19
Нед, Авг
17 Нови статии

Коментар
Инструменти
Шрифт

shishkovИзнесената информация в Уикилийкс, която свързва Свиленград с организираната простъпност и докладът на посланик Пардю, който казва, че след изборите 2004 г. „личности, свързани с крупната контрабанда, са завзели общината”, данните от преброяването,  предстоящите избори - всички тези факти са достатъчно сериозен повод да се замислим какво се случва с нашия град. Или всъщност, какво през годините не се  случва.  Искрено се надявам, че Свиленград е много повече от място за оцеляване за обитаващите го. Напротив, смея да се надявам, че той е място за живеене. Да, за живеене – тук се раждат децата ни, отглеждаме ги...  Всеки трябва да има възможността да изгражда живота си. А това вече означава,  че сме общество, в което се говори за проблемите на града.  Какво бъдеще искаме за него? Как да го постигнем?

Времето само ни доказа, че разговорът за Свиленград се налага да го водим непрекъснато. Изборите не трябва да са единственият повод да си спомним, че това, което ни обединява, е Свиленград. Трябва да е ясно на изборите, че не се избират чиновници и марионетки, а са нужни сериозни хора с позиции - лидери, които не се водят от своя интерес, а от всеобщия. Защото от тридесетте години, които си спомням, последните три са най-низходящи и се живее най-тежко: трайна безработица, ниски доходи, гарнирани с административен терор. Дали си  на властова позиция или не, искаш ли, винаги можеш да работиш за родното си място. Не приемем ли делата на града като кауза, той е обречен.

Фактите говорят сами. Досега се управлява без правила, на тъмно. Необразовани и нахални псевдолидери гледат да лапат. Други - да си уредят родата  в общината, а трети да мърморят колко са велики  и неразбрани. Едни и същи лица гастролират всеки път в различна партия според това къде е изгодата. Искаме ли чрез мълчанието си да сме съучастници на задкулисните им игрички?

От нас зависи дали да продължаваме да легитимираме модела на управление „Пременил се Илия - пак в тия”, който осигурява  единствено богатеенето на богатите и обедняването на бедните.

От другата страна е партия като СДС, която винаги е отстоявала в дългите години на прехода  принципите на плурализъм и демокрация. Колкото и да е било трудно, тя се запази като партия на реформите, решаваща нерешените проблеми. А това е възможно само когато за едно общество основоопределящи са правилата, важащи за всички. Правила, които гарантират прозрачно и компетентно  управление, гарантиращо възможността на младите и образовани хора да се реализират. Сега е моментът новото поколение - модерно и образовано - да поеме развитието на града и промени статуквото. На младите бих казал така: Не се примирявайте с думите “нищо не може да се направи’’, нека заедно да спрем домогванията до ключови позиции на другоселци и контета за решаването на съдбата на нашия град. Нужно е съгласие за развитието на града, а не да се строят вавилонски кули. В какъв град да живеем - частен или на всички? Град за развлечение и обслужващ персонал или град - развит индустриален и интелектуален център, който създава лидери? Демодираните кадри от Тодор-Живково време трябва да разберат, че светът върви напред. А младите да се убедят сами, че даром нищо не се дава.  Каузата Свиленград сме всички ние. Тя ще бъде успешна, само ако за нея се работи безкористно.

Георги ШИШКОВ

Сходни