22
Чет, Юни
9 Нови статии

Други
Инструменти
Шрифт

Тези дни мнозина с интерес наблюдаваха как планерист се рее в небето над Свиленград. Човекът, който предизвика любопитството, е 35-годишният свиленградчанин Веселин Полонов. Той е женен и има дете на 10 месеца.

Занимава се с частен бизнес. Заедно с баща си притежават сиренарски цех и магазин към него. Пласират продукцията си и в търговски обекти в цялата област Хасково.

Веско се запалил по летенето преди няколко години. Като шофьор на камион пътувал из страната и често виждал парапланеристи. Започнал да се интересува и да търси информация в Интернет. Така попаднал на Атанас Банов от Стара Загора. От него разбрал, че той и баща му произвеждат паратрайкове и организират обучителни курсове. Веско се записал при тях и за 3 месеца се научил да лети. След това си купил и паратрайка. Избрал двуместния вариант с идеята след време да лети с компания. По-късно разбрал, че е първият собственик в България на двуместен паратрайк. Цената на машината тогава била 10 000 лева, а сега поради големия интерес скочила на 10 000 евро.

„За разлика от делтапланера паратрайкът е с меко крило. Може да развива скорост до 40 км/ч и да достига до 1 – 1,5 км височина. Двигателят е австрийски. Резервоарът на машината е 20-литров, като бензинът стига за около 2 часа полет“, обясни свиленградчанинът. Трудно се управлява и все още не съм се усъвършенствал, сподели още той. Макар сред приятелите му да има много желаещи да се повозят, той все още не смее да качи никого, защото било твърде рисковано. Паратрайкът имал парашут, който обаче се отварял на не по-малко от 100 метра височина. Затова не бивало да се изключват възможни инциденти.

За тези 3 години, откакто го кара, е имал не малко рискови ситуации. Затова и баща му бил против тази машина и го молил да я продаде. „Като летя на по-ниско, зайчетата по нивите започват да изскачат и да бягат. Интересно ми е да ги следя. Един път обаче се улисах. Като вдигнах глава, забелязах, че съм се доближил твърде близко до жиците за високо напрежение. В последния момент завих рязко и успях да овладея ситуацията“, разказва любителят на екстремни преживявания. Иначе, не се страхува. Е, признава, че в началото е изпитвал малко страх, но с течение на времето това чувство изчезнало. Останала само гъделичкащата тръпка да бъде като птиците. Обикновено прави полети 2 – 3 пъти в месеца, ако позволява времето. Излитал от момковското летище, но можело и от другаде. „Нужно е да имаш познания за въздушните течения. Най ми е приятно да летя по поречието на река Марица, но там има топли въздушни маси и попадам в турболенция. Трябва да имаш умения да овладееш ситуацията“, казва Веско.

Най-далечното разстояние, на което е летял, е с. Левка. Най-високо пък е достигал на 500 метра височина. По принцип, обаче, предпочитал да кара на не повече от 100 – 150 метра, защото тогава можел по-добре да разглежда красивата ни природа. Тъй като от дълго време се занимава с мотори, ремонтът на паратрайка си го прави сам. Както при всеки полет, излитането и кацането е най-трудно. В началото още на земята няколко пъти се обръщал с паратрайка си и чупил скъпоструващата перка. Цените на тази част достигат над 1000 лева, но той купувал по-евтиния вариант – дървена перка, която струвала 350 лева. По думите му тръпката от летенето никога нямало да изчезне. Карал съм и мотори, но няма нищо общо с неописуемото усещане, което изпитвам във въздуха, категоричен е Веско.

Диляна ЦВЕТКОВА