Информацията, че край Свиленград ще се строи грандиозен 133-метров паметник на Васил Левски, който ще струва около 9 млн. лева и ще бъде един от най-големите мемориални комплекси света, породи разнопосочни мнения. Затова в. „Старият мост“ предоставя страниците си за дискусия по темата, а в електронното издание е поместена анкета, в която само за 4 дни са се включили 140 читатели.
В този брой поместваме статията на скулптора Константин Ачков, любезно предоставена ни от автора и сайта http://dezona.com
Дискусията е отворена за всички читатели.
133 метра комплекси
Константин Ачков, скулптор
Отдавна само наблюдавам какви все по-големи недоразумения се явяват в областта на монументалната скулптура в последно време. Мислех си, че кризата малко ще поспре процеса. Обаче бях направо стреснат от инициативата на община Свиленград за построяване на 133-метров паметник на Васил Левски!... Всичко си има граници - само простотията няма!
След така нареченото падане на комунизма и така наречените години на преход се случи нещо, което или говори за изключително ниска държавна култура, или за нарочно объркани процеси. По времето на тоталитаризма е имало отвратителна комисия, която е одобрявала всеки монумент в България. Сега няма никакъв орган, който да дава оценка или да възпира, но положението е повече от отчайващо! На сцената излязоха предимно некадърници без никаква подготовка, но с мегаломански болни амбиции, които, в комбина с политически и общински фигури, започнаха да реализират кич след кич. И всичко това са добре измислени далавери за прибиране на добри пари от всички участници. Под мотото за пълната свобода, която дава демокрацията, се появиха толкова слаби паметници, че съпоставени до всеки соцпаметник изглеждат като самодейни напъни на първокурсник!
И сега ни се поднася такъв пример с болните амбиции да стане 133 метра! Не знам дали участниците в това безумие имат представа, или са виждали толкова високо съоръжение. Още по-лошо! Това показва, че в България има хора, твърдо решени да направят към днешна дата посткомунистически мегаломански блян за „Най-голямо” или „Большое”. Всичко щеше да е трагикомично провинциално, ако не бе замесена фигурата на Апостола Васил Левски! Такава гавра с национален герой никоя държава дори не си е помислила да направи! Тук излиза на повърхността нещо страшно сбъркано. Излизат потресаващи комплекси!
Вицът от онези времена “Съветските джуджета са най-големите джуджета в света!” придобива друг прочит. Самият проект, който ни се показва, е толкова слаб и наивен като формообразуване, че направо не е за коментар. Лошо направена фигурка от гипс със социалистически патетична поза, но със счупена дясна раменна става и показваща много слаби познания по анатомия, които са определящи, когато се прави човешка фигура. На всичко отгоре е гушнала някакъв кютук, който вероятно е опит за стилизирано знаме и опора. Лявата ръка, гушнала кютука, се мушва в него и после магически изскача отпред. Такова формообразуващо решение може само да буди умиление за наивитет и самодейност. Какво се случва от други гледни точки не ни се показва, защото явно не е важно!? А може би защото е неудобно и не за показване в случая. За капак на всичко, фотомонтажът, който ни представя проекта, е с приблизителни размери 50 м спрямо заобикалящата го среда.
Умишлено не изброявам имената нито на общинските „герои”, нито на „скулптора” и „инженерите”, които са се нагърбили с тази задача - да ни убедят в „достойнствата” и „смисъла” на проекта. Те не са важни в случая! Ако не бяха те, щяха да са други „специалисти”, които да направят добри пари. В случая дори има комитет за набиране на средства, който е сладникаво наречен „Аз обичам България”. Желанието е да заиграе с чувствата на патриотизъм. Все едно е въпрос на национална чест да се вдигне такова чудовище. Интересното е, че повечето медии отразяват новината като нещо страхотно, което ще се случи!
Не знам докога държавата безучастно ще наблюдава подобни недоразумения да изникват на нейна територия, но по това какви монументи и сгради е оставила една цивилизация след себе си се съди колко развита е била! Заобикалящата ни среда е един от най-активните фактори, които изграждат нашите усещания. Аз не искам утре да имам усещането, че живея в една дива, мегаломанско-комплексарска среда.
И оставете Апостола на мира! Не го правете на 133-метрова зле измислена атракция!
От всичко най-хубавото е, че размерът е трудно преодолим!
Константин Ачков е завършил Националната художествена академия в София, специалност „Скулптура", степен магистър. Член е на Съюза на българските художници. През 1996 г. участва в юбилейната изложба „100 години Национална художествена академия в София". Две години по-късно печели стипендия от фондация „Отворено общество“.