал от една четвърт на една трета от БВП, като половината от този ръст се дължи на премахването на валутния риск и намаляването на разходите. Българските МСП имат потенциал да разширят позициите си в ключови държави като Германия и Италия и да навлязат на нови пазари като Бенелюкс, Австрия и Португалия.

• Привличане на инвестиции и ръст в туризма: Еврото се очаква да засили интереса към България, при текущите нива на преки чуждестранни инвестиции, които остават под пиковите от 2007 г. В Хърватия, след въвеждането на еврото, туристите от еврозоната са се увеличили с 8% за осем месеца – ефект, който у нас се очаква да бъде по-умерен, но все пак значим.

• По-значителни спестявания: Това явление е известно в икономиката като „ефект на Роуз“ (Rose Effect). То описва положителното въздействие върху търговията между страни, които използват обща валута. Най-осезаем е за МСП, които са били възпирани от разходите и сложността на трансграничните трансакции.

• По-ниска цена на капитала: Членството в еврозоната може да доведе до още по-висок кредитен рейтинг, по-ниски лихви и подобрен достъп до капитал – особено за МСП. Банките ще получат достъп до кредитните улеснения на ЕЦБ, което би трябвало да им даде възможност да отпускат повече заеми при по-ниски лихвени проценти.

Предизвикателството е неценовата конкурентоспособност
След въвеждането на еврото българският бизнес ще трябва да разчита все повече на иновации, ефективност и по-висока добавена стойност. Според наблюдения на iBanFirst, много сектори вече предприемат стъпки в тази посока. Износът се ориентира към продукти с по-висока технологична интензивност, макар и със сравнително ограничена сложност. Расте делът на химикали, рафинирани горива, цветни метали, храни и машини – за сметка на текстил, облекло и стоки с ниска добавена стойност. Това развитие ще бъде ключово за справяне с конкуренцията в рамките на задълбочената европейска интеграция.

Какво предстои на практика?
Двойното обозначаване на цени в лева и евро става задължително от 8 август 2025 г. Евровите наличности ще бъдат разпределени през декември 2025 г., а въвеждането на еврото ще се случи на 1 януари 2026 г. по фиксиран курс от 1,95583 лева за 1 евро с едномесечен период на двойно обращение. Сключените договори с препратки към лева остават в сила. Стойностите ще бъдат преобразувани в евро от 1 януари 2026 г. Счетоводните правила не се променят – преобразуването ще се отрази единствено в преизчисляването на числовите стойности в евро. До края на 2026 г. трябва да се адаптират вътрешни документи с препратки в левове.

Близо 463 млн. лв. ще получат големите предприятия от общините в регион Стара Загора за компенсиране загубата на работни места, произтичаща от закриването на икономически дейности вследствие затихването на въглищните производства. От помощта, кандидатстването за която вече започна, могат да се възползват организации в Стара Загора, Нова Загора, Сливен, Ямбол, Елхово, Тунджа, Симеоновград, Харманли, Тополовград, Димитровград и Хасково. Средствата се осигуряват от Министерството на регионалното развитие и благоустройството по линия на Програма „Развитие на регионите“ 2021-2027 г. в рамките на Приоритет 4 „Справедлив преход“ по процедура „Подкрепа за производствени инвестиции в големи предприятия в регион Стара Загора“. Мярката цели осигуряване на ефективна подкрепа на региона за балансиран социално-икономически преход към климатична неутралност. Средствата ще бъдат насочени към първоначални производствени инвестиции съгласно чл. 14 от Регламент (ЕС) №651/2014 (предприятия в затруднено положение), както и за насърчаване производство на енергия от възобновяеми енергийни източници.

Безвъзмездната финансова помощ за едно проектно предложение ще бъде в размер между 1 000 000 лева и 20 000 000 лева и ще се предоставя в съответствие с приложимия режим на минимална/държавна помощ.

Крайният срок за кандидатстване е до 17.00 часа на 28.11.2025 г. Процедурата е чрез подбор на проектни предложения в съответствие с чл. 25, ал.1, т.1 от Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление.

Пълният пакет насоки за кандидатстване е публикуван на следните интернет адреси: https://eumis2020.government.bg, https://bgregio.eu/wps/portal/operativna-programa/home и www.eufunds.bg.