24
Съб, Авг
10 Нови статии

къща за гости нестинарка

 

Харесай ни във фейсбук :)

Интервю
Инструменти
Шрифт

 От митничарски град той се превърна в град на хазарта. Еврото ще спомогне за засилване на интеграцията на България в Европа

Проф. д-р Атанас Льондев е роден през 1955 г. в с. Сладун. Средно образование завършва в ПГ „Д-р Петър Берон“ в Свиленград, а висше в УНСС, специалност „Статистика“. След завършване на висшето си образование работи към Националния статистически институт в Хасково и София, а по-късно в Научния център „Кооппрогрес“ на Централния кооперативен съюз. От 1991 г. в продължение на 15 години работи в Министерство на финансите - Национална агенция за приходите, Държавна комисия по хазарта и Агенция „Митници“ като специализира финанси в Германия, Франция, Гърция и Кипър. Съвместява дейността си на държавен служител с университетски преподавател.

През 1997 г. Висшата атестационна комисия при Министерски съвет му присъжда научната степен „доктор по икономика“. През 2015 г. е избран за професор по професионално направление „Икономика“, научна специалност „Финанси, парично обръщение, кредит и застраховка“ във Висшето училище по сигурност и икономика – гр. Пловдив. Понастоящем преподава пред студентите от Висшето училище по сигурност и икономика, Нов български университет и специализанти на Института за следдипломна квалификация при УНСС по Финанси, Валутен, Митнически и Данъчен контрол. Участва в държавни изпитни комисии за студенти, завършващи бакалавър и магистър, в научни журита за заемане на академична длъжност „доцент“ и “професор“ и присъждане на научна степен „доктор“. Публикува монографии, учебници за студенти, десетки студии и статии в научни списания, годишници и сборници с научни доклади на финансова тема.

- Проф. Льондев, от 7 януари т. г. влязоха в сила структурни промени в Агенция „Митници“. Променени бяха и някои законодателни текстове. Като икономист, който е запознат с тази сфера, как бихте коментирани тези нововъведения, до какво ще доведат те?

- Целта на всяка една административна реформа е да се постигне облекчаване на администрацията от излишни структури, повишаване на качеството на административния капацитет и оптимизиране на вертикалната организационна структура, увеличаване на оперативния състав за сметка на ръководните кадри, повишаване на ефективността на работата на митническите служители, увеличаване на приходите в резултат на засилените контролни функции. И по-конкретно, митничеcĸите pазyзнавачи и инспектори ще следят и контролират лица, обекти, стоки и транспортни средства, за които е идентифициран риск. Те ще са тези, които разработват профили за митнически нарушители и предлагат действия за идентифицирането им, имащи правомощия с Гранична полиция да извършват проверки в зоните на граничните контролно-пропускателни пунктове и територията на страната като цяло. Преструктурирани са териториалните структури, като са създадени пет териториални дирекции – Тракийска, Югозападна, Дунавска, Северна морска и Южна морска, за по-добра координация, ръководство и контрол, по-голяма бързина в работните процеси, ефикасност и ефективност при управлението на човешките ресурси в администрацията. Митническите структури на територията на Свиленград са към териториалните дирекции в Бургас и Пловдив - Южна морска и Тракийска.

- През последните години бизнес средата в Свиленград се представлява основно от нароилите се казина. Това според Вас добра социално-икономическа перспектива ли е за града?

- Успехът на Свиленград е в неговата география. Той се намира на кръстопът между две държави - Гърция и Турция, в които хазартът е рядко срещано явление. Забраната на казината в Турция през 1998 г. е първото събитие, което раздвижва бизнеса в пограничния наш град. Някъде по това време в него започват да се появяват малки зали с ротативки и електронни рулетки. Познат като градът на митниците, Свиленград постепенно смени бизнес модела си и се превърна в хазартен център, наричан още „Българският Лас Вегас“, с инвестиции в казина и игрални зали, които през последните 10 години се множаха с невероятна скорост. Стигна се до там, че броят на казината в Свиленград да е приблизително същият като в София, независимо от това, че населението в столичния град е 70 пъти по-голямо. Заедно с казината и игралните зали се съживява и местната икономика. Свиленград се превърна в притегателен център за любителите на хазарта, основно от Турция и донякъде от Гърция. През уикендите градът се пълни с гости, видно от колите с турска и гръцка регистрация, заетите хотели и къщи за гости. По този начин хазартната индустрия се превърна в най-големия работодател в града, а покрай нея се разви хотелиерството, ресторантьорството и дори строителството. Заплащането започна да нараства, а стандартът на живот да се повишава. От икономическа гледна точка този бизнес модел се появи в Свиленград съвсем неочаквано, но се оказа доста крехък, защото успехът му изцяло зависи пряко от ситуацията в южните ни съседи Турция и Гърция, откъдето са клиентите. Ето защо сривът на турската лира, цялостната криза в Турция, както преди години кризата в Гърция, когато гърците също рязко престанаха да пътуват насам за да залагат, се отразиха несъмнено негативно както на икономиката и финансите, така и на обществените отношения в хазартния наш граничен център. По финансово-икономически причини започна спад на клиенти, затваряне на казина и игрални зали, с което се нанася сериозен удар срещу хазартния бизнес в "Лас Вегас на Балканите". Какво ще бъде бъдещето на хазартния център в този район на страната, е трудно да се каже. В България следва да се регулира по-строго хазартният туризъм. Нека да се развиват погранични и курортни зони като Свиленград, Кулата, Слънчев бряг и пр., но само ако отговарят на определени критерии за качество и да се строят предимно луксозни 5-звездни хотели, за да идват по-малко, но заможни и цивилизовани клиенти, а не толкова евтини комарджии тираджии, решили да изгубят пари в казиното и игралните зали в града.

- Какви условия и възможности за развитието на стопанския живот виждате тук и кои сфери трябва да бъдат приоритетни?

- От гледна точка на икономическия си потенциал от общо 11 общини Хасковска област може да се раздели на две групи общини. В първата група попадат Хасково и Димитровград, в които работят най-големите промишлени предприятия в областта и където са съсредоточени почти всички чуждестранни инвестиции. Във втората група са останалите 9 общини, от които внимание заслужава единствено Свиленград, който в икономическо отношение почти изцяло разчита на граничния пункт и митницата, докато в останалите общини основен поминък е земеделието. Икономиката на община Свиленград се крепи предимно на близостта до границата и митницата. Водещи отрасли в общината са промишлеността и селското стопанство, допълвани от търговията и туризма. В общината има предпоставки за развитие на хранително-вкусова индустрия на базата на местни суровини и коопериране със съседни държави в рамките на трансграничното сътрудничество. От голямо значение за развитието на общината е „Свободна безмитна зона“ АД, тъй като е ситуирана оптимално за развитие на складове, производствено-опаковъчен и транспортен бизнес. Туризмът е сравнително нов отрасъл в стопанския комплекс на общината. Неговото ускорено развитие се свързва с обслужването на нарасналия през последните години в общината транспортен поток и развитието на уикенд и селски туризъм. Приоритетно за общината е и трансграничното сътрудничество в областта на опознавателния и културно-исторически туризъм - на основата на комбинирани трансгранични екомаршрути, включващи близки територии от двете страни на границата. Богатото наследство от архитектурно-исторически паметници е благоприятен фактор за развитието на туризма в общината. Интерес представляват тракийската гробница край с. Мезек, средновековният български некропол в Свиленград, скалните църкви при селата Михалич и Маточина, средновековната крепост в местността Калето и редица други туристически обекти.

- Какво според Вас е икономическото състояние на страната ни в момента и как виждате неговото развитие?

- Икономическото развитие на страната с всяка измината година бележи темпове на растеж и с широко навлизане на дигитализацията. Би било добре тези темпове да са още по-значими и да са резултат от равномерното икономическо развитие на страната по икономически райони. Това няма как да стане обаче без усилията на местната власт. Община Свиленград принадлежи към общините със смесен тип икономика. Транспортно-географското й положение предполага значително участие на чуждестранен капитал в икономическите дейности. Прогнозите за финансовия ресурс предвиждат нарастване на това участие. Местната власт предоставя подходящи терени, изгражда и подобрява базисната инфраструктура. Активни са усилията за подготовка на проекти, инициативи и разработки както от страна на общинското ръководство, така и от страна на отделните граждани, сдружения и предприемачи. За развитието на селското стопанство на територията на общината съществуват изключително добри почвено-климатични условия. Предимство на общината, особено на най-южния й пояс, е високата екологична чистота на земята и природата, което се дължи на отсъствието на каквито и да било замърсяващи производства. Върху екокартите регионът е отбелязан като свежо, зелено петно, което дава силни предимства на всяка селскостопанска продукция от този район. Използването на уникалното предимство на мястото на Свиленград, утвърждава общината като център на още по-засилено трансгранично сътрудничество с изграждане на модерни комуникационно-информационни възли за комплексни услуги с бизнесцентрове, туристически центрове и пазарни зони с презентативна функция за региона, атрактивни места за нощувки и прехрана, както и места за забавления. Община Свиленград се превръща все повече в устойчиво развиваща се част от националната територия и в привлекателна широко отворена врата на България към света.

- Предвижда се през 2022 г. България да влезе в еврозоната. До какво ще доведе това, ще скочат ли цените, например?

- След 11 години пълноправно членство в ЕС, България получи ясни гаранции за влизане в ERM 2 и по-късно в еврозоната. Многократно са повтаряни ползите от приемането на еврото. Според финансовият министър Владислав Горанов „най-краткият път за влизане в еврозоната е престой 2-3 години в ERM 2 и после една година оформяне на всички формалности, като най-оптимистичната прогноза за замяна на лева с евро е 1 януари 2022 година". Общите очаквания след влизането ни в еврозоната са, че еврото ще спомогне за засилването на интеграцията на България в Европа , а ЕЦБ ще осигури по-евтин ресурс за кредитиране, съответно по-ниски лихви и на риска в банковата система, както и повече възможности за инвестиции. Въпросът е на каква социална цена и как точно ще бъде усвояван този ресурс. С влизането в еврозоната може да очакваме ценови промени, но те ще са част от доходната конвергенция. Това няма да са инфлационни процеси или спекула. Това ще са нормални процеси, които протичат на базата на икономическите процеси. Можем да очакваме известно покачване на инфлацията, нарастване на цените на потребителските стоки и услуги и оттам - спад в потреблението. Опитът по присъединяването на други държави ясно показва, че инфлацията е един от очакваните шокове, които обаче са лесно управляеми и има множество механизми за това, но драстично поскъпване на цените няма да има. Относно опасенията от висока инфлация може да вземем за пример последните 5 държави, влезли в еврозоната, в които инфлацията бе в рамките на 0,2-0,3%. Ако България иска да участва пълноправно в живота на ЕС, влизането в еврозоната ще ни даде възможност да бъдем част от клуба, където се взимат сериозните решения в ЕС. Влизането в еврозоната означава, че страната ни ще трябва да адаптира един нов икономически модел, който да гарантира социална стабилност и ще спомогне за по-бързото преодоляване на бедността, но то няма как да се случи за няколко години. За да се случи всичко това, през лятото на 2019 г. България трябва да получи зелена светлина за присъединяване към ERM II, механизмът предхождащ еврозоната.

Интервюто взе: Николай КОЛЕВ