Без стимулиране на производството хазната няма да се напълни. Виждам алтернативата на тютюнопроизводството в животновъдството
- Г-н Глушков, вие присъствахте на срещата на земеделски производители с министър Мирослав Найденов. Как премина тя?
- Срещата се провежда всяка година след приключване на селскостопанската работа. Сега основните въпроси, които се поставиха, бяха за бъдещето на животновъдството и растениевъдството в България. Защото в тази криза се оказа, че хората, които ще понесат най-големия товар, са земеделските производители. Цените на продукцията паднаха под себестойността и стопаните понесоха загуби от пшеницата, слънчогледа, млякото и т. н. Положителното е, че сме в Европейския съюз и разчитаме със субсидиите от ЕС, за да покрием по-голямата част от загубите. Важното е обаче как идващите от Брюксел пари се разпределят в България. Голяма част от управляващите и контролните органи имат апетити да се доберат до тези пари, било за премии, за субсидии или за допълнителни възнаграждения. На срещата министърът обеща, че от 5 декември ще започнат да плащат субсидиите за 2009 г. Важно е обаче дали това ще стане за 5, 10 дни, или за няколко месеца.
- Какъв процент от субсидиите за тази година не са получени?
- Досега не сме получили нищо за 2009 г. През март бяха раздадени субсидии за 2008 г. До края на октомври вървеше процедура по контрол и проверка на заявените площи. Досега ЕС е плащал от 1 декември. От тази година по решение на Брюксел започнаха изплащането на премиите на европейските държави от 15 октомври. Обаче нашата държава не беше готова. Още повече, че при смяната на правителството се подмениха голяма част от чиновниците.
- Какво обещаха от министерството?
- От министерството казаха, че от 5 декември започва изплащането. Какъв процент и в какъв срок ще получим – на този въпрос няма отговор. Ние ще сме удовлетворени, ако получим 90 % от субсидиите, които са по 22 лв. на декар обработваема земя, до края на годината.
- Този размер на субсидиите удовлетворява ли ви?
- Този размер е около една четвърт от субсидиите, които получават селскостопанските производители в ЕС. Но според подписания регламент ние реално ще достигнем европейските държави с дотациите през 2015 г. Дотогава нашите пари ежегодно ще се увеличават. Ние не можем да оспорим това, което е подписано от българското правителство, но искаме да се спазват сроковете.
- Животновъдите заплашват с протести на 15-и декември, ако не им бъдат отпуснати 90 млн. лв. за следващата година.
- При животновъдите ситуацията е много критична. Те продават продукцията си под себестойността и търпят загуби. При това положение трябва да затварят фермите. Хората искат субсидии. В това число сме и ние, тъй като отглеждаме овце. Трябва да се увеличат цените на селскостопанската продукция. Не може в Гърция едно агне да струва 70 евро, а в България – 70 лева. Тези неща трябва да се нормализират, но не е ясно как и кога ще стане. Не е определено също кога ние ще започнем да получаваме пари за животните, както е в другите страни от ЕС. Това са неща, които трябва да регулира държавата. Фермерите в момента са в задънена улица. В продължение на няколко години им се обещават някакви пари, които така и не получават. Не е направена електронна обработка на данните за животните в определените стопанства. Те трябва да са регистрирани и във всеки момент да се знае какви животни има в България. Сега казват, че до 5 декември ще е готов електронният регистър, но аз не вярвам да стане. За 2009 г. са заложени 61 млн. лв., които обещават да се раздадат на глава добитък - на овца по 30 лв., а на крава по 100 лв. Според мен това е нищожна сума. Лошото е, че за следващата година се залагат дори по-малко от тези пари – 30 млн. лв. Хората не знаят дали да закриват своите стопанства, или да ги запазят. Затова поставят въпроса ребром. Искат за следващата година да се заложат 90 млн. лв., което е един път и половина повече от парите, които очакваме да получим сега. В ЕС дават 300 евро на едно животно, а при нас е далеч по-малко и въпреки това парите ги няма.
- Ами ако това искане не бъде изпълнено?
- Има две схеми. Едната е да се закрива животновъдството като отрасъл, другата е да се излиза на протести. Според мен тези пари няма да се съберат и ще се стигне до протест. Причината е проста - в момента предимство се дава на контролните функции на държавата с цел да се съберат данъци. А тези, които се занимават със селскостопанска работа и произвеждат продукция, са доведени до ситуацията да няма от къде да вземат пари. Това е реалността. Да се надяваме, че новото правителство ще промени нещата, ще обърне поглед към стопанската работа, към производството, за да може хазната да се напълни от реално произведена продукция, а не само от глоби и от данъци.
- За вас как приключи тази селскостопанска година?
- Не само при мен, но и при другите производители от региона пари за възпроизводство и инвестиции няма. Със субсидиите гледаме да запазим това ниво, което сме достигнали. Нямаме сили да увеличаваме производството. С парите, които получаваме от продажбата на стоката, и с очакваните субсидии ще вържем двата края от жътва до жътва.
- Всъщност тази година цените на зърното, гроздето и слънчогледа бяха под себестойността.
- Тази година разходите по производството на пшеницата бяха големи, защото миналата година цените на торовете бяха много високи. А цената на пазара на пшеницата се срина до 17 стотинки на килограм при себестойност 25 стотинки. При слънчогледа себестойността е над 45 стотинки, а ние го продаваме по 33 стотинки. Гроздето беше на ръба – при 40 стотинки, колкото пари си вложил, всичките ги похарчавш за придобиване на същото количество грозде и то при положение, че си успял да го запазиш качествено и с добри характеристики, за да ти го изкупят на 40 стотинки. Имаше хора, които продаваха и на 30 ст., което е под себестойност. Няма вече кой да прави лозя, при тези цени е безсмислено да се сее и пшеница.
- Наблюдава ли се отлив от зърнопроизводството?
- Да, 30 % от зърнопроизводителите се отказаха, предимно дребните. При нас, големите, семенният склад, който изразходваме всяка година, е 350 тона. Ако прекъсна една година, на следващата трудно ще възстановя тези семена. Затова, въпреки че няма печалба, трябва да поддържам нивото, за да запазя персонала и техниката си.
- Тези, които се отказаха от пшеницата, заместиха ли я с някаква друга култура?
- Зърнопроизводителите, които познавам, разчитат само да изорат нивата си и да искат за нея субсидия. Ще посочат, че са засели някаква култура, която не е станала, и ще искат 23-25 лв. субсидия. Разходите за изораването са около 17 лв. на декар. Има и такива, които ще разчитат на други култури. От рапицата имаше печалба, изкупуваше се над 400 лв. За нея обаче се изискват специфични условия, които не са типични за нашия регион. Не е изключено да се получи така, че да няма къде да се съхранява по време на жътвата и да я изкупят на безценица. Тя е специфична култура. А по-едрите зърнопроизводители искат да запазят нивото си. Имаше един период когато се радвахме по Нова година хамбарите да са пълни, сега обаче се радваме, когато си получим субсидията, за да си покрием загубите.
- Вие сте единственият в региона, който отглежда памук. Защо няма интерес към тази суровина?
- Памукът е една от културите, която е традиционна за България и е хранила нашата преработвателна промишленост. В последните години китайците направиха дъмпинг с текстила и стана много сложно на международния пазар. Аз сея около 1 000 дка памук. При добро отглеждане памукът възпроизвежда плодородието на почвата 100 %, тя се обогатява и се почиства от всички плевели. Неслучайно на международния пазар твърда пшеница, произведена на бивши памукови блокове, се купува на по-висока цена. Това е една от причините да сеем памук. Освен това се надяваме, че ЕС ще дава допълнително субсидии за памука. Сега получаваме малко дотации – 30 ст./кг предаден памук от преработвателя. Така компенсираме част от загубите. Ние произвеждаме около 100 кг от декар, които се изкупуват по 50-60 ст. Това не покрива разходите дори заедно със субсидиите. Печалбата ни остава възстановената почва. Но това може да си го позволи фирма, която има достатъчен машинен парк, за да може да извършва обработката и прибирането, както и техника за извозването.
- Чувал съм, че в Гърция умишлено засяват памук и след това не го прибират. Заради субсидиите ли го правят?
- В Гърция съгласно регламента на ЕС получават субсидии за засят памук. Ако цената не ги удовлетворява, могат да го оставят на полето, защото разходите по прибирането и транспортирането са големи. Но са получили субсидия, която е достатъчна да покрие разходите по засяването и дори да имат печалба.
- Не подлежат ли на санкции при това положение?
- Не, това е въпрос на баланс на тяхната преработвателна индустрия. Докато схемата в България е съвсем друга.
- Какви са очакванията ви за следващата година специално в земеделието и животновъдството?
- След 3-4 месеца ще стане ясно дали нещата ще се променят или ще си останат като при старото правителство. Структурни промени се извършиха, направи се реорганизация. Но промяната идва с промяна на мисленето. Ако назначат служители, милеещи за създаването на селскостопанска продукция, която да бъде база за изграждането на преработвателната промишленост в България, нещата ще вървят. Има поне три големи завода в България за преработка на рапица в дизелово гориво, но на пазара от него няма. Защото цената на новото гориво е по-ниска и конкурира евродизела. А някой има интерес да си продава евродизела. Може би бъдещето е на зелените горива.
- Тютюнопроизводителите обаче са доволни, изкупиха им продукцията, очакват и премии. Защо в този сектор като че ли нещата са най-добре?
- Държавата отделяше много пари за субсидиране на това производство. Там имаше възможност да се правят далавери. Тези пари ги управляваше ДПС-то. Но от ЕС казаха, че за тютюна няма да се дават субсидии, защото тютюнопроизводството е един от показателите за слаборазвита държава. Тогава ДПС-то успя да издейства три години гратисен период. Тази е последната. От следващата година премиите за тютюна трябва да ги няма, той ще се продава на световни цени на пазара. Би следвало тези пари да се заложат в друг сектор на селското стопанство.
- Къде според вас?
- Преди 100 години по нашите земи не е имало индустрия, промишленост и т.н. Основните доходи са били от производството на зърно, памук, от животновъдство. Сега хората, които са останали на село, трябва да се занимават с животновъдството. Ако имат традиция в отглеждането на животни и зърно, нашите села ще се замогнат. Ако държавата иска да запази селата, трябва да им помогне. Според мен алтернативата на тютюнопроизводството е животновъдството. Вместо за тютюна държавата трябва да заложи субсидии за отглеждането на животни за предадена продукция.
Интервюто взе:
Николай КОЛЕВ
