18
Пон, Ян
19 Нови статии

Митница
Инструменти
Шрифт

Господин Господинов има висше икономическо образование. Близо 30 години работи в системата на митниците, започвайки като инспектор на МП Капитан Андреево.

През годините е изпълнявал редица ръководни длъжности, сред които началник отдел в Митница Свиленград, началник на Митническо бюро Свободна зона Свиленград, на МП ЖП гара Свиленград, на МП Капитан Андреево, началник смяна на МП Капитан Андреево. Завършва кариерата си, пенсионирайки се през октомври 2020 г. като държавен инспектор на МП Капитан Андреево. Семеен, с две деца и една внучка.

- Здравейте, г-н Господинов, ще Ви върна в началото - първият Ви работен ден в митниците. Кога и къде беше и с какво го свързвате?

- Първият ми работен ден в системата на митниците беше на 12.09.1991 г. Започнах работа след спечелен конкурс /първият обявен за прием в митниците след 10.11.1989 г./ Ръководството на Митница Свиленград ме изпрати да работя на Митнически пункт Капитан Андреево в четвърта смяна с началник Димо Андреев. Чувствах, че колегите изпитват определен респект към мен, защото всички ме познаваха, тъй като предишната ми работа беше в администрацията на Община Свиленград - зам.-кмет на Общината. Затова и първият, който ми подаде ръка, беше Димитър Шидеров - едно съвсем младо момче, което не знаеше кой съм и откъде идвам. Първото ни разпределение на двамата беше на трасе „ Изход леки коли и автобуси“. По онова време това беше едно от тежките трасета, тъй като имаше дефицити в икономиката на страната и съответно стоки, които бяха забранени за износ. Впоследствие с Димитър Шидеров станахме, според мен, добър тандем. Мисля, че се справяхме доста добре с поставяните ни задачи, допълвайки се взаимно в работата.

- Голяма част от професионалния Ви път преминава в системата на митниците. Каква е Вашата равносметка?

- Доволен съм от свършеното в периода на работа в системата на митническата администрация. Най-важното за мен винаги е било с действията си да не навредя на фиска на държавата. Доколко съм успял в това, може да се види от резултатите от работата ми. Колкото до ефективната работа на икономиката (митниците са неделима част от нея) – най-важната част са хората. Винаги съм се старал да помагам на колегите в работата им. Там, където е било възможно, съм се старал в служебната йерархия да се движат нагоре най-добрите сред нас.

- Разкажете за най-трудния и най-успешния момент във вашата работа?

- Трудните моменти са били част от ежедневието. Няма да мога да определя най-трудния, но има два момента от чисто практическата митническа дейност, които със сигурност няма да забравя. И двете случки са резултат от чисто личен провал – просто пропуск от моя страна при обработката на товари на вход и изход. Споделям ги, защото те са оставили траен отпечатък в паметта ми заради усилията, които съм положил, за да приключи всичко успешно. И двата примера са от времето, когато бях все още начинаещ в професията през 1993 и 1994 години. Единият случай беше на трасе „Вход“ в страната на МП Ново село, сега ГКПП Капитан Петко войвода – пропуснах камион със стоки за Пловдив без задействан транзитен документ. Това наложи със собствен автомобил да отида до Пловдив, да намеря получателя на стоката и да оформя транзитния документ там на място. А на изходящото трасе за камиони на МП Капитан Андреево пропуснах ирански камион без да приключа редовен износ от България. Тогава за първи път се наложи да премина граничната линия и да поработим с турските колеги по издирване на камиона на тяхна територия. Но и тук нещата приключиха с положителен за мен резултат. Днес такива ситуации са невъзможни, защото всички документи се обработват електронно. Успехите също са част от работата на митничаря. При мен не са били кой знае колко много, но мога да откроя два момента. Първият беше, когато след няколкочасова работа с Димитър Шидеров успяхме да открием в тайник на турски автобус повече от 600 кг сребро и над 30 авторадиокасетофона. Вторият момент беше, когато едни осемнадесет младежи, постъпили на работа в смяната, на която бях за кратко отговорник, станаха добър колектив и нелоши митничари.

- От времето, когато сте постъпихте в системата на митниците през 1991 г. досега бяха извършени доста промени. Един от ключовите моменти бе влизането на страната ни в Европейския съюз. Как оценявате промените през годините? Кое се промени за добро и кое създава трудности?

- С преминаването на икономиката от планова към пазарна много неща в системата на митническата администрация се промениха. Първо в началото на деветдесетте години тя беше преструктурирана изцяло – създадоха се вътрешните митнически бюра. С това според мен започна истинското вливане на митниците в икономиката на страната и митническата администрация стана неразделна част от пазарната икономика. Впоследствие с влизането ни в ЕС отговорностите на българската митническа администрация нараснаха значително. Вече трябваше да се справяме с предизвикателството да защитим не само фиска и икономическите интереси на страната, но и тези на ЕС. Териториалното разположение на България като най-пряката и естествена връзка на Европа с Азия допълнително ни изправя пред непознати до 2007 г. за нас проблеми. С всичко това служителите в българската митническа администрация се справят все по-успешно. Доброто е в това, че вече можем да разчитаме не само на нашия теоретически и практически опит, но и на този на всички страни-членки на ЕС. Участвайки в различни контролни акции на европейско ниво, митническите служители непрекъснато повишават знанията и уменията си по пресичане на опити за нелегален трафик на стоки, валутни ценности и наркотици. А трудностите – те идват преди всичко от глобализация на икономиките на страните. Изискванията за бързи и навременни доставки на стоките винаги ще поставят на изпитание компетентността и квалификацията на митничаря.

- Как виждате бъдещето на митниците ?

- Бъдещето на митниците според мен е именно в това - да бъдат неизменна и неделима част от пазарната икономика. В нея ще трябва да влизат само хора, които живеят с чувството за дълг към просперитета на страната. Защото без успешна икономика няма благоденствие на народа на съответната държава.

- Какво означава за Вас работата на най-големия в страната сухоземен граничен пункт?

- Работата на МП Капитан Андреево изисква много, много четене, много здрави нерви и непрекъснато усъвършенстване на уменията за работа в екип.

- Какво съветвате митнически служители, които постъпват за първи път на работа на МП Капитан Андреево?

- Новопостъпващите трябва да знаят, че ще има много трудни моменти в общуване с пътници и икономически оператори. За да отговорят на предизвикателствата, ще им трябват усилия за непрекъснато увеличаване на интелектуалния им потенциал, също така и физически сили, за да се справят с нощни и извънредни смени на работа.

- Имали ли сте момент, в който да съжалявате за избрания от Вас професионален път?

- Ще прозвучи тривиално, но отговорът е - не. Не съжалявам за нито един ден, прекаран в системата на митническата администрация. Въпреки постоянните негативни реакции на цялото общество срещу нас, смятам, че трудът на работещите митничари на Митнически пункт Капитан Андреево е достоен за уважение.

- Според Вас какви знания и умения трябва да притежава митническият служител?

- Определено митническият служител не трябва да бъде пенкилер. Трябва да е наясно обаче с основите на митническото законодателство и да може винаги да усеща идеята на законодателя при прилагане на разпоредбите. Трябва да знае откъде може да получи нужната му информация, за да тръгне по правилната пътека за намиране на решение за всеки казус конкретно.

- Ако сега трябваше да избирате своята професия, каква щеше да е тя?

- Сигурно същата, защото още при завършване на седми клас съм написал като отговор на въпроса какъв искаш да станеш като пораснеш - служител с ежедневен контакт с много хора.

- Има ли нещо, за което така и не Ви е стигнало времето, а сега с удоволствие ще се отдадете на него ?

- За част от нещата, за които не ми е стигнало времето, вече е късно - например да бъда по-често до децата, когато бяха в детската градина и в училище. Но затова пък се надявам да остава повече време за децата на децата ми. Ще остава навярно и повече време за спорт /карам с удоволствие велосипед/ и за къщата на село. Част от времето ще посветя и на компютъра – все пак съм завършил информатика и забавленията в компютърния свят не са ми са чужди.

Интервюто взе : Диана Маркова